Решение № 12580 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12350/2015 г.

Решение № 12580 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12350/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от А. кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "С. Х." ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., срещу решение № 2884 от 24.04.2015 г. по адм. дело № 1307/2014 г. по описа на Административен съд - С., с което е отхвърлена изцяло исковата претенция на дружеството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ за заплащане на сумата от 28 529 лева главница и мораторна лихва в размер на 17 545,28 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, за периода 01.02.2008 г. - 31.05.2009 г., претърпени от прилагането на колона 7 и колона 9 от Приложение 2 на Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008 г. на директора на НЗОК. Изложени са доводи, че решението е неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. Ответната страна, Националната здравноосигурителна каса -С., редовно призован, не изпраща процесуален представител. От същата чрез юриск. Ю. Я. е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно - за правилност на атакуваното с жалбата съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на същото, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлен изцяло предявеният от "С. Х." ЕООД-гр. С., иск срещу Националната здравноосигурителна каса - С. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от прилагането в периода 01.02.2008 г. -31.05.2009 г. на колона 7 и колона 9 от Приложение № 2 на Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008 г. на Директора на НЗОК, отменени с решение № 4148/30.03.2009 г. по адм. д. № 10621/2008 г. по описа на ВАС, в размер на 28 529 лв главница, мораторна лихва за периода от 06.02.2011 г. до датата на предявяване на иска - 06.02.2014 г. в размер на 17 545,28 лв, както и законната лихва върху главницата от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението. За да постанови този резултат АССГ е приел, че в конкретния случай не са доказани три от кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата за вреди, причинени на юридически лица по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт за исковия период, реалното настъпване на имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за дружеството и пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с отмененото Приложение 2 на Указание № РД-16-3/10.01.2008 г. на директора на НЗОК за работа с лекарствен списък. Изложени са подробни мотиви за несправяне на ищеца с възложената му от закона и съда доказателствена тежест, поради което ищцовото дружество не е доказало реалното настъпване на твърдените от него вреди. Прието е, че липсва и пряка и непосредствена причинна връзка между твърдените от ищеца вреди и отменения като незаконосъобразен административен акт, тъй като евентуалните вреди са по-скоро във връзка със сключени между ищеца и НЗОК индивидуални договори, а не следват пряко и непосредствено от отменената като незаконосъобразна част от подзаконовия нормативен акт. Съдът, позовавайки се на нормативния характер на отменения като незаконосъобразен административен акт, съответно на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение/ т. е. от 30.03.2009 г., когато е постановено решението по адм. д. № 10621/2008 г. по описа на ВАС, 5-членен състав/, съответно - отмяната му действа занапред, до тази дата от нормативния акт не могат да се претендират вреди. По горните съображения исковата претенция е отхвърлен. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. При изяснена фактическа обстановка съдът е установил правно релевантните за спора факти, като е изложил подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Събрани са нужните доказателства, включително и допуснатата експертиза, които са анализирани подробно и задълбочено в тяхната съвкупност. Направени са обосновани и законосъобразни изводи, че в случая не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на НЗОК - незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред за периода, в който се твърди, че са претърпени вредите; реално настъпване на претендираните вреди и пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Отговорността не се презюмира от закона, а е в тежест на ищеца да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за това. Обосновано АССГ е заключил, че за исковия период -01.02.2008 г. -31.05.2009 г. липсва първата материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на НЗОК за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен административен акт. При отмяна на индивидуален или общ административен акт по съдебен ред, тези два вида административни актове се считат отменени от момента на издаването им. Поради това на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ подлежат всички доказани вреди, причинени от отменения ИАА и ОАА от момента на издаването му. Спрямо подзаконовия нормативен акт законодателят е въвел специална правна норма, съдържаща се в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. От посочената разпоредба следва изводът, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. По аргумент от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ валидният и законосъобразен подзаконов нормативен акт не може да причини вреди на гражданите и юридическите лица. Последващо съдебно решение, с което ПНА се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения. По горните съображения и съгласно Тълкувателно решение № 2/27.06.2016 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС не се дължи обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ при и по повод действието на подзаконов нормативен акт за периода преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен . Обосновано съдът е заключил, че дружеството - ищец не е доказало пропуснати ползи за процесния период, явяващи се резултат от наложени му с колони 7 и 9 от Приложение № 2 към Указанията по-ниски надценки за търговец на дребно от определените по чл. 7 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти /НУПРРРЦЛП/ надценки. Позовавайки се на и анализирайки подробно относимите текстове от Наредбата, правилно съдът е стигнал до извода, че определената надценка по чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредбата не е фиксирана такава, поради което ищецът не следва само да се позовава на нея, а да проведе главно и пълно доказване на твърденията си за претърпени от него вреди -пропуснати ползи, каквото същият не е сторил. В правния мир действа принципът, утвърден както в ЗЛПХМ, така и в чл. 6, ал. 1 от приложимата НУПРРРЦЛП, съгласно който търговецът на дребно продава лекарствен продукт на цена, не по-висока от утвърдената цена по чл. 2, ал. 1 - т. е. определената цена на лекарствен продукт от Позитивния лекарствен списък, подлежаща на реимбурсиране от НЗОК, се явява по съществото си максимално допустимата, на която търговецът на дребно може да продава същия продукт. Обосновано АССГ е заключил, че, щом крайната цена на предлагане в търговската мрежа е пределна цена, не може да се приеме, че някой от компонентите по формирането й е фиксиран и нормативно гарантиран. Правилен е и последващия правен извод на съда, че, след като надценката за търговеца на дребно по чл. 7, ал. 1, т. 3 от НУПРРРЦЛП не е фиксирана като нормативно задължителна, не може да се приеме, без съответното доказване, че ищецът е претърпял вреди във вид на пропуснати ползи, тъй като е продавал на по-ниски пределни цени по колона 7 и 9 от Указанието от по-високите пределни цени, определени в НУПРРРЦЛП. Дори да е налице разлика в пределните цени, по които ищецът може да продава, пропуснатите ползи за него не се предполагат, а още по-малко са нормативно доказани само при сравняването на колона 7 и 9 от Приложение № 2 към Указанието и надценките по чл. 7, ал. 1, т. 3 от НУПРРРЦЛП, тъй като при нормативно определени максимални цени ищецът би могъл да продава и на по-ниски от пределните цени, разчитайки на търговски отстъпки, по-голям оборот и т. н. Тъй като липсват каквито и да било доказателства какви продажби са извършени преди въведеното с отменения административен акт ограничение и на какви цени, съответно - на какви точно цени- пределни или под пределните /максимални цени дружеството е продавало лекарствените продукти в рамките на исковия период, законосъобразно АССГ е приел, че недоказан остава самият факт на реално настъпване на претендираните вреди. Обосновано съдът е заключил, че с волеизявлението си за сключване на договори с НЗОК за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни, заплащани напълно или частично от НЗОК, ищецът се е съгласил с клаузата за предоставяне на отстъпка, поради което тази договореност изключва наличието на причинна връзка между отменения нормативен акт и претендирания вредоносен резултат. Не е налице пряка и непосредствена причинно следствена връзка, тъй като твърдените пропуснати ползи не се дължат единствено и пряко на приемането на отменения като незаконосъобразен административен акт, но и на доброволно сключените индивидуални договори с НЗОК. В обобщение: касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение