Решение № 3548 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14563/2013 г.

Решение № 3548 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14563/2013 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Радослав Борисов Тодоров, от гр. София, против решение № 1224 от 5.07.2013 г. постановено по адм. дело № 237/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Общински съвет Банско, чрез процесуалния му представител - адв. Екатерина Димчева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира за разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Благоевград е отхвърлил жалбата на Радослав Борисов Тодоров, против чл. 12, ал. 2 от Наредбата за разполагане и премахване на преместваеми обекти на територията на община - Банско, приет с т. 2, § 1 от решение № 350 по протокол № 18 от 06.12.2012 г. на Общински съвет /ОбщС/ - Банско и против § 8 и § 9 от ПЗР на същата Наредба, приети с т. 1 и т. 2, § 3 от решение № 350 по Протокол № 18 от 06.12.2012 г. на ОбщС-Банско, като неоснователна. Новият чл. 12, ал. 2 от оспорената Наредба предвижда, че "в разрешението за поставяне на преместваемия обект задължително се посочва срока за който се издава разрешението". Новият § 8 от ПЗР на оспорената Наредба предвижда "Всички безсрочни разрешения за поставяне на преместваеми обекти, издадени до влизане в сила на настоящите изменения на наредбата се считат издадени със срок на действие до 30.04.2013 г. ", а новият § 9 от ПЗР на същата наредба предвижда, че "измененията на наредбата влизат в сила от влизане в сила на решението на Общинския съвет". За да отхвърли жалбата срещу оспорените текстове от изменената Наредба за разполагане и премахване на преместваеми обекти на територията на община-Банско, наричана по-долу Наредбата, приети с т. 2, § 1 и с т. 1 и т. 2, § 3 от решение № 350 по протокол № 18 от 06.12.2012 г. на ОбщС - Банско, съдът е приел, че тези изменения са издадени от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, установени в чл. 26, ал. 1 и 2 и в чл. 28, ал. 1, ал. 2 и 3 от ЗНА. Отхвърлил е и доводите на оспорващия за нарушение на материалния закон, тъй като визираните изменения са в правомощията на ОбщС - Банско, който е разполагал с оперативна самостоятелност за изменение на тази Наредба, по аргумент от чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. Съдът е приел още, че въвеждането на срок на действие на издадените безсрочни разрешения за поставяне и срок за който ще се издават бъдещите разрешения за поставяне представлява нова правна уредба на тези разрешения, касаещи имоти на физически и юридически лица, което е в правомощието на ОбщС. Според него тази правна уредба не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, нито пък на чл. 99 от АПК, тъй като с нея не се възобновява производството по издаване на влезли в сила индивидуални актове, а се променя правния режим на издадените такива. Направени са изводи, че в рамките на дадената му материална компетентност, ОбщС - Банско е имал право на оперативна самостоятелност да измени оспорената наредба, като конкретната преценка на органа за начина по който ще бъдат изменени съответните обществени отношения от местно значение, не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице инвокираните в касационната жалба основания за отмяна. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за неоснователност на жалбата. Предмет на оспорване пред първата инстанция са били посочените по-горе изменения в Наредбата за разполагане и премахване на преместваеми обекти на територията на община-Банско, приети с решение № 350 по протокол № 18 от 06.12.2012 г. на Общински съвет - Банско, която е подзаконов нормативен акт по чл. 75, ал. 1 от АПК. Съобразно това правилни са изводите на съда, че при вземане на оспорените разпоредби от Наредбата, органът не е нарушил съществени процесуални правила и материалния закон, обуславящи незаконосъобразността им. Поради това неоснователно е оплакването на касатора, че съдът неправилно не е установил наличието на такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 26, ал. 2 от ЗНА и чл. 78, ал. 3 от АПК. Първото е свързано с изискването за задължителна публикация на проекта за изменение на Наредбата, заедно с мотивите, съответно доклада, на интернет страницата на ОбщС - Банско, като се дава на заинтересованите лица най-малко 14 дни за предложения и становища по проекта. Второто изискване касае пропуска на ОбщС - Банско да разгласи проекта за изменение на наредбата чрез местните печатни издания. По делото е установено, че проекта за изменение на подзаконовия нормативен акт, заедно с мотивите, е публикуван на интернет страницата на ОбщС - Банско, на 13.11.2012 г. Проектът е внесен на заседание на ОбщС на 6.12.2012 г. и гласуван на същата дата, т. е след изтичането на 14-дневния срок по чл. 26, ал. 2 от ЗНА, считано от 13.11.2012 г. Наличието на докладна записка на зам. кмета от 23.11.2012 г., която не е публикувана, но която повтаря публикуваните вече мотиви към проекта за изменение на Наредбата, не е съществено процесуално нарушение. Не е такова нарушение и съставянето на констативен протокол от 26.11.2012 г. за липса на предложения и становища на заинтересовани лица, на 13 - ия ден от публикацията, тъй като до крайния 14 дн. срок и след това до датата на взимане на решението по проекта за изменение, такива предложения действително не са постъпили за да бъдат обсъдени от органа по реда на чл. 77 от АПК, при отсъствие на данни за свалена публикация за този период. Липсва и твърдяното нарушение на чл. 78, ал. 3 от АПК, тъй като разпоредбата визира разгласяването на нормативните административни актове на ОбщС - ти чрез местните печатни издания, като един от възможните алтернативни начини за разгласяване, а не като единствен. В случая разгласяването е извършено по друг алтернативно предвиден начин, а именно чрез публикация на проекта на интернет страницата на органа. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за нарушения на материалния закон. Касаторът не визира нарушения на конкретни материалноправни разпоредби, а визира нарушения на основни принципи: принципа на свободната стопанска инициатива по чл. 3, ал. 3 от ЗОАРАКСД и принципа на равнопоставеност на стопанските субекти по чл. 19, ал. 2 Конституцията на РБ. Настоящият състав не споделя наличието на тези нарушения. С оспорените изменения на Наредбата, ОбщС - Банско не налага ограничения и тежести на стопанските субекти и в частност на оспорващия, които да са в противоречие с целите на закона въз основа на който са направени, по аргумент от чл. 3, ал. 3, вр. с чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност /ЗОАРАКСД/. Както е посочено и от решаващия съд, посочените изменения са на основание делегираната със закон по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, компетентност на ОбщС - Банско по приемане на Наредба за установяване на реда по който да се издават разрешения за поставяне на преместваеми обекти по чл. 56, ал. 1 от с. закон. В изпълнение на тази компетентност е и правото на ОбщС - Банско да приеме нови разпоредби, с които изменя или допълва действаща Наредба, приета по чл. 56, ал. 2 ЗУТ, каквито несъмнено са оспорените разпоредби. С тях не се налагат ограничения и тежести, а се дава нов правен режим на издадените безсрочни разрешения за поставяне, като се поставя краен срок на действие и на бъдещите такива разрешения, чрез въвеждане на изискване за срок на действие. Този нов правен режим е от изключителна компетентност на ОбщС - Банско в изпълнение на делегирани със закон правомощия, като конкретните изисквания към съдържанието на издадените и издавани в бъдеще разрешения за поставяне на преместваеми обекти върху частни имоти на физически и юридически лица, са също в правомощията на този ОбщС, в изпълнение на оперативната самостоятелност с която разполага, като административен орган. Съгласно чл. 169, вр. с чл. 196 от АПК, при оспорване на нормативен административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали органът е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на акта, на всички основания по чл. 146 от АПК, което в случая е направено. Взетото решение на ОбщС - Банско не е в тежест на оспорващия, защото с него се уеднаквява режима на издадените разрешения за поставяне на преместваеми обекти в частни имоти с тези разрешения, издавани за общински и държавни имоти, за които по действащите разпоредби от Наредбата е предвиден срок за поставяне /виж чл. 9, ал. 3/, т. е режима за последните е бил отежняващ спрямо режима за частните имоти, а не обратното. Не е налице и твърдяното ограничение правата на оспорващия с изменението на чл. 12, ал. 2 от Наредбата, с оглед отсъствие на конкретно посочен срок за издаване на разрешенията. Посочването или не на конкретен срок е функция от оперативната самостоятелност, с която органа разполага, т. е преценката е негова и тъй като е упражнена в рамките на закона, не подлежи на отмяна. Не е налице и нарушение на принципа на равнопоставеност на засегнатите лица - тези с прекратени права по издадени вече РП, считано от 30.04.2013 г., спрямо титулярите по новоиздадени разрешения. В случая е спазен чл. 8, ал. 2 от АПК, като ОбщС - Банско е третирал по еднакъв начин заварените правотношения по вече издадени безсрочни РП, въвеждайки срок, с бъдещите такива за които също се изисква срок на действие. Не е налице и твърдяната нищожност на новия чл. 12, ал. 2 от наредбата. С новата ал. 2 се въвежда изискване за срок на издаденото разрешение за поставяне на преместваем обект, т. е въвежда се ново изискване от съдържанието на този административен акт, а не се дава правомощие на главния архитект. Правомощието му е дадено с чл. 8, ал. 2 и с чл. 11, ал. 2 от действащата Наредба, по делегация от чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. Нарушението на принципа на равнопоставеност по чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ, касаторът поддържа с липсата на единен срок на действие на всички разрешения за поставяне, независимо от собствеността върху имота-държавна, общинска или частна, като същевременно си противоречи, като твърди, че такова уеднаквяване е невъзможно поради различните режими на които се подчиняват тези имоти. И това оплакване е неоснователно. Както се посочи по-горе, въвеждането на новия правен режим относно издадените и предстоящи за издаване разрешения за поставяне, изискващ срок на разрешенията, е функция на оперативната самостоятелност на издателя на нормативния акт, поради което не е налице противоречие с материалноправни разпоредби, вкл. и с чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ. В случая, с оспорените изменения от Наредбата, се гарантира равнопоставеност на всички граждани и юридически лица за получаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти върху частни имоти, в които като задължително условие се изисква поставяне на срок, какъвто има и за разрешенията върху държавни и общински имоти по действащата Наредба. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Неотносими към правилността на обжалваното решение са доводите на касатора и представените в подкрепа на тях писмени доказателства - решения на ОбщС - Банско за отдаване под наем терени-публична общинска собственост, за различни срокове. С оглед този изход по делото, основателно е искането на ответника - ОбщС - Банско за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция в размер на 500 лева, без ДДС, видно от представеното пълномощно и фактура за заплатено адвокатско възнаграждение в този размер. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение