Решение № 5273 от 18.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София срещу решение 5339/22.08.2022 г., постановено по адм. д. 453/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен ревизионен акт Р-22002221000104-091-001/11.08.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, с който на Чайна Сити ООД са определени задължения по ЗДДС за данъчен период м.09.2019 г. в размер на 122 658, 11 лв., потвърден с решение 1737/12.11.2021 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Чайна сити ООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-22002221000104-020-001/07.01.2021 г., изменена със заповед Р-22002221000104-020-002/12.04.2021 г., издадени от началник на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на "Чайна Сити" ООД за определяне на задълженията му по ЗДДС за данъчни периоди 01.09.2019 г. 30.09.2019 г., 01.12.2019 г. 31.12.2019. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на дружеството, и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на дружеството е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад Р-2200221000104-092-001/29.06.2021 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-2200221000104-091-001/11.08.2021 г., с който за данъчен период м.09.2021 г. е установен ДДС за внасяне в размер на 103 483, 40 лв. и лихви в размер на 19 174, 71 лв., при деклариран от дружеството ДДС за възстановяване в размер на 2367, 34 лв., като корекцията произтича от доначислен ДДС в размер на 105 580, 74 лв. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение 1737/12.11.2021 г. е потвърдил ревизионния акт. Установено е, че извършваната от дружеството дейност е търговия на дребно с обувки, чанти, сакове, дамски, мъжки и детски облекла, бельо, аксесоари, козметика, детски играчки, домашни потреби и други разнообразни нехранителни стоки. В хода на ревизията, органите по приходите са установили, че счетоводството на Чайна Сити ООД е водено стойностно и не дава възможност за обвързване на тази стойност с конкретни видове и количества стоки. Също така то не позволява да бъде проследено движението на стоките по вид и количества от момента на придобиването им до момента на реализацията им, като съответно не може да бъде установена и наличността на стоките по вид, количество и стойност към определена дата. Воденото счетоводство не позволява да се направи анализ за наличностите към началото и края на определен период. Съгласно констатациите на ревизионния доклад, в хода на ревизията е дадена възможност на дружеството да изясни отчетната стойност на установените наличности, но същото не е оказало съдействие. Не е предприело действия като представи документи относно установяването на фактите и обстоятелствата за проследимостта на движението на стоките по вид и количества от момента па придобиването им до момента на тяхната реализация. Не са декларирани и надценки по групи стоки. Направени са изводи за приложимост на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като задълженото лице нe е ангажирало нови доказателства, изискани по реда на ДОПК, като съответно следва да бъдат анализирани доказателствата, събрани при предходни производства. Дружеството с уведомено, че поради наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, основата за облагане по ЗДДС за м. 09.2019 г. и м. 12.2019 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 124а от ДОПК. Във връзка с връчено ИПДПОЗЛ Р-22002221000104-040-002/13.05.2021 г., ревизираното лице е представило декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2019 г. Декларирани са стоки в наличност към началото на периода в размер на 290 150, 84 лв., към края на периода в размер на 278 723, 61 лв. и разлика за периода в размер на 11 427,23 лв. В сделките с активи са посочени приходите по касов апарат в размер на 586 244,44 лв., а като отчетна стойност на отписаните активи е посочена сума в размер на 184 886, 11 лв. Разликата е в размер на 401 358,33 лв. Във връзка с направената преценка за наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, ревизиращият орган е пристъпил към определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за данъчен период м. 09.2019 г. В хода на производството са присъединени събраните в предходни производства доказателства, а именно извършена инвентаризация, съобразно посочването в ревизионния доклад, в стопанисвания от ревизираното лице обект - магазин Чайна сити в гр. Русе, ул. Липник 58 и извършено преброяване на наличните стоки в обекта, които са описани по продажни цени за един брой с включени ДДС. Проверката на наличностите е започнала на 24.09.2019 г. и е завършила па 25.09.2019 г. Установени са наличности на стоки по продажни цени с включен данък върху добавената стойност в размер на 339 109, 55 лв., образувани от преброени стоки и опис от 24.09.2019 г. със стокова наличност в размер на 292 795, 79 лв. и от стокова наличност на 25.09.2019 г. по продажни цени с включен ДДС по описи в размер на 16 313, 76 лв. При първата ревизия е извършена съпоставка на установените наличности от стоки към момента на проверката с предоставените счетоводни данни към същата дата - аналитичен регистър на сметка 304 Стоки за период от 01.01.2019 г. до 24.09.2019 г, аналитичен регистър на сметка 702 Приходи от продажби на стоки за период от 01.01.2019 г. до 24.09.2019 г, оборотни ведомости, писмени обяснения. От данните на сметка 702 Приходи от продажби на стоки за период от 01.01.2019 г. до 24.09.2019 г. е установено, че отчетната стойност на продадените стоки е 143 472, 63 лв. /дебитен оборот на 702/, а продажната стойност на стоките е 455 594,51 лв. /кредитен оборот на 702/, във връзка с което с изчислено, че стоките са продават с надценка от 317 %. В писмени обяснения дружеството посочва, че средната такава е 305 % след извлечени от него данни за продажбите от 01.01.2019 г. до 23.09.2019 г. по отчети по фискално устройство пo групи с количества и продажна стойност, съпоставима с цена на придобиване без ДДС. Във връзка с връчените ИПДПОЗЛ в хода на ревизионното производство е представен опис на наличните стоки по 304 към 24.09.2019 г. Дружеството е предоставило справка за наличностите в размер на 291 966, 73 лв., представляваща справка изготвена за целите на ревизионното производство, тъй като същата няма данни да е изведена от счетоводен продукт. Представена е и справка относно изписване на стокови наличности за периода до инвентаризацията. От извършената съпоставка на установената наличност от стоки при извършената проверка към 25.09.2019 г. с предоставените счетоводни данни към същата дата - аналитичен регистър на сметка 304 Стоки за период от 01.01.2019 г. до 24.09.2019 г. на стойност 291 966, 73 лв. и справка за извършени продажби за периода от 01.09.2019 г. до 23.09.2019 г., е установено, че отчетната стойност на продадените стоки за периода е в размер на 25 788, 05 лв. В резултат на изложеното е направен извод, че към датата на инвентаризацията, определена като такава от органите по приходите, наличността на стоките по счетоводни данни е в размер на 266 178, 68 лв., а при извършената инвентаризация, определена като такава от органите по приходите, от органите по приходите са установени наличности в размер на 339 109, 55 лв. /по продажни цени и с включен ДДС/, т.е. налице е превишение на намерените наличности, но в действителност не можело да бъде прието така, тъй като в продажните цени е включена надценка и данък върху добавената стойност. Извършен е анализ на представената декларация от ревизираното дружество за обичайна надценка по видове стоки в предходното производство в размер на 305 %. Ревизиращият екип е извършил съпоставка и проверка дали същата е променена към края па финансовата 2019 г., при което е установена обща надценка в размер на 317 %. При извършената съпоставка е установено, че и в представената декларация по чл. 124 дружеството е декларирало приходи в размер на 586 244,44 лв. и стойност на придобиване нa продадените активи /стоки/ в размер на 184 886, 11 лв., което означава, че при продажбата е използвана средна надценка в размер на 317,08 %, което потвърждавало установените факти и в предходното производство. Доколкото декларираната от лицето надценка в размер на 305 % нe се различава съществено от изчислената по представената в декларацията по 124, ал. 3 от ДОПК надценка в размер на 317 % ревизиращият екип приема по-малката, за да определи продажната стойност на наличните стоки по счетоводни данни към датата на извършената инвентаризация (определена като такава от органите по приходите). Изчислено е, че към датата на инвентаризацията би следвало да са установени наличности на стойност 811 844, 97 лв. /266 178, 68 х 305/100/, но в действителност са установени наличности на стойност 339 109, 55 лв. /в т.ч. данъчна основа 282 591, 29 лв. и ДДС 56 518, 26 лв./, което според ревизиращите органи доказвало, че са налице липси и неотчетени продажби по общия ред. Hа основание чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 122, ал. 4 от ДОПК, е определена основа за облагане по ЗДДС в размер на 529 253, 68 лв., представляваща разликата между стойността на наличните стоки към датата на инвентаризация, определена като такава от органите по приходите, с надценка в размер на 305 %, а именно 811 844, 97 лв. и действително установените наличности при извършената инвентаризация в размер на 282 591, 29 лв. При така установената основа за облагане, съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗДДС, е изчислен дължим данък в размер на 105 850, 74 лв. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, с решение 5339/22.08.2022 г., постановено по адм. д. 453/2022 г. по описа на Административен съд София град, е отменен ревизионен акт Р-22002221000104-091-001/11.08.