Решение № 1289 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2347/2012 г.

Решение № 1289 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2347/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията и на Юлиян Атанасов Чолаков против решение № 2865 от 01.12.2011 г. по адм. дело № 2802/2011 г. на Административен съд - Варна, с което жалбите им против отказа на заместник- окръжния прокурор при Варненската окръжна прокуратура, обективиран в т. 1-4, т. 6-12 и в т. 14 от справка от 14.07.2011 г., да предостави информация по заявление вх. № 10/23.06.2011 г., са отхвърлени. Жалбоподателите поддържат, че решението е незаконосъобразно, тъй като информацията засяга фактически въпроси и следва да бъде предоставена при надделяващ обществен интерес. Молят да бъде отменено. Ответникът по касационните жалби не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид изложеното в жалбите и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок за оспорване на съдебния акт и от страни, за които първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни по следните съображения: Решението на Административен съд - Варна е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Аргументирано съдът приема, че отказът на заместник - окръжния прокурор на Варна по т. 1-4, т. 6-12 и т. 14 от издадената на 14.07.2011 справка да предостави исканата по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) информация, е постановен в съответствие със закона - от компетентен орган, в предвидената в чл. 38 от ЗДОИ писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в текста, включително фактическите и правни основания за взетото решение. Правилно е и заключението на съдебния състав, че отказът на органа, обективиран в т. 1-4, т. 6-12 и в т. 14 от издадената справка, да предостави по заявлението на Чолаков и на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията с вх. № 10/23.06.2011 г. информация за отделни хипотези на работното време на деловодството на прокуратурата, положението на стъклената преграда на гишето, оползотворяването на работното време от служителите, времетраенето на изпълнението на служебните им задължения и времето за лични и служебни телефонни разговори, е постановен при спазване на изискванията на ЗДОИ. Исканата информация не е обществена, тъй като не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от закона. Според цитирания текст и по арг. от чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ обществена е всяка информация, която е свързана с обществения живот в Република България, създава се и се съхранява от държавните органи и техните териториални звена, и която дава възможност на гражданите да си съставят мнение относно дейността на задължените по закон субекти. В случая в заявлението на жалбоподателите са поставени въпроси, свързани с конкретни фактически хипотези, които не изискват предоставяне на сведения или данни относно обществения живот, а коментар, мнение и оценка на органа за хипотетични или действителни ситуации в деловодството и поведението на служителите на прокуратурата, които предстои да бъдат съставени по повод искането. Поради това правилно от страна на съдебния състав е преценено, че исканата информация не е обществена и отказът на органа да удовлетвори направеното по реда на ЗДОИ искане е законосъобразен. Ето защо като приема, че постановеният отказ е в съответствие с нормативните изисквания и на това основание отхвърля жалбите, съставът на Административен съд - Варна постановява съдебен акт, който кореспондира със закона. С оглед изводите, че поставените в заявлението въпроси не представляват искане за достъп до обществена информация по смисъла на ЗДОИ, доводите на касационните жалбоподатели за надделяващ обществен интерес са неоснователни, тъй като хипотезата на чл. § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на ЗДОИ може да се приложи само за информация, която е обществена по смисъла на закона. Поради всичко изложено Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд - Варна е законосъобразно. Не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,