Решение № 8074 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14595/2015 г.

Решение № 8074 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14595/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Я. С. А. - Г., чрез адв. Н. Г., против решение № 6740 от 5.11.2015 г. по адм. д. № 8897/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. И. отмяна на решението с оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита отказът за издаване на карта за преференциално паркиране по силата на чл. 91 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО) за нищожен. Твърди, че представеното решение ЕР на ТЕЛК с дата 9.09.2003 г. е безсрочно и съдът е следвало да съобрази решението си с него. Неправилно първоинстанционният съд е присъдил разноски в полза на ответника, тъй като не е представен списък с направените такива. Иска отмяна на решението и постановяване на друг акт, с който да се отмени оспорената заповед на кмета на Столична община. Претендира разноски.

Ответната страна кметът на Столична община, чрез процесуален представител юрисконсулт К. Н. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсулско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура намира решението за правилно, поради липса на сочените в жалбата основания.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на Я. С. А. против заповед № СО15 -РД08-304/13.02.2015 г. на кмета на Столична община, потвърдена от областния управител на С. с писмо № 07/44 от 28.05.2015 г., с която й е отказано издаване на карта за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания в зоните за почасово платено паркиране на определените и обозначени за целта места. Мотивите на административния орган са, че заболяванията на молителя не водят до трайно оформен функционален дефицит на стоежа, придвижването и издръжливостта, лицето не ползва инвалидна количка, ортопедични апарати, външни протези, патерици или чужда помощ, не му е определена трайна намалена работоспособност над 90 % поради сърдечни, белодробни и зрителни заболявания.

Първоинстанционният съд от фактическа страна е установил, че касационният жалбоподател е подал заявление с вх. № 25/24.01.2015 г. до кмета на Столична община за издаване на карта за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания в зоните за почасово платена паркиране и паркингите общинска собственост на територията на Столична община. Към заявлението е приложено експертно решение № 3298 от 143/9.09.2003 г. на ТЕЛК за общи заболявания, определящо 94.2 % трайна неработоспособност без чужда помощ, в резултат на захарен диабет II тип КСДС, диабетна полиневропатия и ретинопатия, ХВБН дискоординационен синдром, артериална хипертония II от средно тежка степен, двустранна коксартроза умерена степен, двустранна гонартроза по изразена в ляво, състояние след пластика на предна коремна стена по повод евентрация. В т. 19 от протокол № 553/30.01.2015 г., нарочна комисия, назначена със заповед на кмета на Столична община, е изготвила становище, с което е направила предложение да се издаде отказ, тъй като молителката не попада в нито една от предвидените групи увреждания, за които чл. 91 от НОДТСО нормата допуска преференциално паркиране. Въз основа на това предложение е издадена обжалваната заповед, като са възприети съображенията на комисията. По реда на административния контрол първоначалният административен акт е оставен в сила от областния управител с писмо № 07/44 от 28.05.2015 г. Въз основа на така установените факти, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е, представеното ЕР на ТЕЛК от 9.09.2003 г. е със срок до 1.09.2006 г. и не са представени други писмени доказателства за оценка на работоспособност издадени по Наредбата за медицинската експертиза. Освен това жалбоподателката не е правоимащо лице по критериите на чл. 91, т. 2 от НОДТСО, защото не отговаря на III и по-висок функционален клас на сърдечна недостатъчност, а има II от среднотежка степен.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 99а, ал. 1 от ЗДвП карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, се издава от кмета на съответната община по образец. В случая отказът е издаден от кмета на Столична община, а подписът е положен от заместник-кмета, замествал титуляра при условията на заместване въз основа на заповед № РД-15-1091/4.02.2015 г. -л. 43. Следователно оплакването в касационната жалба за нищожност на оспорения административен ак поради липса на материална компетентност е неоснователен.

Съгласно § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) "Човек с трайно увреждане" е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто.

В пет групи са определени правоимащи лица при издаване на карти за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания в зоните за почасово платено паркиране и паркингите общинска собственост на територията на СО с по чл. 91 от НОДТСО. С решение № 4818/29.04.2015 г. по адм. д. № 8901/2014 г. по описа на ВАС, VII отделение, е оставено в сила отхвърлително решение № 3159/12.05.2014 г. по адм. д. № 6668/2013 г. по описа на АССГ по чл. 185 от АПК против чл. 91 от НОДТСО, като е прието, че предоставянето на преференции не представлява пряка дискриминация на една спрямо друга група хора с увреждания.

В административното поризводство жалбоподателката доказва, че има трайно намалена работоспособност 94,2 % без чужда помощ поради общо заболяване "захарен диабет II тип КСДС, диабетна полиневропатия и ретинопатия, ХВБН дискоординационен синдром, артериална хипертония II от средно тежка степен, двустранна коксартроза умерена степен, двустранна гонартроза по изразена в ляво, състояние след пластика на предна коремна стена по повод евентрация", с водеща диагноза - "захарна болест", като представя ЕР № 3298/9.09.2003 г. на "СБАЛСД" ЕАД, със срок на инвалидност до 1.09.2006 г. - л. 13 и 17 от делото. Жалбоподателката е отказала изслушване на СМЕ в съдебното производство с довод, че със съдебна експертиза не може да се обори материалната доказателствена сила на представеното от нея експертно решение.

