Решение № 17226 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6464/2018 г.
ВАСVII отделение16.12.2019 г.докладчик т Павлина Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 635 от 23.03.2018 г. по адм. д. № 3572/2017 г. на Административен съд Варна. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 17226 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6464/2018 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Д. Големанов срещу решение № 635 от 23.03.2018 г. по адм. д. № 3572/2017 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу срещу Отказ с рег. № 433 р-26246 от 30.11.2017 г. на началника на Първо Районно управление при ОД на МВР Варна, за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. В мотивите в заявлението за издаване на разрешение са наведени обстоятелства, от които заявителят твърди, че е възникнал обоснован страх за сигурността на семейството му като основателна причина за самоотбрана по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Счита, че следва да се вземе предвид представеното от жалбоподателя и прието от съда доказателство оригинал на писмо от ВРП, изх. № 13162/2017 от 19.10.2017 г., от което е видно, че във връзка с подадена жалба за извършеното върху него посегателство е образувано ДП за престъпление по реда на чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК. Лицето срещу което е подадена жалбата, живее в непосредствена близост с жалбоподателя и неговото поведение представлява постоянна заплаха, с оглед на което е и постоянна нуждата и необходимостта от снабдяването с разрешение за придобиване на оръжие. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че срещу касатора е било извършено нападение от криминално проявено лице на светло и оживено място с метален прът и бокс и поради това е налице необходимост от средство за гарантиране на неговата и на семейството му безопасност. Счита, че е нелогичен извода на съда, че в този случай не е доказана необходимост от притежание на огнестрелно оръжие дори с оглед на обстоятелството, че срещу оспорващия е извършено нападение, което само по себе си не обосновавало необходимостта от оръжие. Съдът пренебрегнал официален писмен документ – свидетелството за съдимост рег. № 44904/19.10.2017 г., който установява, че заявителят е неосъждан, за да се позове на факти за полицейски регистрации, на които законът не придава правно значение и които не установяват обстоятелства, от кръга на материалноправните предпоставки, обосноваващи отказ. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че наведените от Големанов в анкетния лист доводи във връзка с работата му с технологии, които са скъпи и секретни и му се налага често да превозва някои от тях, като съдружник в "Газаналит" ООД, с предмет на дейност – производство на газови контролери и анализатори, не обосновава необходимостта от издаване на разрешение за самоотбрана, доколкото посоченото от заявителя се отнася за дейност по охрана на собствеността, която е служебна цел, а не гражданска, каквато е самоотбраната. Охраната на собствеността на юридическо лице не следва да се приема като основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, респ. организацията по сигурността при трудовата дейност на жалбоподателя в търговското му дружество не е сред предпоставките, относими към лична самоотбрана. Приел, че обстоятелствата, които заявителят сочи като обосноваващи необходимост за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие – за лична безопасност, доколкото срещу него е било извършено нападение преди месец от криминално проявено лице на светло и оживено място с метален прът и бокс и във връзка с това има нужда от средство за гарантиране на неговата и на семейството му безопасност (има съпруга и дъщеря на 7 г.), не обосновават по несъмнен начин необходимост за закупуване на оръжие за самоотбрана. Обстоятелството, че заявителят е бил уведомен от Районна прокуратура Варна за образувано по негова жалба досъдебно производството на 18.10.2017 г. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК (причиняване на телесна повреда с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление), сочи на надлежно предприети действия от компетентните органи във връзка с процесното нападение и не е достатъчна причина да се приеме, че му е необходимо за постоянно оръжие за самоотбрана. Съдът е приел за неоснователен доводът, че нападателят, срещу когото е подадена жалбата, живее в непосредствена близост до него и поведението му представлява постоянна заплаха, респ. нуждата и необходимостта от снабдяване с разрешение за придобиване на оръжие е постоянна. Изложил мотиви, че от една страна, съгласно чл. 75, ал. 1 от НПК в досъдебното производство пострадалият има право да получи защита за своята сигурност и тази на близките си. От друга страна, за самоотбрана ЗОБВВПИ предоставя възможност за придобиване на неогнестрелни оръжия, които не са под разрешителен режим, а за по-голяма сигурност има и много други средства, които също биха допринесли за това, както и началникът на Първо РУ Варна изрично е посочил в оспорения отказ. Решението е правилно като правен резултат. Правилно е прието, че дори жалбоподателят да е бил нападнат на обществено място това непременно не дава основание да му се предостави оръжие за самоотбрана, тъй като охраната на живота и здравето на гражданите се извършва от правозащитните органи и жалбоподателят може да се защити и с други средства, които не са огнестрелни оръжия, както е посочено в мотивите на акта. Съгласно издаденото съдебно удостоверение жалбоподателят не е осъждан. Въпреки събраните данни при извършена проверка в масивите на МВР, че през 2004 г. е бил обвиняем за управление на МПС след употреба на алкохол и за хулиганство и че е регистриран за прояви от сектор БОП Варна през 2012 г. по чл. 333 НК и в Първо РУ гр. Варна през 2015 г. по чл. 144, ал. 3 НК, това не е основанието за издаване на обжалвания пред съда отказ, а че не е налице необходимост за самоотбрана чрез огнестрелно оръжие. В този смисъл неоснователни са доводите, че са взети предвид нерелевантни факти. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото. Преценката за наличието на основателна причина се прави за всеки конкретен случай, като органът преценява необходимостта от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Правилно е прието, че дейността на жалбоподателя в търговско дружество следва да се охранява по друг предвиден от закона начин, а не чрез предоставяне на лично оръжие за самоотбрана. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение