Решение № 16661 от 16.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13855/2011 г.

Решение № 16661 от 16.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13855/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Йордан Тончев, Младен Младенов и Олег Банкин срещу решение № 10443 от 12.07.2011 г. по адм. д. № 317/2011 г. на Върховния административен съд - седмо отделение, като се иска отмяна на същото и да се постанови ново, с което да се потвърди решението на КЗД. Министърът на вътрешните работи не оспорва жалбата. Комисията за защита от дискриминация взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - петчленен състав на втора колегия приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение тричленният състав на седмо отделение на Върховния административен съд е обявил за нищожно решение № 273/3.12.2010 г. по преписка № 253/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта с която на министъра на вътрешните работи е дадено предписание в качеството на публичен работодател да не прилага нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР като основание за прекратяване на служебни правоотношения на кадровите служители в МВР като противоречаща на чл. 21 ЗЗДискр. и Директива 2000/78 и представляваща непряка дискриминация по смисъла на § 1, т. 7, във връзка с чл. 4, ал. 3 и ал. 1 ЗЗДискр. Отменил е решение № 273/3.12.2010 г. по преписка № 253/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, с която е установено, че нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР представлява непряка дискриминация като вид акт по смисъла на § 1, т. 7, във връзка с чл. 4, ал. 3 и ал. 1 ЗЗДискр. и чл. 2, § 2, б. "б" от Директива 2000/78, както и в частта, с която е установена пряка дискриминация на основата на признаците "възраст" и "лично положение" по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. и чл. 2, § 2, б. "а" от Директива 2000/78, извършена в нарушение на чл. 21 ЗЗДискр. по отношение на Младен Петров Младенов, Олег Методиев Банкин и Йордан Георгиев Тончев, бивши държавни служители от МВР чрез издаване на заповеди за прекратяване на служебното правоотношение рег. № К-2271/13.04.2009 г., рег. № 7369/16.09.2009 г. и рег. № К-2555 от 21.04.2009 г. от органа по назначаването, министър на вътрешните работи, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР поради придобито право на пенсия на основание чл. 69, ал. 2 КСО преди да навършат 60 години пенсионна възраст, в сравнение с работещи служители в МВР, намиращи се при сходни/еднакви условия за пенсиониране. Оставил е без разглеждане жалбата на министъра на вътрешните работи срещу решение № 273/03.12.2010 г. по преписка № 253/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, с която на министъра на вътрешните работи и на Министерски съвет е дадена препоръка да предприемат необходимите действия по изготвянето на законопроект и внасянето му в Народното събрание за отмяна на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР в частта "по инициатива на органа по назначаването" като противоречаща на основополагащия принцип за равно третиране без оглед на "възрастта" и принципа за пропорционалност между използваните средства и преследваната цел съгласно чл. 6, § 1 от Директива 2000/78 като ефективна правна защита и гаранция на правото на равно третиране по отношение на субективното право на пенсия на служителя, като закрила срещу преждевременно пенсиониране, както и действия по изготвяне на списък за разликите в третирането, които да бъдат оправдани с оглед законосъобразната цел в полицията да се наемат и останат на работа лица, които имат изискваните способности да изпълняват кръга от задълженията, свързани с поддържане на оперативния капацитет на полицейските служби съобразно Директива 2000/43/ЕО и прекратил производството по делото в тази част. Относно обявената нищожност правилно тричленният състав е приел, че решението на КЗД в частта, с която е дадено предписание на министъра на вътрешните работи в качеството на публичен работодател да не прилага нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е нищожно, тъй като е постановено при липса на компетентност. Единствено Конституционният съд на Република България на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията има правомощието да обявява противоконституционност на законите и съответствието им с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна (чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията). Прилагането на правото на Европейския съюз не изисква, нито предоставя правомощие на КЗД да предписва неприлагането на законова норма със задължителна сила. Това е така, тъй като в съответствие с принципа за процесуална автономия способите за спазването на чл. 16 от Директива 2000/78 от държавите-членки, който ги задължава да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че всички закони, подзаконови актове и административни разпоредби, противоречащи на принципа за равно третиране, са отменени, са предоставени са уреждане от нормите на националното право. В правната система на страната законите могат да се отменят от Народното събрание или да се обявят за противоконституционни от Конституционния съд с аналогичен правен ефект, който води до неприлагането им. Друг държавен орган няма правомощие да прави това с общозадължителна сила, която да обвързва правоприлагащите правни субекти, административни органи, или адресатите на законовата норма - физически лица. В частта за отмяната на решението на КЗД правилно тричленният състав е приел, че в случая няма основание за извършване на сравнение на базата на признака "възраст" в разглежданата от КЗД група лица, придобили право на пенсиониране по чл. 69, ал. 2 КСО, тъй като вероятността от прекратяване на служебното им правоотношение е за всеки от тях, независимо от конкретната възраст на всяко отделно лице в разглежданата възрастова група, поради което защитеният признак "възраст" не е налице. Ето защо, в случая институтът на сравнението не е приложен обосновано, тъй като не е изведено наличие на защитен признак. Поради това незаконосъобразно, необосновано с оглед данните по делото е презюмирането на признака "възраст" от КЗД като причина за неравното третиране, предвид недоказването на действителни структурни промени в Министерството на вътрешните работи, които са посочени от комисията като твърдяна от жалбоподателя причина за прекратяване на служебните правоотношения на засегнатите лица на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Двете обстоятелства - наличието на признака "възраст" и недоказването на структурни промени в министерството, не са свързани, тъй като последното може да бъде индиция за действителната причина за неравното третиране, но само при наличие на защитен признак, но не и да служи за доказване на защитения признак. Аналогични изводи приел съдът и относно признака "лично положение". Същият е бланкетно посочен, без КЗД да е конкретизирала фактически и да е доказала съдържанието на този признак за всяко от засегнатите от прекратяването на служебното правоотношение лица, предвид което извършването на сравнителен анализ за наличието на пряка дискриминация е лишено от предмет, поради което и изводите на КЗД, основани на признака "лично положение" нямат фактическа основа и са незаконосъобразни. В случая няма защитен признак, на който да се основава приетата за установена от КЗД пряка дискриминация и правилно тричленният състав е приел, че обжалваното решение в тази част следва да се отмени. В частта за оставяне без разглеждане на жалбата на министъра на вътрешните работи и прекратяване на производството, която е определение, правен интерес от обжалване има само министъра, не и касаторите. От друга страна това предполага наличието на частна жалба, или най малкото развити съображения относно прекратяването на производството, но такива липсват, поради което по жалбата им в тази част се касационната инстанция не се произнася. С оглед изложеното касационната жалба се явява изцяло неоснователна, поради което решението следва да се остави в сила, така както е постановено. По изложените съображения Върховният административен съд - петчленен състав - втора колегия,