Решение № 109 от 8.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9774/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Е. Марков, подадена чрез адвокат И. Иванова Събева, против Решение 71/19.07.2023 г., постановено по административно дело 73/2023 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 288/24.03.2023 г. на Заместник кмета на Община Севлиево, нареждаща премахване на незаконен строеж Масивен гараж с идентификатор 65927.501.559.3 по КККР на гр. Севлиево. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което да се отмени оспорената заповед. Касационната жалба се поддържа от адвокат Иванова Събева, която моли да бъде уважена и се присъдят сторените от доверителя й разноски. Ответната страна, Заместник кмет на Община Севлиево се представлява от адвокат Янков, който лично и посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Габрово е заповед, с която е наредено премахването на масивен гараж, с размери 3,42 м. /8,70 м. и височина 2,60 м., тъй като е изграден в отклонение на одобрените строителни книжа проект от 20.10.1980 г. и разрешение за строеж 103/20.10.1980 г., с оглед на което строежът е квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и изслушвайки заключение на експерт по съдебно-техническа експертиза, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Релевантните за спора факти, свързани с вида, характеристиките, местонахождението на строежа и най-вече обстоятелството, че е изграден в отклонение на одобрените строителни книжа, не са били опровергани от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство. Строежът е идентифициран подробно и по начин, позволяващ да се установи кой е обектът, предмет на заповедта - както посредством текстовото му описание, така и графично, видно от съставения констативен акт, поради което неоснователни са възраженията в обратния смисъл. Установено е наличието на гараж, изграден в отклонение на одобрения проект и разрешение за строеж по размери, които в действителност надхвърлят разрешената площ, както и в отклонение от определеното за застрояване място гаражът е изграден при условията на свободно застрояване на уличнорегулационната линия, вместо на отстояние от нея и свързано със съществуващата жилищна сграда в имота. При тези установявания, оспорената заповед правилно е приета за съответна на материалния закон и по-конкретно на приложимото правно основание по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, което определя строеж като незаконен, когато е изграден при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ. В случая, е изграден строеж в отклонение от предвижданията на подробния устройствен план, доколкото местонахождението на гаража е допуснато с виза, която става част от плана, следователно е налице хипотезата на чл.154, ал.2, т.1 ЗУТ. Действително в оспорената заповед не е посочена конкретната разпоредба, сочеща вида на допуснатите съществени отклонения от проекта. Този пропуск обаче не е съществен, тъй като в мотивите на заповедта се съдържат конкретни факти, които могат да бъдат подведени именно под приложимата норма на чл. 154, ал.2, т. 1 ЗУТ. На следващо място, правилен е изводът на съда изключил търпимост на строежа, съгласно изискванията на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Гаражът е изграден през 1980 г., като е установено, че съгласно действащия от 1977 г. план, не се предвижда застрояване по уличната регулационна линия, така както е изграден, поради което не отговоря на едно от кумулативните изисквания на закона, за да бъде квалифициран като търпим строеж. Неоснователно е развитото в касационната жалба възражение за допуснато от органа нарушение на изискването на чл. 156, ал. 3 АПК. Както правилно е приел съдът, процесната заповед е втора по ред, издадена след като друга предходна заповед за премахване на същия строеж е била отменена от административния орган при условията на чл. 91, ал. 1 АПК, в която хипотеза, изискването на чл. 156, ал. 3 АПК е неприложимо. Законът прави ясно разграничение между двата института. Правото на отзив по чл. 91 АПК органът може да реализира в 7-дневен срок от получаване на жалба срещу акта, като преразгледа въпроса и оттегли сам оспорения акт, в който случай при издаването на нов акт със същото съдържание не е необходимо наличието на нови обстоятелства. Това изискване се съблюдава единствено при оттегляне на оспорен административен акт по реда на чл. 156 АПК, тоест в хода на висящо съдебно производство, каквото по отношение на предходната заповед не е било образувано, поради което и разпоредбата на чл. 156, ал. 3 АПК е неприложима. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Не се установиха и допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран и обоснован съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Община Севлиево следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в доказан размер от 1500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,