Решение № 4595 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8410/2009 г.

Решение № 4595 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8410/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба от Добринка Методиева Кючукова и Дарина Маринова Кючукова действаща като настойник на Ирена Методиева Мутафова (поставена под пълно запрещение) срещу решение № 693/24.04.2009 г. по адм. д. № 3133/2008 г. на Варненския административен съд, II отделение, 18 състав. Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отменил обжалваната Заповед № РД-08-7706-272/25.08.2008 г. на областен управител на област Варна, с която е постановен отказ да уважи искането на Добринка Методиева Кючукова и Ирена Методиева Мутафова за присъждане на обезщетение по реда на ЗОСОИ. Съдът констатирал, че заповедта е издадена повторно от административния орган - областния управител по същото искане и на същото основание, при наличието на постановен и влязъл преди това отказ, обективиран в писмо изх. № РД-06-9400-1378/25.09.2007 г., което е абсолютна процесуална пречка за постановяване на обжалваната заповед. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навежда довод за неправилно приложение на материалния и процесуален закон, тъй като обжалваната заповед не е постановена повторно по същото искане и не са налице условията на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, но не се представят и сочат доказателства в обратния смисъл. Касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е постановено правилно и законосъобразно. Касаторките са лица, на които жилището е възстановено на бившите собственици по воден иск по чл. 7 ЗВСОНИ, с влязло в сила съдебно решение № 992/31.07.2001 г. на ВКС, IV отделение, по гр. д. № 1497/1999 г. Това решение е окончателно и е влязло в сила на 31.07.2001 г. Към тази дата чл. 9, ал. 5 ЗОСОИ изисква в срок от три месеца /считано от влизане на съдебното решение в сила - ал. 3 на чл. 9/ да бъдат предявени искания за обезщетение с жилищни компенсаторни записи. Тази дата е изтекла на 31.10.2001 г. Правилна е констатацията на съда, че едва през 2007 г. касаторките са предприели действия с искане за получаване на обезщетение по реда на ЗОСОИ, което е далеч след изтичане на преклузивния срок 31.10.2001 г. с изтичането на който се погасява и правото на страната. А освен това по същото искане между същите страни, областният управител вече се е бил произнесъл с отказ, обективиран в писмо изх. № РД-06-9400-1378/25.09.2007 г. не обжалван пред съд и влязъл в сила, което съставлява съществена процесуална пречка, за да се постанови сега обжалвания писмен отказ - обжалваната заповед. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен ат следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,