Решение № 12422 от 26.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5538/2013 г.

Решение № 12422 от 26.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5538/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Павел Илиев Енилов в качеството му на началник на отдел "Безопасност на труда и контролна дейност" към Инспекцията по труда - гр. Бургас, срещу решение № 422 от 22.02.2013 г. по адм. дело № 1358/2012 г. по описа на Административния съд - гр. Бургас, ХI състав, в частта му, с която задължителните предписания, обективирани в т. 1-4 от протокол № 1265 от 22.05.2012 г., са били отменени. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът директор на поделение "Електроразпределение" към НК "Железопътна инфраструктура" ДП моли решението да бъде оставено в сила. Ответникът ИА "Главна инспекция по труда" - гр. София, не е взела отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна, макар и по съображения, различни от изложените в нея. С решение № 422 от 22.02.2013 г. по адм. дело № 1358/2012 г., в обжалваната му част, Административният съд - гр. Бургас, ХI състав, е отменил задължителни предписания, обективирани в т. 1-4 от протокол № 1265 от 22.05.2012 г., издаден от Павел Илиев Енилов в качеството му на началник на отдел "Безопасност на труда и контролна дейност" при Инспекцията по труда - гр. Бургас. При проверката на обжалваното решение настоящата касационна инстанция действа при условията на чл. 218, ал. 2 АПК, който текст я задължава да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При така извършената проверка се констатира недопустимост на съдебния акт по следните съображения: По делото липсва определение за конституиране на страните. Нарушени са разпоредбите на чл. 154, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 АПК. В първото съдебно заседание, състояло се на 30.10.2012 г., в протокола като жалбоподател е вписан директорът на поделение "Електроразпределение" към НК "Железопътна инфраструктура" ДП, а като ответник - Павел Илиев Енилов, началник на отдел "Безопасност на труда и контролна дейност" при Инспекцията по труда - гр. Бургас. Като заинтересована страна е конституирана ИА "Главна инспекция по труда" - гр. София. От удостоверения от 4.11.2011 г. и от 18.12.2012 г. на Националната агенция по вписванията се установява, че юридическото лице, в структурата на което е поделение "Електроразпределение", е Държавно предприятие Национална компания "Железопътна инфраструктура" със седалище и адрес на управление гр. София. Следователно като жалбоподател по първоначалното дело е следвало да се конституира юридическото лице, което предвид представеното пълномощно, издадено от генералния директор на Държавно предприятие Национална компания "Железопътна инфраструктура" на директора на поделение "Електроразпределение", може да се представлява от последния. Съгласно чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Според чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 15, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на тази агенция тя осъществява цитирания контрол чрез своите структурни звена, които са част от нейната специализирана администрация, каквито са дирекциите "Инспекция по труда". Инспекторите към тези дирекции са длъжностни лица, които изпълняват възложени им от съответните директори конкретни трудови или служебни функции. Затова, дори когато издават актове по чл. 404, ал. 1 или по чл. 405а КТ, те не действат като административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Тези актове в константната вече практика на Върховния административен съд - шесто отделение, се считат за актове на дирекциите "Инспекция по труда", поради което при оспорването им като ответници по тях трябва да бъдат конституирани съответните дирекции "Инспекция по труда", а не длъжностното лице - инспектор при тези дирекции, което е изготвило и подписало оспорения акт. В тази връзка са решение № 4799 от 5.04.2011 г. по адм. дело № 14315/2010 г., решение № 8655 от 25.06.2010 г. по адм. дело № 861/2010 г. и цитираните в него други решения на Върховния административен съд - VI отделение. Неправилното конституиране на страните по делото е съществен порок, който има за последица недопустимост на съдебното решение, постановено с участието на ненадлежни страни. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Поради това в случая касационната жалба е основателна и оспореното с нея недопустимо съдебно решение следва да бъде обезсилено в обжалваната му част, а делото - върнато на същия първоинстанционен съд за разглеждането му от друг състав при участие на надлежни страни по оспорването. В останалата му част решението не е обжалвано, а съгласно чл. 221, ал. 3 АПК, когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,