Неправилно съдът приема, че жалбоподателката не е представила доказателства за трайно намалена работоспособност за периода след 1.09.2006 г. Съгласно § 2 от ДР на НАРЕДБА за медицинската експертиза на работоспособността, отм., бр. 36 от 14.05.2010 г, постановени до 31 декември 2004 г. експертни решения на ТЕЛК (НЕЛК), в които определеният срок на инвалидност не е изтекъл до тази дата, след 1 януари 2005 г. се считат с определен пожизнен срок на инвалидност при навършена 65-годишна възраст на лицата. В случая експертното решение е постановено на 9.09.2003 г. за срок на инвалидност до 1.09.2006 г., а жалбоподателката е навършила 65 годишна възраст на 9.03.2008 г. В същия смисъл е § 3 от ДР на Закона за здравето.

Обосновани обаче и материално законосъобразни са правните изводи на съда, че жалбоподателката не е правоимаща по смисъла на чл. 91 от НОДТСО.

Съгласно чл. 91 (нов - решение № 521 по протокол № 48 от 26.09.2013 г.) от НОДТСО, като правоимащи при издаване на карти за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания в зоните за почасово платено паркиране и паркингите общинска собственост на територията на СО се определят:

1. Лица, които вследствие на увреждането не могат да се придвижват без използването на инвалидна количка, ортопедични апарати, външни протези, патерици или чужда помощ, т. е. лица, които не са в състояние да заемат изправено положение на тялото без използването на технически помощни средства и имат трайно оформен функционален дефицит на стоежа, придвижването и издръжливостта. Определеният процент на трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, определени от ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК следва да е над 50 % /петдесет процента/;

2. Лица с III-ти и по-висок функционален клас на сърдечна недостатъчност и с определени над 90 % /деветдесет процента/ трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, определени от ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК;

3. Лица с белодробни заболявания с втора и по-висока степен на хронична дихателна недостатъчност и определена над 90 % /деветдесет процента/ трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, определени от ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК;

4. Лица с пълна двустранна слепота или с определена над 90 % /деветдесет процента/ трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, поради зрителни заболявания, определени от ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК;

5. Деца до 16 годишна възраст с други заболявания и с определени от ДЕЛК или НЕЛК вид и степен на увреждане над 90 % /деветдесет процента/.

Уредени са пет категории лица, като изброяването им е изчерпателно. В случая жалбоподателката притежава трайно намалена работоспособност 94,2 % без чужда помощ поради общо заболяване "захарен диабет II тип КСДС, диабетна полиневропатия и ретинопатия, ХВБН дискоординационен синдром, артериална хипертония II от средно тежка степен, двустранна коксартроза умерена степен, двустранна гонартроза по изразена в ляво, състояние след пластика на предна коремна стена по повод евентрация", с водеща диагноза - "захарна болест".

Жалбоподателката не попада в групата на правоимащи по чл. 91, т. 1 от Наредбата, защото заболяването й не е свързано с невъзможност за придвижване без чужда помощ. Не попада и в групите по чл. 91, т. 3 - 5 от Наредбата свързани с белодробни и зрителни заболявания. Спорът е дали попада в групата правоимащи по т. 2. Изискванията на разпоредбата са две и са кумулативно свързани:

1. лица с III-ти и по-висок функционален клас на сърдечна недостатъчност и

2. определени над 90 % /деветдесет процента/ трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, определени от ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК

Доказано е по делото, че е налице трайно намалена работоспособност над 90 %, но поради заболяване, различно от нормативно изброените, с водеща диагноза "захарна болест". Жалбоподателката няма заболяване III-ти и по-висок функционален клас на сърдечна недостатъчност. Предоставяне на преференции по реда на Наредбата за паркиране на лица в зоните за почасово платено паркиране и паркингите общинска собственост на територията на Столична община, е свързано освен с висока степен на намалена работоспособност, но и с конкретни заболявания свързани със затруднено предвижване и стоеж по медицински критерии посочени изрично. Като е отхвърлил жалбата съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

С касационната жалба е наведено оплакването за неправилно присъдени разноски, поради непредставен списък по чл. 80 от ГПК в първоинстанционното производство от представителя на административния орган.

Предвид чл. 143 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. дело № 5/2009 г., правилно първоинстанционният съд е присъдил разноски в полза на ответника. Липсата на списък по чл. 80 от ГПК не е основание да не се присъдят такива, а е от значение за допустимостта на молба за изменение на съдебния акт по чл. 248 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, VII отделение