Решение № 15157 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6962/2020 г.

Решение № 15157 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6962/2020 г., VI о., докладчик съдията Нели Дончева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 14а, ал. 3 във връзка с чл. 14б, ал. 1 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП). Образувано е по касационна жалба на М. Димитрова Стоилова от гр. Пазарджик срещу решение № 196/13.03.2020 г., постановено по адм. дело № 62/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на Стоилова против Заповед за възстановяване на недобросъвестно получени социални помощи № 1303-РД01-0452/20.12.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Пазарджик, коригирана със Заповед за поправка на очевидна фактическа грешка № 1303-РД01-0452/10.01.2020 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Пазарджик. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Излагат се подробни съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед съдържа фактически и правни основания, както и неправилност на изводите, че е налице недобросъвестност при получаване на социалните помощи и че не е налице изключението от правилото по чл. 10, ал. 1, т. 5 от ППЗСП. По съображенията, изложени в касационната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени Заповед за възстановяване на недобросъвестно получени социални помощи № 1303-РД01-0452/20.12.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Пазарджик, коригирана със Заповед за поправка на очевидна фактическа грешка № 1303-РД01-0452/10.01.2020 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Пазарджик. Ответникът – директора на Дирекция "Социално подпомагане" Пазарджик, редовно призован, представител не се е явил, но в писмено становище относно касационната жалба на Стоилова оспорва последната и излага подробни съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното решение на АС-Пазарджик и моли да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за възстановяване на недобросъвестно получени социални помощи № 1303-РД01-0452/20.12.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Пазарджик, коригирана със Заповед за поправка на очевидна фактическа грешка № 1303-РД01-0452/10.01.2020 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Пазарджик. От събраните по делото доказателства се установява, че в изпълнение на Заповед № 1303-РД1-0404 от 22.11.2019 г. на изпълняващ длъжността директор на Дирекция "Социално подпомагане" Пазарджик е извършена проверка за установяване на обстоятелството дали е налице недобросъвестно получена целева помощ за отопление по реда на Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика за отоплителни сезони 2017/2018 г. и 2018/2019 г., отпусната на касаторката М. Стоилова, съответно със заповеди на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Пазарджик № 3 СП/Д-РА/2198 от 18.10.2017 г. и № 3 СП/Д-РА/2619 от 31.10.2018 г. При проверката е установено, че за посочените отоплителни сезони Стоилова е получила целева помощ за отопление по реда на посочената Наредба, като по заявление-декларация с вх. № 3 СП/Д-РА/2198 от 6.10.2017 г. и заповед № 3 СП/Д-РА/2198 от 18.10.2017 г. е отпусната целева помощ в размер на 365, 10 лв. за отоплителен сезон 2017/2018 г., а по заявление-декларация с вх. № 3 СП/Д-РА/2619 от 19.10.2018 г. и заповед № 3 СП/Д-РА/2619 от 31.10.2018 г. е отпусната целева помощ в размер на 374, 15 лв. и допълнителна финансова помощ от 100 лева за отоплителен сезон 2018/2019 г. И в двете заявления-декларации, с които Стоилова е кандидатствала за отпускане на целева помощ за отопление за посочените отоплителни сезони е декларирала, че е собственик на жилището, в което живее, на базата на покупко-продажба от 12.09.1975 г. и е декларирала, че няма сключени договори за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане. При проверката обаче е установено, че с договор за продажба № 38, т. 4, дело № 951 от 1997 г. Стоилова е прехвърлила на дъщеря си собственото си жилище срещу задължение за издръжка и гледане. Отразено е и че дъщерята на Стоилова е в трудоспособна възраст, не е лице с увреждане, не е безработна и не е учаща към датите на подаване на заявленията-декларации, т. е. не попада в изключенията по чл. 10, ал. 1, т. 5 от ППЗСП. За проверката е съставен констативен протокол № 12 от 27.11.2019 г., връчен и на провереното лице, в който е направено заключението че за процесните отоплителни сезони Стоилова недобросъвестно е получила целеви помощи за отопление. На 9.12.2019 г. Стоилова подала възражение, в което потвърдила обстоятелството че е продала жилището си на дъщеря си срещу задължение за издръжка и гледане, но не е получила целевите помощи недобросъвестно. Посочила, че дъщеря й от години живее в Обединеното кралство, не работи и получава социални помощи, за което е представила и доказателства. Последвало издаването на атакуваната Заповед за възстановяване на недобросъвестно получени социални помощи № 1303-РД01-0452/20.12.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Пазарджик, коригирана със Заповед за поправка на очевидна фактическа грешка № 1303-РД01-0452/10.01.2020 г., издадена на основание чл. 14а, ал. 3 от ЗСП и съгласно която Стоилова следва да възстанови сумите в общ размер на 839, 25 лв., като сбор от целевата помощ в размер на 365, 10 лв. за отоплителен сезон 2017/2018 г., целевата помощ в размер на 374, 15 лв. за отоплителен сезон 2018/2019 г. и сумата в размер на 100 лв. изплатена еднократна помощ, считано от 14.12.2019 г. В мотивите е посочено че в заявленията-декларации от 2017 г. и 2018 г. Стоилова е декларирала че обитаваното от нея жилище е собствено и че няма договор за издръжка и гледане, а такъв последната е сключила с дъщеря си през 1997 г., която не попада в изключенията, регламентирани в чл. 10, ал. 1, т. 5 от ППЗСП. Вземайки предвид направеното възражение е направен изводът че изплатената целева помощ за отопление за отоплителни сезони 2017/2018 г. и 2018/2019 г. е недобросъвестно получена и подлежи на възстановяване в пълен размер, ведно със законната лихва. Въз основа на така установената фактическа обстановка, първоинстанционния съд счел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, възложени със ЗСП, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел е, че Стоилова е декларирала невярно обстоятелство, а именно че обитаваното от нея жилище е нейно собствено, при положение че същата го е прехвърлила на дъщеря си срещу задължение за издръжка и гледане., т. е. действала е недобросъвестно. Съдът е приел за ирелевантни и доводите за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 5 от ППЗСП. В касационната инстанция е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 158, т. I, рег. № 2014, дело № 140/2020 г. от 09.06.2020 г., съгласно който дъщерята на Стоилова дарява на последната процесния недвижим имот. Върховният административен съд – шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Първоистанционният съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, с оглед правомощията му по чл. 14а, ал. 3 от ЗСП и притежава законово изискуемото съдържание, в което са изложени фактическите и правни основания за издаването й. Заповедта е издадена в съответствие и с приложимия материален закон. Съгласно разпоредбата на чл. 14а, ал. 3 от ЗСП, в случай на констатирана недобросъвестност директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва. За да е налице недобросъвестност като фактическо основание за постановяването на заповедта, е необходимо заявителят да не е декларирал обстоятелства, които е бил длъжен да декларира /недобросъвестност в смисъл на укрита информация/ или е посочил неверни факти и обстоятелства, които са от значение за възникване и упражняване на правото му на социални помощи. Това са факти и обстоятелства, които ако бяха декларирани, респ., ако бяха вярно декларирани, би се стигнало до друг правен извод относно решението на административния орган за отпускането на помощта. И настоящият състав счита, че Стоилова при подаване на заявленията – декларации от 2017 г. и 2018 г. е действала недобросъвестно, в резултат на което административният орган е счел че същата отговаря на изискванията на чл. 2 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП и й е отпуснал исканата целева помощ за отопление за двата отоплителни сезона. Същата умишлено е декларирала невярно обстоятелство, а именно че обитаваното от нея единствено жилище е собствено, при положение че е прехвърлила същото през 1997 г. на дъщеря си срещу задължение за издръжка и гледане, и се е легитимирала като собственик с изгубил правната си стойност договор за покупко-продажба от 12.09.1975 г. Безспорно, ако Стоилова бе декларирала обстоятелството, че обитава несобствено жилище, същата не би отговаряла на изискването на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП и не би попаднала в кръга на лицата имащи право на целева помощ за отопление по наредбата. Следва да се посочи че след като същата не е декларирала обстоятелството че е прехвърлила имот срещу задължение за издръжка и гледане към датата на подаване за заявленията за отпускането на целева помощ, ирелевантно се явява обсъждането на приложението на чл. 10, ал. 1, т. 5 от ППЗСП в производството по чл. 14а, ал. 3 от ЗСП. Ирелевантен за настоящото производство се явява и представеният от касаторката договор за дарение на недвижим имот, който не променя формирания по-горе правен извод. Тъй като отпуснатите целеви помощи за отопление за отоплителен сезон 2017/2018 г. и 2018/2019 г. са получени неправомерно, в резултат на недобросъвестно поведение на лицето, което е поискало помощта, изразяващо се в невярно деклариране на факти и обстоятелства от значение за отпускане на помощта, безспорно е налице хипотезата на чл. 14а, ал. 3 ЗСП за издаване на заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва. В заключение следва да се посочи, че първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция и не следва да се преповтарят, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. По тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, при която настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, последното като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение