Решение № 13622 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6123/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 3058 от 02.04.2024 г., постановено по административно дело 502/2023 г. от Административен съд Пловдив, с което е обявена нищожността на издаденото от него Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с изх. 02-160-2600/4436/06.01.2023 г.(УП). По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, като претендира и присъждане на направените в производството деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Стократ ООД, представлявано от управителите К. П. К. и С. В. М. в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му присъди деловодни разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от некомпетентен орган, тъй като не е подписан от посочения в него заместник изпълнителен директор на ДФЗ, комуто са делегирани правомощията да издава актове от вида и характера на обжалвания пред него акт със заповедта на Изпълнителния директор на ДФЗ 03-РД/3088/22.08.2022 г. Правилно в обжалваното решение е прието, че органът не е изпълнил задълженията си по чл. 170 АПК да представи доказателства, установяващи съществуването на фактическите и правни основания посочени в него, въпреки дадените му указания. С касационната жалба е представена заповед 03-РД/5887/23.12.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с която е възложено на Д. А. Г., в качеството му на заместник изпълнителен директор на ДФЗ на 03.01.2023 г. и на 06.01.2023 г. да замества В. И. К. заместник изпълнителен директор на ДФЗ, относно предоставените ѝ с негова заповед 03-РД/3088/22.08.2022 г. правомощия. Предвид това и с оглед факта, че обжалваното УП е постановено на 06.01.2023 г., настоящият състав намира, че с оглед представените с касационната жалба нови писмени доказателства се установява, че актът е издаден от компетентен орган, при което обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да извърши проверка за законосъобразност на акта на всички основания по чл. 168, ал.1 АПК, което не е сторено с обжалваното решение, като същият следва да се произнесе и по исканията за разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение