Решение № 11608 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6224/2009 г.

Решение № 11608 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6224/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК . Образувано по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП против Решение № 105 от 23.03.2009 г. на Административен съд гр. В. Търново по адм. д. № 64 по описа за 2009г., с което по жалба на "Александрия" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Враца, представлявано от управителя Начо Желев Иванов, е прогласена нищожността на ревизионен акт (РА) № 547/06.11.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП Враца, потвърден с Решение № 25/11.01.2008г. на Дирекция "ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчен период м. 10.2005 г. на ревизираното лице е отказан данъчен кредит по доставки на ЕТ "Румерс 71-Красимир Русев" и "Адонис" ООД. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК , изразяващи се в неправилна преценка относно правната природа на ДАПВ и неправилно тълкуване на нормата на чл. 133 ДОПК . Иска се отмяна на съдебното решение, отхвърляне на жалбата против РА в посочената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата "Александрия" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Враца не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице против подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество е неоснователна поради следното: За посочения данъчен период е отказан данъчен кредит по доставки на ЕТ "Румерс 71-Красимир Русев" и "Адонис" ООД. Съдът е съобразил издадения и влязъл в сила ДАПВ, с който на ревизираното лице е възстановен декларираният ДДС за възстановяване за този период. Преди изменението на ДОПК с ДВ бр. 108/2007 г., разпоредбата на чл. 133 от същия кодекс следва да се тълкува в смисъл, че и установените с актове за прихващане и връщане права за данъчните субекти, съответстващи на задължения за данъчната администрация могат да бъдат изменяни по особения ред на раздел II на глава ХVI ДОПК . Това се налага от принципа за зачитане на стабилитета на административните актове, както правилно е приел и първоинстанционният съд. В резултат на това тълкуване, изводът за липса на материална компетентност на издателя на РА за посочения период е обоснован и законосъобразен. В този смисъл са били и задължителните указания на отменителното решение № 1098 на ВАС по адм. д. № 10312/2008 г., които административният съд е изпълнил. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК , Върховният административен съд, първо отделение