Решение № 5589 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16635/2009 г.

Решение № 5589 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16635/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Красимир Драгонов Трайков-Зинин от гр. Бургас и по касационната жалба на началника на РДНСК Бургас срещу решение № 1140 от 5.11.2009 г. по адм. дело № 482/2009 г. на Административен съд Бургас, като и в двете касационни жалби са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Ответниците по касационните жалби не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № ДК-10-13 от 17.03.2009 г. на началника на РДНСК Бургас, с която е оставено в сила разрешение за строеж № П-3 от 15.01.2009 г. на главен експерт "АС" при община Бургас. Съдът правилно е приложил материалния закон. Изложил е обосновани мотиви, налагащи извода за незаконосъобразността на оспорваната заповед и оставеното в сила с нея разрешение за строеж. За да постанови съдебния си акт съдът е обсъдил относимите за спора факти. Без да е излязъл извън рамките на предмета на спора, съдът е обсъдил обстоятелството, че първоначално със заповед № 2375 от 08.09.2008 г. на зам. кмета на община Бургас на основание чл. 224, ал. 2 и ал. 4 във връзка с чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е разпоредено спиране на всички видове строителни и монтажни работи на строеж "реконструкция на източното жилище на тавански етаж на жилищна сграда", на ул. "Цар Асен" № 47 в гр. Бургас и е приел за установено, че след постановяването на цитираната заповед по искане на Красимир Трайков на 09.12.2008 г. до общината е издадено разрешение за строеж № П-13 от 15.01.2009 г. за реконструкция на апартамент IV-ти мансарден етаж в жилищна сграда в УПИ VIII-440, кв. 176, с административен адрес ул. "Цар Асен" № 47 в гр. Бургас. Разрешението за строеж е обжалвано пред началника на РДНСК-Бургас от Бояджиева, като жалбата на същата е отхвърлена с оспорената заповед. Фактите по делото сочат, че към момента на издаването на разрешението за строеж, същият вече е бил реализиран, което обстоятелство е обсъдено от съда и е наложен извода, че към момента на извършването на строежа за същия не е имало издадено разрешение за строеж, а издаването му е станало значително по-късно. Изследвана е и хипотезата на § 16 за търпим строеж като са изложени мотиви, че на същия не би могло да се предостави такъв статут с оглед на годината през който е построен, обстоятелство което не е опровергано от страните по делото. Установява се, че с извършването на процесния строеж са засегнати съществено общите части на сградата и по точно: строителството засяга сградата в конструктивно отношение, променя нейните фасадни стени, извършена е промяна на покривната конструкция на сградата и нейната височина, дължина и конфигурация между покривните скатове, както и покривното покритие. При тези доказателства, които се установяват от назначеното по делото съдебно-техническа експертиза, което заключение на вещото лице не е оспорено от страните и е прието от съда като компетентно, обосновано съдът е стигнал до извода, че с издаденото разрешение за строеж съществено са засегнати общите части на сградата. Това се установява и от приложената към заключението на вещото лице скица, която е неразделна част от него и от което е видно, че е увеличен обема на извършения строеж, спрямо този на съществуващата преди извършването на СМР, поради което строежът е окачествен от вещото лице като надстройка. При тези доказателства, които не са опровергани пред първоинстанционния съд, както и не са опровергани от касаторите пред настоящата инстанция, обоснован е извода на съда, че в случая не е спазено издаването на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ - при преустройството на сградата, каквото е извършено в случая, липсва валидно взето решение от общото събрание на членовете на етажната собственост на сградата. Разрешението за строеж е издадено в противоречие с цитираната разпоредба от ЗУТ, но като е пренебрегнал това обстоятелство, началникът на РДНСК е постановил незаконосъобразен административен акт, както правилно е приел съда. С обосновани мотиви в тази посока, съдът е стигнал до извода, че оспорената заповед на началника на РДНСК е незаконосъобразна. Пред настоящата инстанция се излагат от касаторите доводи, които са били вече изложени пред първоинстанционния съд, обсъдени са от съда и мотивите се възприемат от настоящата инстанция, поради което не следва да се преповтарят. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което