Решение № 3470 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11050/2013 г.

Решение № 3470 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11050/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Диан Тодоров Тодоров, от гр. Бургас, против решение № 1243 от 07.06.2013 г., постановено по адм. дело № 1757/2012 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата против решение № РК-12595/2012 г. на началник сектор "Пътна полиция" ("ПП") в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Бургас. По подробно изложени в касационната жалба съображения, се релевират пороци на решението, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора. Прави се особено искане делото да бъде спряно и да бъде внесено искане в Конституционния съд относно конституционносъобразността на разпоредбата на чл. 143, ал. 5, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл. 78, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС). За да обоснове искането си, касаторът се позовава и на чл. 1 от Допълнителния протокол към КЗПЧОС относно защита на собствеността, съгласно който всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост, както и на чл. 17, ал. 1 от Конституцията, предвиждащ, че правото на собственост се гарантира и защитава от закона. Ответникът - началникът на сектор "ПП" - ОДМВР - гр. Бургас, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното в първоинстационното производство решение № РК-12595/25.07.2012 г. (с невярно посочена в съдебния акт дата на издаване 27.07.2012 г.) на началник сектор "ПП" при ОДМВР - Бургас, на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 140, ал. 5 ЗДвП, във вр. с чл. 12а, т. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45), е отказана регистрацията на МПС марка "Фолксваген", модел "Голф-IV" с установен автентичен номер на рама № WVWZZZ1JZ3B018147, заявен в административното производство, като собственост на Диан Тодоров Тодоров, по съображения, че заявителят не се легитимира като собственик и не представя оригинални документи на превозното средство. За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за установено, че автомобилът е предоставен за първоначална регистрация на 10.11.2009 г. в КДП на сектор "ПП" при ОДМВР-Бургас, като собственост на Диан Тодоров Тодоров, придобит чрез покупко - продажба. От фактическа страна е установил, че на 12.10.2009 г. жалбоподателят е закупил от литовски гражданин лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Голф", с идентификационен номер на рамата WVWZZZ1JZ3В062464. Според докладна записка рег. № РК-14448/21.12.2010 г. при идентификацията на автомобила възниква съмнение за интервенция по номера на рамата. Образувано е ДП № 4415/2009 г. по описа на БРП, което впоследствие е прекратено с постановление от 18.10.2010 г. Назначена е трасологична експертиза, резултатите от която са инкорпорирани в протокол № 12-49/22.03.2012 г. Съобразно заключението на експертите, оригиналният номер на рамата е WVWZZZ1JZ3B018147 и е щанцован на автомобила от завода производител. Над този номер е заверена планка с поставен върху нея номер на рама WVWZZZ1JZ3B062464. По маркировъчни данни е установен и друг номер на рамата: WVWZZZ1JZ3B01?075. При справка в АИС - НШИС е констатирано, че автомобилът е въведен в масив за издирване по сигнал от Белгия. С постановление изх. № 1051/04.04.2012 г. на прокурор в Окръжна прокуратура - Бургас, автомобилът е върнат на жалбоподателя по реда на чл. 69а ЗМВР. Предвид изложеното първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки, посочени в чл. 140, ал. 5, във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗДвП, за да може да бъде регистриран автомобилът. Съдът е счел, че решението на административния орган е законосъобразно, като постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила. Поради това е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Съгласно чл. 140, ал. 5 ЗДвП, пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър се регистрират в националния регистър на пътните превозни средства след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са регистрирани. Самата процедура по регистрация е уредена в разпоредбите на чл. 12а от Наредба № I-45, съгласно която при регистрация структурните звена на МВР извършват необходимата проверка за идентификацията на превозното средство, в случаите, когато се изисква, достоверността на представените документи и данните на собственика, произхода на превозното средство и техническата изправност на превозното средство и неговото комплектоване. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗДвП гласи, че пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. С оглед на това, доказателството за собственост следва да идентифицира превозното средство чрез исканите от закона данни за идентификация - чл. 140, ал. 5 ЗДвП, във вр. чл. 12а, ал. 1, т. 3 Наредба № I-45. От съдържанието на тези разпоредби е видно, че за първоначална регистрация на превозното средство с регистрация - държава - членка на ЕС, собственикът трябва да представи свидетелство за регистрация - част първа и част втора (ако е издавана) от съответния компетентен орган на държавата - членка на Европейския съюз. В конкретния случай регистрацията на автомобил с рама WVWZZZ1JZ3В062464 е била извършена в Република Франция, което се установява от приложеното по делото свидетелство за регистрация на МПС (л. 56 и л. 60). Видно е, че касаторът не притежава изискуемите от чл. 5, § 2 от Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29.04.1999 г. относно документите за регистрация на превозни средства и от чл. 12а, т. 3 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., част първа и част втора (ако е издадена) от съответния компетентен орган на държавата - членка на Европейския съюз, което препятства първоначалната регистрация на автомобила. Предпоставка за регистрацията на МПС-то е наличието на оригинални документи, което е и релевантният факт от съществено значение за произнасянето на административния орган. В случая е безспорно, че жалбоподателят не разполага с оригинални документи за собственост на лекия автомобил с идентификационен номер № WVWZZZ1JZ3B018147. Формулираните в мотивите към оспореното решение изводи относно тълкуването и прилагането на чл. 143, ал. 1 и чл. 140, ал. 5 ЗДвП са правилни. Както