Решение № 9778 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 424/2011 г.

Решение № 9778 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 424/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, против решение № 1538 от 15.11.2010 г. по адм. дело № 1439 по описа за 2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено издаденото от касатора решение № 169 от 29.06.2010 г. и потвърденото с него разпореждане № 768 от 19.05.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Посочените пороци релевират необоснованост и нарушения на съдопроизводствени правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Община Асеновград е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е решение № 169/29.06.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 768/19.05.2010 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО на основание чл. 110, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от КСО, с което осигурителят Община Асеновград е задължен да възстанови сума с общ размер 476.95 лв., от която 220.10 лв. представлява изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност на осигуреното лице Иванка Цвяткова Гуглева за периода 4.04.2005 г. - 15.04.2005 г. и 256.85 лв. - лихви. С постановеното решение Административен съд - Пловдив е отменил оспорените актове, след като законосъобразно е приел, че не са налице фактическите предпоставки по чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО, обосноваващи извод за недължимост на изплатеното парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № 12634916/23.03.2005 г. относно периода 4.04.2005 г. - 15.04.2005 г. Позовал се е постановеното от същия съд решение № 1284 от 19.10.2009 г. по адм. дело № 1097/2009 г., оставено в сила с решение № 3335 от 15.03.2010 г. по адм. дело № 14713/2009 г. на Върховния административен съд, с което са отменени решение № 125 от 12.06.2009 г. на Директора на РУСО, гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 400 от 23.04.2009 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, издадени за възстановяване на изплатената сума по болничен лист № 12634916/23.03.2005 г. от получилото я осигурено лице Иванка Цвяткова Гуглева от гр. Асеновград. С цитираните съдебни решения е прието, че не е причинена щета на държавното обществено осигуряване и не е налице основание за връщане на сумата. Провеждането на санаторно-курортно лечение по време на разрешения отпуск за домашно лечение не съставлява съществено нарушение на режима, предписан от здравните органи. Изложените в касационната жалби съображения във връзка с изплатена на осигуреното лице помощ за профилактика и рехабилитация по чл. 13а от КСО (нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) са неотносими към предмета на спора. Издаването на оспорените административни актове е мотивирано с обстоятелство по чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО - нарушаване на режима, определен от здравните органи. Установено е, че по време на разрешения отпуск за домашно лечение на бъбречно заболяване от 21.03.2005 г. до 22.04.2005 г. осигуреното лице се е подложило на санаториално лечение за същото заболяване през времето от 4.04.2005 г. до 15.04.2005 г. В трайната съдебна практика по прилагането на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО не се приема за укоримо поведението на осигуреното лице, което е избрало по-ефективна форма на лечение с оглед заболяването си, от предписания домашен режим. Профилактичните и оздравителните процедури на настанените в заведенията също се предписват от лекар на заведението и се извършват в зависимост от здравното им състояние и необходимостта от възстановителен режим и лечение. Провеждането на санаторно-курортно лечение от неработоспособните лица по предписание на здравните органи въз основа на издаден болничен лист с определен санаторно-курортен режим е основание по чл. 44 от КСО за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност в размерите, определени съответно за общо заболяване или за трудова злополука и професионална болест. В разглеждания случай не се твърди, че на осигуреното лице Гуглева са били изплатени две парични обезщетения за временна неработоспособност за един и същи период (поради общо заболяване и за санаторно-курортно лечение). По данни от мотивираното заключение към ревизионен акт за начет вх. № 14.00.1776/30.04.2010 г. на лицето е била изплатена парична помощ за профилактика и рехабилитация, но не е установен размерът й. Посочените в касационната жалба разпоредби на чл. 13а и чл. 13в на КСО не са действали през процесния период. Те са приети значително по-късно (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.) и са влезли в сила на 1.01.2007 г. По аргумент от чл. 10 от Инструкция № 1 на НОИ от 10.01.2002 г. за условията и реда за разходване на средствата от бюджета на държавното обществено осигуряване, определени като парични помощи за профилактика и рехабилитация (отм., в сила до 22.02.2007 г.) през процесния период не е съществувала забрана за съвместяване на паричното обезщетение за временна неработоспособност с парична помощ за профилактика и рехабилитация. След като не е оспорен фактът, че осигуреното лице е било в състояние на временна неработоспособност, провеждането на санаторно - курортно лечение при липса на специално предписан режим по болничния лист не следва да се третира като нарушаване на определения от здравните органи режим по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО. Осигурителните разходи за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност са извършени правомерно и на ДОО не е нанесена щета, подлежаща на възстановяване от осигурителя на предвиденото основание от чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Оспорените административни актове са незаконосъобразни и като ги е отменил, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,