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София. Съдът е приел, че съгласно чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства, а именно да са налице данни за укрити приходи или доходи или да липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство да не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, които предпоставки в случая не са налице. От цитираните писмени доказателства, събрани в хода на ревизионното производство и които са неразделна част от процесния ревизионен акт, не се установява по несъмнен начин наличие на основания за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК. Не са спазени всички условия на чл. 122, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 123 от ДОПК. Приел е, че позоваването на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно наличие на данни за укрити приходи е бланкетно. Друга информация, данни, доказателства, изводи, анализ, аргументи по отношение на установяване на данни за укрити приходи не са изложени от органите по приходите. Видно от цитирания текст, органите по приходите не са събрали доказателства, от които да е видно, че са налице данни за укрити приходи, а са "определили" стойността на укритите приходи, по посочената от тях формула. Приел е, че този подход е незаконосъобразен, тъй като в случая е налице единствено едно необосновано предположение, едно субективно "усещане" за наличие на укрити приходи, "установено" единствено чрез прилагане на "формула", която на практика извършва съпоставка на несъпоставими и непостоянни стойности, каквито са продажните цени и средната търговска надценка. За да се изследва евентуалната допустимост на подобен подход и неговата законосъобразност е необходимо на първо място да са налице доказателства, от които да се установяват данни за укрити приходи. В нито един момент в хода на ревизионното производство не е било посочено, коя от хипотезите на т. 4 се счита за установена, което по своята същност представлява и съществено процесуално нарушение. Непосочването на конкретната предпоставка за провеждане на ревизията по особения ред, само по себе си възпрепятства защитата на ревизираното лице, тъй като не е възможно да се защитава, нито да оспорва и/или опровергава неизвестни факт, обстоятелства и доказателства. Приел е, че независимо от това, както във възражението, така и в последващите жалби са изложени подробни аргументи за липсата на доказателства, за която и да е от предпоставките по т. 4. Видно е, че нито в ревизионния акт, нито в ревизионния доклад се твърди да е установена липса на счетоводна отчетност и/или непредставяне на същата. Не се твърди, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Не се твърди и, че документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. Единственото изложено от органите по приходите по отношение на счетоводството на дружеството е, че воденото счетоводство е стойностно и не дава възможност за обвързването на тази стойност с конкретни видове и количества, проследени от покупката и заприходяването им до датата на инвентаризацията. Причината за това е начина на водене на счетоводната отчетност по-специално възможността да бъде проследено движението на стоките по вид и количества от момента на придобиването им до момента на реализацията им не могат да бъдат установени. Воденото счетоводство не позволява да се направи анализ за наличностите към началото и края на ревизирания период. Приел е, че счетоводството на дружеството е количествено. Видно от представения регистър в отделните групи е извършено и обособяване на отделните видове стоки. От гореизложеното е видно, че е напълно възможно да се извърши проследяване на стоките, както към точно определена дата, така и в началото и края на определен период. Това е така, защото макар и общо групирани, стоките са индивидуализирани в достатъчна степен, както по групи, така и по видове, с посочени конкретни бройки и стойности, дата и документ на придобиване. Стоките се изписват количествено на края на месеца, тъй като не е възможно индивидуализирането на всяка една от тях. В случая се касае за родово неопределени вещи, индивидуализирането на които, до степен да се проследи движението на всяка една конкретна стока, не е възможно. Приел е, че дори да е налице някакво нарушение и/или несъответствие на счетоводството, то следва да се съобрази и фактът, че не всяко нарушение на изискванията на Закона за счетоводството може да бъде субсумирано в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. С решение 5339/22.08.2022 г., постановено по адм. д. 453/2022 г. по описа на Административен съд София град, е отменен ревизионен акт Р-22002221000104-091-001/11.08.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, с който на Чайна Сити ООД са определени задължения по ЗДДС за данъчен период м.09.2019 г. в размер на 122 658, 11 лв. Изводите си органите по приходите са обосновали с обстоятелството, че от извършената съпоставка на установената наличност от стоки при извършената проверка към 25.09.2019 г. с предоставените счетоводни данни към същата дата - аналитичен регистър на сметка 304 Стоки за период от 01.01.2019 г. до 24.09.2019 г. на стойност 291 966, 73 лв. и справка за извършени продажби за периода от 01.09.2019 г. до 23.09.2019 г. е установено, че отчетната стойност на продадените стоки за периода е в размер на 25 788, 05 лв. В резултат на изложеното е направен извод, че към датата на инвентаризацията, определена като такава от органите по приходите, наличността на стоките по счетоводни данни е в размер на 266 178, 68 лв., а при извършената инвентаризация,, действията са определени като инвентаризация от органите по приходите, от органи по приходите са установени наличности в размер на 339 109, 55 лв. /по продажни цени и с включен ДДС/, т.е. налице е превишение на намерените наличности, но в действителност съобразно изводите на органите по приходите, не може да бъде прието така, тъй като в продажните цени е включена надценка и данък върху добавената стойност. Ревизиращият екип е извършил съпоставка и проверка дали същата е променена към края па финансовата 2019 г., при което е установена обща надценка в размер на 317 %. Доколкото декларираната от лицето надценка в размер на 305 % нe се различава съществено от изчислената по представената в декларацията по 124, ал. 3 от ДОПК надценка в размер на 317 % ревизиращият екип приема по-малката, за да определи продажната стойност на наличните стоки по счетоводни данни към датата на извършената инвентаризация. Изчислено е, че към датата на инвентаризацията би следвало да са установени наличности на стойност 811 844, 97 лв. /266 178, 68 х 305/100/, но в действителност са установени наличности на стойност 339 109, 55 лв. /в т.ч. данъчна основа 282 591, 29 лв. и ДДС 56 518, 26 лв./, което според ревизиращите органи доказва, че са налице липси и неотчетени продажби по общия ред. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за недоказаност от страна на органите по приходите за приложимостта на чл. 122, ал. 2, т. 1 и т. 4. Хипотезите визирани в чл. 122, ал. 1 от ДОПК, допускащи провеждане на ревизията по особения ред, предполагат отсъствие на възможност да се определи данъчното задължение по общите правила на съответния материален закон, без значение дали данъчно задълженото лице се е поставило само в невъзможност да предостави необходимите документи за провеждане на ревизията или не. Нормите на чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК имат процесуален характер и определят особен ред за облагане, а не въвеждат нови правопораждащи факти. В нормата на чл. 123 от ДОПК се съдържат оборимите законови презумпции. Оборимите презумпции са правнотехнически способ за разместване на доказателствената тежест относно факти - при установяване на определени факти законът задължава да се приеме, че са установени други, освен ако не е проведено пълно обратно доказване. В случая ревизиращите органи не са доказали факта, че са налице каквито и да укрити приходи от стопанска дейност на дружеството. В нормата на чл. 123 от ДОПК са посочени два източника на печалба или доход до доказване на противното, които по същество допълват материалноправните разпоредби. Следователно, могат да се породят данъчни правоотношения, когато правопораждащите юридически факти са доказани, какъвто настоящия случай не е. Съобразно чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. Разпоредбата въвежда три хипотези, като изборът на която и да е от тях следва да бъде обоснован от органите по приходите. Обосноваване на която и да е от тези три хипотези не се съдържа в ревизионния акт, отразено е само обстоятелството, че са налице недекларирани облагаеми доставки. Подобно посочване не се съдържа и в ревизионния доклад. Посочването е за наличие на нарушения на счетоводното законодателство, изразяващи се в това, че счетоводството е стойностно и не дава възможност за обвързването на дадена стойност с конкретни видове и количества стоки, проследени от покупката и заприходяването им до датата на инвентаризацията. Посочва се, че причината за това е именно начина на водене на счетоводната отчетност. Липсата на аналитична счетоводна отчетност, дори и извършването на счетоводни записвания без основание не се отразява и не определя основата за облагане с данъци. Отсъствието на аналитична счетоводна отчетност не е и сред предпоставките за приложимост на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Спорни и неправилни са изводите на органите по приходите и по отношение избраната формула за определяне на търговската надценка. Определянето на същата при съобразяване на данни от счетоводството на търговското дружество, за което счетоводство са направени изводи, че същото не е водено аналитично, всъщност не е съобразено с критериите по чл. 122, ал. 2, т. 8 и т. 16 от ДОПК, доколкото именно това обстоятелство, а именно липсата на аналитично водено счетоводство е мотивирало органите по приходите да изключат възможността за определяне на основата за данъчно облагане по общия ред, и да преминат към специалния такъв. Правилно първоинстанционният съд е съобразил и обстоятелството, че видно от представения регистър в отделните групи е извършено и обособяване на отделните видове стоки. От гореизложеното е видно, че е напълно възможно да се извърши проследяване на стоките, както към точно определена дата, така и в началото и края на определен период. Това е така, защото макар и общо групирани, стоките са индивидуализирани в достатъчна степен, както по групи, така и по видове, с посочени конкретни бройки и стойности, дата и документ на придобиване. Стоките се изписват количествено на края на месеца, тъй като не е възможно индивидуализирането на всяка една от тях. В случая се касае за родово неопределени вещи, индивидуализирането на които, до степен да се проследи движението на всяка една конкретна стока, не е възможно. Правилни са и направените изводи, че дори да е налице някакво нарушение и/или несъответствие на счетоводството, то следва да се съобрази и фактът, че не всяко нарушение на изискванията на Закона за счетоводството може да бъде субсумирано в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК. Правилни са изводите на административния съд за недоказаност на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122-124 ДОПК. Укритите приходи от продажби, представляващи основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 124 ДОПК са и юридическият факт в основата на конструкцията на административния орган за наличие на продажби, като обект на облагане с ДДС, за които данъкът не е начислен от ДЗЛ, както и за неотчетени приходи от тези доставки. Администрацията е използвала индиции за установяване на правнорелевантните факти. Такива са установените стокови наличности при извършената инвентаризация на 24 24 септември 2019 г. по продажни цени в размер на 339 109, 55 лв., като е прието превишение на установените наличности, доколкото по счетоводни данни наличността на стоките е в размер на 266 178, 68 лв. По този начин са приети за установени липси, които на практика представляват продадени стоки и неотчетен приход от дружеството. На тези доказателствени факти е основана логическата конструкция, че с оглед правилното определяне на укритите приходи следва да се установяват наличностите на стоки в обекта по следната формула счетоводни данни за наличности 266 178, 68 лв., като се съобрази обичайната надценка 305%, разделено на сто. По този начин следвало да се определи общата стойност на наличните стоки, които е следвало да бъдат установени към датата на инвентаризацията, определена като такава от органите по приходите а именно същите следва да са в размер на 811 844, 97 лв., представляващи 266 178, 68х305/100, а в хода на инвентаризацията действително са установени наличности в размер на 339 109, 55 лв. По този начин е определена и основата за облагане по ЗДДС в размер на 529 253, 68 лв., представляваща разликата между стойността на наличните стоки към датата на инвентаризацията с надценка в размер на 305 на сто, а именно 811 844, 97 лв. и установените според органите по приходите наличности при извършената инвентаризация в размер на 282 591, 29 лв. Пълно доказване с индиции е възможно при отсъствие на преки доказателства и то когато формираният от информационните източници извод за осъществените факти е единствено възможен. Не е ясно поради каква причина и на какъв принцип този размер на надценката е съобразен и приложен към всички установени при инвентаризацията, определена като осъществена от органите по приходите, налични стоки, макар и същите да са посочени само по продажни цени, без, обаче да са индивидуализирани по установените наличности по групи, артикули и бройки. Следва да се съобрази и обстоятелството, че действително продажната цена и търговската надценка не са постоянни, а са променливи величини. Установените при съпоставянето продажни цени са такива към точно определен момент, а средната търговска надценка е различна за всеки отделен период, за който е изчислена. Следва да се съобрази обстоятелството, че инвентаризация в обекта на търговското дружество не е била извършена. Била е извършена оперативна проверка от органите по приходите, документирана с протоколи от 24.09.2019 г. и 25.09.2019 г., при която са били установени стоковите наличности. Била е извършена съпоставка на стойността на установената наличност от стоки към момента на проверката с предоставените с предоставените счетоводни данни към същата дата аналитичен регистър на сметка 304 стоки, аналитичен регистър на сметка 702 приходи от продажби на стоки. По тоз начин, като резултат е бил извършен анализ на стойността на стоките, но без обвързването на тази стойност с конкретни видове и количества, проследени от покупката и заприходяването им до датата на извършване на съпоставката. Съдът съобразява и обстоятелството, че органите по приходите не изключват използването на термина инвентаризация, а също и констатациите, че именно при тази инвентаризация били установени липси, независимо от обстоятелството, че изрично в решение 1886/14.12.2020 г. са приели, че липси от страна на предприятието се установяват след надлежно проведена инвентаризация по смисъла на Закона за счетоводството, в процесния случай подобна инвентаризация не е била извършвана, била е извършена само оперативна проверка от органите по приходите, документирана с протоколи от 24.09.2020 г. и от 25.09.2020 г. Отсъствието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК изключва възможността определянето на основата за облагане с данъци по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, да е правомерно. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. При този изход на спора, на ответника се дължат претендираните разноски в размер на 9500 лв., представляващи възнаграждение за адвокат. При съобразяване на материалния интерес на спора с оглед приложимата разпоредба на чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възражението за прекомерност, направено от процесуалния представител на касатора, е неоснователно. При съобразяване на направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение