Решение № 4249 от 23.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14941/2011 г.

Решение № 4249 от 23.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14941/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на юрк. Ел. Кинаева и юрк. М. Сукарева, в качеството им на процесуални представители на Областния управител на област с административен център Пловдив, срещу Решение № 1502 от 3.10.2011 г., постановено по адм. дело № 1294/2010 г. от Административен съд Пловдив. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - УМБАЛ "Св. Георги" не взема становище.

Ответникът - "Секюрити парк" ООД, чрез пълномощниците си адв. П. Юруков и адв. М. Гунчева, представят подробно и мотивирано, а и в открито съдебно заседание поддържат, становище за неоснователност на касационната жалба. Молят решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендират разноски за настоящата инстанция, като представят списък.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил, по жалбата на "Секюрити парк" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, Заповед № ЗД-05-1 от 8.06.2010 г. на Областния управител на област с административен център Пловдив, с която е разпоредено изземването на недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ терен от 850 кв. м, находящ се северно от Хирургичните клиники на УМБАЛ "Св. Георги", представляващ част от поземлен имот № 84, целият от 229327 кв. м, УПИ I - Комплекс ВМИ, кв. 2 по регулационния план на кв. "Кишинев - Смирненски" и кадастралния план на Парк "Отдих и култура - юг", одобрен със заповед № РД-02-14-2113 от 11.12.2000 г., от владението на търговското дружество, като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът изцяло е "кредитирал мотивите на Решение № 442 от 15.01.2007 г. на ВАС, по адм. дело № 9399/2006 г., III отд., постановено по идентичен казус, а именно, че е недопустимо изземване на идеални части от имот докато не се ликвидира съсобствеността в имота... ". По тези съображения е приел, че не е налице една от комулативно изискуемите предпоставки на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, а именно имотът да е изцяло държавна собственост.

Решението е неправилно и ще следва да се отмени, а спорът - да се реши по същество от настоящата инстанция. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите към правилното решаване на спора доказателства, но неправилно е приложил материалния закон.

1. Не се спори по делото, че поземлен имот № 84, целият от 229327 кв. м, представляващ УПИ I - Комплекс ВМИ "Ив. Павлов", кв. 2 по регулационния план на кв. "Кишинев - Смирненски" и кадастралния план на Парк "Отдих и култура - юг", одобрен със заповед № РД-02-14-2113 от 11.12.2000 г., е частна държавна собственост съгласно АЧДС № 4945 от 11.02.2003 г., със забележките от 17.03.2003 г. (л. 77); 23.09.2004 г. (л. 78) и 03.11.2006 г. Съгласно изменението на АДС от 3.06.3006 г. (л. 79) Държавата е собственик на 115237/229327 ид. части от имота.

1. Не е спорно също, а и от акта за държавна собственост се установява, че в така описаният недвижим имот съсобственик е УМБАЛ "Св. Георги", която видно от удостоверение на Агенция по вписванията е еднолично акционерно дружество със собственик Министерство на здравеопазването (л. 106).

1. За удостоверяване на съсобствеността и обстоятелството, че имотът е включен в капитала на търговското дружество, е съставен друг акт за частна държавна собственост № 4968 от 28.02.2003 г., на основание чл. 148, ал. 3 от ППЗДС (отм.); писмо № 20.15.27 от 26.04.2001 г. на МЗ и Решение № 10457 от 03.10.2000 г. по ФД № 4032/2000 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, променен в частта по (графа) раздел 3 съответно през м. март 2003 г. (л. 80); на 23.09.2004 г. (л. 81) и на 3.11.2006 г. (АДС № 7512 от 31.08.2011 г. - л. 283 - не е относим към настоящия спор, като съставен след издаването на оспорвания административен акт, поради което не се засяга в настоящите мотиви).

1. Съгласно изменение в АДС (л. 82) УМБАЛ притежава 114090/229327 ид. части от процесния недвижим имот, а неразделна част на (графа) раздел 3 на АДС е Приложение № 1 (л. 83-85), представляващо Списък на сградите, собственост на болницата, намиращи се в имот № 84.

1. В противоречие на това записване е информацията на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Пловдив (л. 248-251), съгласно която поземлен имот с идентификатор 56784.510.84 с адрес гр. Пловдив, бул. "Пещерско шосе" е с площ от 226963 кв. м и има за собственици: 1. Областен управител на област Пловдив - площ от 229327 кв. м от правото на собственост по акт за частна държавна собственост № 50, том. VI, рег. № 1953 от 18.02.2003 г., издаден от Службата по вписванията Пловдив, и 2. УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД за което "няма данни за идеалните части".

В същата скица - от 11.02.2011 г. - са изписани подробно всички 63 бр. сгради, собственост на болницата, със застроените площи, етажността и трайното им предназначение. Общата застроена площ е 34069 кв. м, съгласно заключението на назначената по делото и приета от съда експертиза на в. лице архитект (л. 277). Пак там експертът е посочил, че понятието "прилежаща площ" по чл. 21, ал. 1 от Наредба № 7 от 14.01.2004 г. е относимо към съществуващи жилищни сгради (блокове), но не и към друг вид територии - терен за социална инфраструктура и здравеопазване, какъвто е конкретният случай (л. 278)

1. Със заповед № 346 от 24.06.2009 г. на Изпълнителния директор на УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД гр. Пловдив, на основание чл. 16, ал. 1 вр. чл. 14, ал. 1 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (приет с ПМС № 112 на МС от 2003 г., публ. ДВ, бр. 51/2003 г.) и чл. 105, ал. 1 от Закона за лечебните заведения е обявен конкурс за отдаване под наем на обособени части от процесния недвижим имот, подробно описани в заповедта, като под "обект № 20" фигурира "терен от 850 кв. м с 55 паркоместа", находящ се северно от Хирургически клиники в база II, бул. "Пещерско шосе" № 66 в поземлен имот № 84 по кадастралния план на кв. 2, Парк "Отдих и култура - юг", парцел I - Комплекс ВМИ, одобрен със заповед № РД-02-14-2113 от 11.12.2000 г.

1. Данни по делото, че са налице "обособени части" в процесния терен, не са налице.

1. По делото не е представено одобрение/разрешение за конкурса на едноличния собственик на капитала съгласно чл. 105, ал. 1 от ЗЛЗ или чл. 17 от Правилника. Няма данни също за обявяването му да е бил уведомен съсобственика в лицето на Държавата.

1. Със заповед № 406 от 29.07.2009 г. на Изпълнителния директор на УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД гр. Пловдив е бил определен спечелилия конкурса за обект № 20 участник и това е "Секюрити парк" ООД (л. 133). На 31.07.2009 г. е бил сключен договор за отдаване под наем на обособен обект (л. 20-22) със срок 10 години.

1. Съгласно раздел V, чл. 5.1.4. на този договор прекратяването му може да стане с тримесечно писмено предизвестие на наемодателя.

С писмо изх. № 2983 от 19.08.2009 г. на Изпълнителния директор на УМБАЛ (л. 8) управителят на "Секюрити парк" ООД - Валентин Серафимов - е бил уведомен, че договорът за наем се прекратява на основание Глава V, чл. 5.1.4 от същия, което е получено лично от адресата на 20.11.2009 г. (л. 9). В писмото не се съдържат други мотиви, от които да е видно по какви съображения договорът е бил прекратен, просто наемодателят се е възползвал от клаузата.

По делото няма данни това писмо да е било обжалвано, въпреки че засяга пряко интересите на "Секюрити парк" ООД.

1. С писмо изх. № 695 от 17.02.2010 г. търговското дружество е уведомено, че считано от 20.02.2010 г. сключеният договор за наем е прекратен и е поканено доброволно да освободи имота, който заема, а именно терена от 850 кв. м (л. 26).

Тъй като това не е сторено Изпълнителният директор на УМБАЛ е сезирал Областният управител с искане да бъде издадена заповед по чл. 80, ал. 1 от ЗДС за изземване - писмо изх. № 1331 от 30.03.2010 г. (л. 62а).

С писмо изх. № 29-02-2 от 03.05.2010 г. (л. 62) и нотариална покана (л. 23) управителят Серафимов е уведомен от Областния управител на област Пловдив, че ще започне процедура по принудителното изземване на имота, тъй като се държи без правно основание, като е предоставен 14-дневен срок за доброволното му освобождаване. Поканата е получена на 11.05.2010 г. (л. 57) от трето лице със задължение да я предаде и има характер на уведомление по смисъла на чл. 26 от АПК за отпочване на процедура по издаване на административен акт за изземване на имота.

1. На 8.06.2010 г. е издадена заповед по реда на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, подписана от зам. областния управител въз основа на заповед за заместване № ЗД-00-95 от 7.06.2010 г. (л. 38).

Със заповедта, на основание чл. 60, ал. 1 от АПК е допуснато предварителното й изпълнение, същата е връчена на г-н Серафимов лично на 11.06.2010 г. (л. 37) и на тази дата имотът е иззет, за което е съставен протокол (л. 28-34). Изпълнението е допуснато преди да е изтекъл срокът по чл. 60, ал. 4 от АПК.

Въз основа на тази фактическа установеност съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли. Не са налице отменителните основания, посочени от пълномощниците на "Секюрити парк" ООД.

1. Оспорваният административен акт е издаден от компетентен административен орган. Съгласно заповед № ЗД-00-95 от 7.06.2010 г. областният управител на област Пловдив е разпоредил да бъде заместван от зам. областния управител Р. Петков на 8.06.2010 г. поради отпуск по чл. 155 от КТ (л. 39). Заместването се извършва в случаите, когато лицето - титуляр на правомощия - е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За посочения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Тъй като няма спор, че издаването на заповед по реда на чл. 80, ал. 1 от ЗДС е в правомощията на областния управител, то действията на заместващия го, при наличие на валидна заповед за заместване, са законосъобразни. Не е налице отсъствие на материална некомпетентност за издаване на обжалваната заповед.

1. В случая не е налице "липса на сезиране", както твърди жалбоподателя, основавайки се на факта, че не е налице "мотивирано искане на съответния министър", съгласно чл. 80, ал. 1, изр. последно от ЗДС. Това е така, тъй като в случая не става въпрос за имот - държавна собственост, предоставен на министерство/ведомство за управление, а за действия на Държавата в защита на правото й на собственост насочени срещу трето лице.

Жалбоподателят неправилно се позовава на практиката на ВАС и по-конкретно на решение № 6993 от 03.07.2007 г., постановено по адм. дело № 10906/2006 г. В случая не става въпрос за изземване на имот от владението на съсобственик, а за изземването му от държането на трето лице. В тези случаи всеки от съсобствениците може да поиска изземване по отношение на целия имот, какъвто е и настоящия случай - УМБАЛ, в качеството си на съсобственик е поискала от областния управител да издаде заповед за изземване.

1. Недопустимо е в административното производство да се повдига спор за собственост - т. 2 на жалбата. Съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДС споровете за материално право се решават по общия исков ред. Още по-малко такъв спор може да повдига наемателя от името на наемодателя, в конкретния случай.

Поземлен имот № 84 е частна държавна собственост, за него са налице надлежно съставени актове за държавна собственост. Тези актове, съответно актовите книги за държавна собственост, са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условията и реда на ППЗДС по арг. от чл. 77 от ЗДС. Ето защо твърдението, че на търговското дружество те не са били предоставени сочи на процесуално бездействие, непротивопоставимо на административния орган.

1. Невярно е и твърдението, че в случая е налице "непрекратен договор за наем". Както се посочи по-горе с писмо изх. № 2983 от 19.08.2009 г. на Изпълнителния директор на УМБАЛ (л. 8) управителят на "Секюрити парк" ООД - Валентин Серафимов - е бил уведомен, че договорът за наем се прекратява на основание Глава V, чл. 5.1.4 от същия, т. е. по инициатива на наемодателя и това писмо е получено лично от адресата на 20.11.2009 г., без да е било оспорено. При това положение тримесечният срок е изтекъл на 20.02.2010 г. и след този срок имотът се държи без правно основание.

Всички претенции на наемателя към наемодателя са предмет на друго производство и не могат да бъдат решени в настоящия процес. Така напр. не може да бъде обсъждан въпроса за законосъобразността на конкурсната процедура; валидността на сключения договор за наем, наличието на вреди от този договор и т. н. Предмет на обсъждане е единствено законосъобразността на административния акт - заповед за изземване на недвижим имот, издадена от областния управител, в качеството му на административен орган.

За да бъде издадена заповед по реда на чл. 80, ал. 1 от ЗДС е необходимо да се касае за държавен имот, който да се владее или държи без правно основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който да е отпаднала. В случая след 20.02.2010 г. поземления имот № 84 - частна държавна собственост се държи от "Секюрити парк" ООД без правно основание, поради което са налице основанията за неговото принудително изземване.

При така изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че оспорвания административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процедурата и на материалния закон, поради което жалбата е неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,