Решение № 5997 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11391/2019 г.

Решение № 5997 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11391/2019 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на Г. А., чрез адв. Димова, против решение № 1363/03.07.2019 г. по адм. дело № 1081/2019 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-14-152/25.03.2019 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозята и виното /ИАЛВ/. Касационните възражения са насочени към неправилна преценка на съда на доказателствата по делото спрямо извода за прилагане на материалния закон – съдът не е съобразил, че с оспорената заповед е наложено дисциплинарно наказание в момент на прекратено служебно правоотношение; също така съда не е взел предвид, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е незаконосъобразна, при неспазване разпоредбите на чл. 93, ал. 1 ЗДСл, тъй като при налагане на наказанието не са поискани писмени обяснения от санкционирания служител. Иска се отмяна на решението и решаването на спора чрез отмяна на обжалваната заповед. Претендират се разноски. Ответната страна – Изпълнителния директор на ИАЛВ, действащ чрез процесуален представител юрк. М. Божилова оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е редовно подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Административният съд е сезиран с оспорване от страна на Г. А. на заповед № РД-14-152/25.03.2019 г. на Изпълнителния директор на ИАЛВ, с която му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. "уволнение", в качеството му на държавен служител, заемаща длъжност "главен инспектор" в Териториално звено- Варна, териториална дирекция "Лоза и вино", гр. Плевен, главна дирекция "Контрол в лозаро-винарския сектор". Наказанието е наложено във връзка с установено виновно нарушение на служебните задължения на А.: 1. Неявяване на работа без основателна причина в продължение на пет работни дни, в периода от 11.02.2019 до 15.02.2019 г. включително; 2. Не спазване на заповед на работодателя за отмяна на предизвестие и отправяне на ново такова съм А.; 3. Неправомерно задържане на служебен автомобил и 4. Неспазване на заповед на главния секретар на ИАЛВ/подробно описана/ за работното време и Устройствения правилник на ИАЛВ, влизайки в служебни помещения извън регламентираното работно време и в почивен ден. Съдът, за да отхвърли жалбата, е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Прието е за безспорно по делото, че при издаване на акта са спазени изискванията на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. за съдържанието му. Съдът е възприел за безспорно установена фактическата обстановка, въз основа на която е издадена заповедта, както и че наложеното наказание по вид и размер е надлежно мотивирано с оглед изискванията на чл. 91, ал. 1 ЗДСл., а именно, че ДНО е изложил съображения за тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, установена и е отчетена формата на вината на държавния служител, съобразени са обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и цялостното служебно поведение на държавния служител. Съдът е установил, че дисциплинарното производство е образувано съобразно заповед № РД 12-195/06.03.2019 г. на изпълнителния директор, с която на основание чл. 96, ал. 2 ЗДСл е наредено образуване на дисциплинарно производство, във връзка с докладна записка от 19.02.2019 г. на началник отдел ТЗ на ИАЛВ-Варна, която е констатирано отсъствие от работа на А. На 25.03.2019 година е издадена оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". По отношение на материалната законосъобразност на акта, съдът е приел за безспорно доказано, че служителят не се е явил на работа на 11.02.2019 г., 12.02.2019 г., 14.02.2019 г., 15.02.2019 г. и 18.09.2019 г., без уважителни причини. Също така е прието, че служителят е задържал без основание служебният автомобил в дните 14 и 15 февруари и го е предал на 18.02.2019 година, макар, че на 13.02.2019 г. е изискано връщането му. Прието е, че е извършено и третото нарушение на служебната дисциплина – нерегламентирано влизане в служебни помещения. Решението е неправилно. Принципно, правилни са изводите на съда, че с изтичане срока на отправено предизвестие служебното правоотношение не се прекратява автоматично, задължително условие е издаване на нарочна заповед по смисъла на чл. 108 ЗДСл, каквато в случая липсва и страните в процеса са били в служебни правоотношения към момента на издаване на оспорената заповед. Неправилен обаче е решаващият извод на съда, че заповедта е издадена при спазване на законовите изисквания. Настоящата инстанция приема обратното – при издаване на оспорената заповед не са спазени изискванията на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. Нормата предписва задължение за дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарно наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения; да събере и оцени сочените от служителя доказателства. В процесният казус: Заповедта за образуване на дисциплинарно производство спрямо А. е от 06.03.2019 година, заседанието на дисциплинарния съвет е проведено на 11.03.2019 година, а единствените дадени от служителя обяснения предхождат във времето тези дати - дадени са на 05.03.2019 година. Нещо повече- те не са относно всички обстоятелства сочени като основание за налагане на дисциплинарното наказание. Само на това основание съда е следвало да отмени оспорената заповед, без да пристъпва към разглеждане на спора по същество. При така изложените съображения следва да се приеме, че съдът като е приел за законосъобразна обжалваната заповед е постановил неправилен съдебен акт, който на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде отменен и вместо него, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, делото бъде решено по същество чрез отмяна на оспорваната заповед. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде уважено редовно направеното искане на касатора за присъждане на разноските по делото, съгласно приложеният списък по делото, в общ размер от 1 070. 00 лева. Съобразно изложеното, Върховния административен съд, Пето отделение,