се установява от приложените към административната преписка доказателства, оригиналният номер на рамата е WVWZZZ1JZ3B018147 и е щанцован на автомобила от завода производител. Над този номер е заверена планка с поставен върху нея номер на рама WVWZZZ1JZ3B062464. По маркировъчни данни е установен и друг номер на рамата - WVWZZZ1JZ3B01?075. Откритият при извършеното експертно изследване автентичен идентификационен номер обаче не означава, че за целите на регистрацията автентичният номер е установен и следва задължително превозното средство да се регистрира в рамките на това производство. При неустановено съответствие между идентификационния номер по свидетелство за регистрация и справка върху автомобила, поради техническа намеса върху местата, на които производителят поставя идентификационния номер, следва да бъде отказана регистрацията, поради невъзможност да бъде несъмнено установено изискуемото съответствие. Предметът на съдебния спор е възможността да бъде изведен несъмнено извода за съответствие (тъждество) между номера, находящ се на лекия автомобил и номера, записан в удостоверението за регистрация. А такова съответствие, съгласно чл. 143, ал. 3 ЗДвП, не може да се установи без нарочно производство, когато номерът на колата е повреден, заличен или подправен. Едва след изчерпване на нормативно разписаната в ал. 4 на цитирания законов текст, процедура по установяване автентичността на идентификационния номер, МПС може да бъде обект на регистрация. Обосновано с относимите към въпроса доказателства за собствеността на процесното МПС, решаващият съд е приел, че представените такива не легитимират жалбоподателя Тодоров като собственик на същото. Освен, че не притежава необходимите приложения към свидетелството за регистрация, наред с това, видно от полученото писмо от МВР, дирекция "Международно оперативно сътрудничество" (л. 7 и л. 12 - 15), автомобилът е обявен в полицейските масиви на Интерпол - Белгия за издирван. При тези данни основателно съдебният състав е приел, че договорът за продажба с дата 12.10.2009 г. не е валидно доказателство за това, че лицето е станало собственик на автомобила. От данните по делото, договора за покупко-продажба, включително и прокурорското постановление по образуваното досъдебно производство може да се направи извод за добросъвестност на касатора, но не и извод за несъмнено установената му собственост върху процесното МПС, като изискване относно ясната индивидуализация на собственика и най-вече автомобила - обект на право на собственост. В същия смисъл: решение № 3011/4.03.2013 г. по адм. дело № 818/2013 г., решение № 3637/15.03.2014 г. по адм. дело № 996/2013 г., решение № 6085/30.04.2013 г. по адм. дело № 1952/2013 г. на настоящия съд. С оглед изложеното, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че при липсата на документи за автомобила - свидетелство за регистрация част 1 и част 2 (ако е издавана) и доказателства, въз основа на които Диан Тодоров да се легитимира като собственик, не може да бъде извършена регистрация на същия. Позоваването на касатора на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗС е неоснователно. Текстът на цитираната правна норма намира приложение в исково производство, където собственикът на една открадната вещ може да я ревандикира от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата на същата. ЗС изчерпателно изброява случаите, при които собственикът може да иска вещта от добросъвестния купувач, на когото тя е била продадена, но това правоотношение не може да бъде предмет на изследване в едно административно производство, нито пък административният орган в производство по регистрация на МПС може да извършва преценка относно придобиването на собствеността от заявителя на основание чл. 78, ал. 2 ЗС. Да се приеме противното би означавало, първо, административният орган да разрешава вещноправни спорове и второ, собственикът на автомобила да се обвърже от резултата на административното производство по регистрацията на МПС-во, в което не е могъл да участва. Посочената в касационната жалба разпоредба на чл. 69а ЗМВР също е неотносима, т. к. касае връщане на вещта, за която има сигнал за издирване, а в случая е отказано извършване на регистрация и посоченият текст предвижда задържане на вещта с акт на Окръжна прокуратура, ако тя е предмет или средство за извършване на престъпление. В контекста на изложените разсъждения, неоснователно е искането за сезиране на Конституционния съд за наличие на противоречие на разпоредбата на чл. 143, ал. 5, т. 5 ЗДвП с чл. 17, ал. 1 от Конституцията на Република България. Цитираната норма не е послужила като основание за постановения отказ на началник сектор "ПП" при ОДМВР - Бургас да извърши исканата от Диан Тодоров административна услуга, поради което е неприложима към спора. Независимо от това, следва да се има предвид и следното: Съгласно чл. 17, ал. 1 от Конституцията, правото на собственост се гарантира и защитава от закона. Според разпоредбата на чл. 143, ал. 5, т. 5 ЗДвП, не се регистрират пътни превозни средства, обявени за издирване, до изясняване на въпроса за собствеността. След като в Конституцията изрично е записано, че правото на собственост се гарантира и защитава от закона, не е налице противоречие между чл. 143, ал. 5, т. 5 ЗДвП и чл. 17, ал. 1 от Конституцията на Република България. Конституционната разпоредба не засяга и не изключва прилагането на чл. 143, ал. 5, т. 5 ЗДвП, като установено в закона основание за отказ за регистрация на автомобил при колизия на права на собственик, противоправно лишен от вещта и последващ добросъвестен приобретател. Като е установил точно и анализирал вярно релевантните факти по делото, при спазване на съдопроизводствените правила, АС - Бургас е постановил правилен съдебен акт. Относно направеното възражение за необоснованост на решението, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Наред с това установената от съда фактическа обстановка е подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства и установените факти по делото. С оглед липсата на други спорни между страните обстоятелства и след изчерпване на проверката по чл. 218 АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба не претендира разноски, поради което и такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение