Решение № 2170 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13282/2017 г.

Решение № 2170 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13282/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "А. К." ЕООД, чрез адв. С. като процесуален представител, с правно основание чл. 246, ал. 1 АПК, за отмяна на влязло в сила решение № 6296 от 19.05.2017 г., постановено по адм. дело № 2842/2017 г. на Върховния административен съд. С него е отменено решение № 557 от 30.01.2017 г. по адм. дело № 8992/2016 г. на Административен съд С. - град и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на Т. Ж. А. срещу решение № 1040-21-212 от 04.08.2016 г. на директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ - С. град и потвърденото с него разпореждане № 214-00-3443-1 от 06.07.2016 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО. Искателят твърди, че за него е налице правен интерес от отмяната, тъй като с решението е установено, че неправилно е осигурявал освободения управител до 01.06.2016 г. и че осигурителното правоотношение е прекратено с вписване на промяната в представителството на дружеството в търговския регистър при Агенцията по вписванията. Счита, че решението е неблагоприятно за него и е следвало да участва в съдебното производство като заинтересована страна. Излагат се доводи за неправилност на решението като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - С. град, в писмен отговор изразява становище за недопустимост на искането за отмяна, а в условията на евентуалност - за нейната неоснователност, тъй като искателят не се явява засегнато от правния спор лице по смисъла на чл. 246, ал. 1 АПК. Ответникът - Т. Ж. А., чрез пълномощника си поддържа становище за основателност на искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, приема искането за процесуално допустимо като подадено в сроковете по чл. 240 АПК. Разгледано по същество е неоснователно. Производството по адм. дело № 8992/2016 г. на Административен съд С. - град е образувано по жалба на Т. Ж. А. против решение № 1040-21-212 от 04.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ - С. град. С него е потвърдено разпореждане № 214-00-3443-1 от 06.07.2016 г. на длъжностното лице при ТП на НОИ - С. град, с което й е отказано исканото парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, мотивирано с липсата на вписване в търговския регистър за освобождаването на лицето от задълженията по чл. 141, ал. 1 ТЗ и значението на вписването относно упражняваната дейност. Административният съд е отменил оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО и е върнал преписката за ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. С решението, чиято отмяна се иска в настоящото производство, касационната инстанция е отменила решението на първоинстанциянния съд и се е произнесла по съществото на спора, като е отхвърлила жалбата на Т. Ж. А.. Искането за отмяна е мотивирано с преценката на доказателствата за прекратяване на правоотношението между същата като управител и "А. К." ЕООД като неин осигурител в това й качество. А. е била вписана в търговския регистър като управител на "А. К." ЕООД и е изпълнява тази дейност въз основа на договор за възлагане на управление от 08.09.2011 г. С решение на едноличния собственик на капитала е освободена от длъжността поради прекратяване на дейността на дружеството във връзка с откриване на производство по ликвидация и назначаване на ликвидатор, считано от 01.06.2016 г. Към датата на подаване на искането до административния орган за отпускане на парично обезщетение за безработица - 21.06.2016 г. същата не е заличена като управител на дружеството в търговския регистър. Касационната инстанция е приела, че не са изпълнени предпоставките по чл. 54а, ал. 1 КСО за възникване на правото на парично обезщетение за безработица, тъй като не е установено прекратяване на осигуряването и неупражняването на трудова дейност. На основание чл. 246, ал. 1 АПК отмяна може да иска лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Молителят "А. К." ЕООД не е бил страна по делото пред първоинстанционния съд и в касационното производство. Съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 1 АПК, решението, с което е отменено решението на административния съд и е отхвърлена жалбата на Т. Ж. А. против решение № 1040-21-212 от 04.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ - С. град и потвърденото с него разпореждане за отказ да се отпусне парично обезщетение за безработица, има сила за страните по делото. Решението на Върховния административен съд няма сила по отношение на молителя и не е неблагоприятно за него. Предметът на правния спор е парично обезщетение за безработица. Страни в административното правоотношение са лицето, на което е отказано исканото обезщетение и административният орган, издател на оспорения акт. Това са и надлежните страни в съдебния процес, които са били конституирани. Спорът между тях по никакъв начин не рефлектира неблагоприятно в правната сфера на "А. К." ЕООД. Качеството на молителя като осигурител не обезпечава правото му на участие в делото по оспорване на решението на директора на ТП на НОИ - С. град. С решението, чиято отмяна се иска, се засягат единствено правата на А., свързани с отказа да получи парично обезщетение за безработица. Доказателствата относно прекратяването на правоотношението й като управител на дружеството и вписването на това обстоятелство в търговския регистър в по-късен момент, имат последици само за нея, но не и за осигурителя, какъвто е бил молителят в настоящото производство. Следователно, за него решението няма сила и не е неблагоприятно, поради което дружеството не е и страна в съдебното производство. След като няма гарантирано от закона участие в процеса и съдебният акт няма действие по отношение на него, то искането му за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователно и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 248 АПК Върховен административен съд, петчленен състав