Решение № 5141 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13337/2008 г.

Решение № 5141 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13337/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Милена Дочева Найденова, в качеството й на директор на дирекция "ОУИ"-гр. Велико Търново, срещу решение № 348 от 18.09.2008 г. по адм. дело № 631 по описа за 2007 г. на административния съд - Велико Търново, с което е отменен РА № 1500529 от 11.06.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Плевен, потвърден с решение № 620 от 10.08.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Велико Търново в обжалваната част относно доначисления на СПКооперация "Единство-1" ДДС в размер на 15 400.00 лв. и лихви за забава за данъчен период м. септември 2004 г. по 11 броя фактури, издадени по повод доставки на СД "АТ-Карлово Конакчиев, Капашиков, Чанов, Тинчева и Сие", с предмет доставка на пшеница и ечемик. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба -"Селскостопанска производствена кооперация Единство-1" не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Велико Търново е бил РА № 1500529 от 11.06.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Плевен, потвърден с решение № 620 от 10.08.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на "Селскостопанска кооперация Единство-1" по прилагането на ЗКПО (отм.), ЗОДФЛ (отм.) и на ЗДДС (отм.), като по последния закон е за ревизиран период от 1.05.2004 г. до 30.11.2006 г. По административен ред той е обжалван само в частта относно доначисления ДДС в размер на 15 400.00 лв. и лихви за забава в размер на 5 212.21 лв., на основание чл. 55, ал. 5 от ЗДДС (отм.), по повод издадени от кооперацията в качеството й на доставчик на 11 броя фактури, във връзка с доставка на пшеница и ечемик, собствено производство. Съдът е бил сезиран с жалба срещу РА и в останалата необжалвана по административен ред част, като тя е оставена без разглеждане и производството по делото правилно е прекратено, с оглед изискванията на чл. 156, ал. 2 от ДОПК. В мотивите на обжалваното решение е изложена конкретната фактическа страна по спора, както и правни изводи, като преценката на съда е за незаконосъобразността на обжалвания акт в спорната му част. Той се е обосновал като е анализирал разпоредбата на чл. 6, на чл. 25, на чл. 55 на чл. 64 , на чл. 93, ал. 2, ал. 3 и ал. 6 от ЗДДС (отм.). Според него в административното производство е установен фактът, че доставките по повод на които са издадени фактури от ревизираното лице са нереални, респ. че не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 6 или чл. 7 от ЗДДС (отм.), поради което не може да се определи и дата на възникването му, съобразно изискванията на чл. 25 от ЗДДС (отм.). Съставянето само на данъчни фактури не е данъчно събитие по смисъла на закона. Следвало е в случая с оглед чл. 93, ал. 6 от ЗДДС (отм.) същите да се анулират. Не споделя тезата на органа по приходите, че е следвало от това лице да бъде издадено ДКИ каквато възможност е предвидена в чл. 95, ал. 3 от ЗДДС (отм.). Също така не споделя аргумента на този орган, че включването на тези фактури в дневника за покупки на получателя по тях обосновава възможността той да ползва данъчен кредит. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Действително разпоредбата на чл. 55, ал. 5 от ЗДДС (отм.), на която се е позовал органът по приходите, постановява, че данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, включващ датата на издаване на документа, с който данъкът е начислен. Тълкуването и прилагането след това на тази норма по начина, обсъден по-горе в обжалвания административен акт са правилни, понеже са налице издадени счетоводни данъчни документи, които материализират стопански операции. Това обуславя начисляването на ДДС по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и съответно разчитане с бюджета по повод доставките, във връзка с които те са издадени, още повече че същите отговарят на счетоводните изисквания за тях по ЗСч и ЗДДС (отм.). В случая не се спори, че ревизираното и задължено лице не е осъществило начисляването на данъка и не се е разчело с бюджета, понеже с тях не е осъществено прехвърляне на правото на собственост върху стоките, предмет на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), съответно са налице нереални доставки. Последното обстоятелство е установено от ревизиращия орган, поради което не може да се сподели възражението на касатора, че съдът в изпълнение на служебното начало в производството пред него не оказал начина на разпределение на доказателствената тежест. Не е бил спорен фактът, че оригиналите на фактурите не се намират при издателя им при така изложената фактическа страна по спора, а и от представените доказателства пред касационната инстанция се установява, че получателят по тях ги е включил в дневника за покупките си за съответния данъчен период. Също така не се спори, че задълженото лице не се е възползвало от предвидената в чл. 93, ал. 6 от ЗДДС (отм.) възможност да анулира процесните фактури, а прилагането на чл. 95, ал. 3 от ЗДДС (отм.), която разпоредба постановява издаване на ДКИ при настъпване на обстоятелство, което обезсилва данъчното събитие не би могло да бъде осъществено, поради липса именно на данъчни събития. При това следва да бъдат възприети като правилни изводите на съда, че след като такива липсват, респ. не може да бъде определена датата на възникването им с оглед чл. 25 от ЗДДС (отм.), няма основание за облагане на доходите от доставките, само поради неанулиране на фактурите. В конкретния спор неприлагането на чл. 55, ал. 5 от ЗДДС или неправилното прилагане от страна на ревизиращия орган може да се обоснове само и единствено поради липса на данъчно събитие, независимо формалния подход на законодателя. Облагането с ДДС по посочения в РА начин при така изложената конкретна фактическа обстановка не би следвало да бъде осъществявано, понеже се явява нарушен самият механизъм затова, който предпоставя облагане на реално реализирани доходи. Настоящият съдебен състав не споделя аргумента на касатора, че в случая получателят по доставките ще упражни правото на приспадане на данъчен кредит, поради което на доставчика по тях следва да се начисли ДДС, след като той като орган по приходите може да осъществи ревизия на същия и ако това е направено, ще го санкционира по законово определения начин затова. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила като правилно. При този изход от спора на касатора не следва да се присъждат съдебни разноски. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение