Решение № 11207 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8788/2018 г.

Решение № 11207 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8788/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Булинженеринг" ЕООД, ЕИК 160117429, със седалище и адрес на управление с. Дъбене, ул. "20-та", № 29, ет. 4, общ. Карлово, подадена чрез пълномощника адвокат Д. Ангелова, срещу решение № 1045 от 11.05.2018 г., постановено по административно дело № 705 по описа за 2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на търговското дружество против Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение № 1 от 15.02.2018 г., издадено от главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - Пловдив. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено оспореното постановление, като претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация - Дирекция "Инспекция по труда" – Пловдив, действащ чрез процесуалния представител старши юрисконсулт П. Тодоринска, в писмено становище навежда доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което моли то да бъде потвърдено. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е Постановление за обявяване съществуване на трудово правоотношение № 1 от 15.02.2018 г., издадено от главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Пловдив на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ (Кодекса на труда), с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между работодателя "Булинженеринг" ЕООД, ЕИК 160117429, със седалище и адрес на управление с. Дъбене, ул. "20-та", № 29, ет. 4, общ. Карлово, и И. Лилов, ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [улица], за извършване на работа на длъжност "строителен работник" в строителен обект, находящ се в гр. Сопот, ул. "Вельо войвода" № 9. С постановеното решение Административен съд - Пловдив не е уважил сезиралата го жалба от "Булинженеринг" ЕООД като неоснователна, след като законосъобразно е приел, че между дружеството и работника е възникнало трудово правоотношение по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Този извод обосновано произтича от подробната преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че са налице материалноправните предпоставки по смисъла на чл. 405а, ал. 2 от КТ, тъй като съществуването на трудово правоотношение между страните се е установило безспорно. Прието е, че в случая са налице всички елементи на трудово правоотношение – има предоставяне на работна сила, в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост на функциите и задълженията, на определено работно място /предвид спецификата на трудовите функции - на определен от работодателя строителен обект/, йерархична зависимост от работодателя /задачите за деня са разпределяни от него/, срещу определено заплащане. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Тезата на касатора за противното не може да бъде споделена. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното постановление, като убедително са опровергани релевираните доводи от повереника на жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Оспореното Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение № 1 от 15.02.2018 г. е издадено от главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Пловдив на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ и в кръга на компетенциите му. По силата на чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда и другите нормативни актове. При осъществяване на функциите си инспекторите не действат като самостоятелни публичноправни субекти, а упражняват правомощията на съответната дирекция "Инспекция по труда", която съгласно чл. 399 от КТ е надлежно овластеният от закона държавен орган за контрол за спазване на трудовото законодателство. При липса на процесуални пречки първоинстанционният административен съд, след анализ на събраните по делото доказателства за установяване на релевантните по делото факти, е приел приложената по делото административна преписка, въз основа на която е издадено процесното постановление, като е отбелязал, че от страна на "Булинженеринг" ЕООД не са представени оборващи същата доказателства. В случая при настъпване на смъртната злополука с И. Лилов същият е предоставял работна сила като строителен работник за дружеството. От съвкупната преценка на събраните доказателства, а именно протоколи за разпити на свидетели, присъствали на злополуката, и дадени в хода на полицейското разследване, както и от приложения работен дневник на починалия вследствие на инцидента И. Лилов, първоинстанционният съд е стигнал до заключението, че той е работил на обекта поне от една-две седмици, минимум месец, с работно време от 8. 00 до 17. 00 ч., нает от управителя на "Булинженеринг" ЕООД П. Колев, без обаче да е имал сключен трудов договор. Както правилно е приел Административен съд – Пловдив, изпълнението на повторяеми, еднородни по своя характер функции, свързани с извършването на строителни дейности, срещу определено възнаграждение, представлява престиране на работна сила и съответно административният орган законосъобразно е издал процесното постановление за обявяване на трудово правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ, когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 (от същия кодекс), съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В това постановление се установява началната дата на възникването на трудовото правоотношение, както и обстоятелствата, които са довели до извода за съществуването на трудово правоотношение. В чл. 405а, ал. 5 е уредено, че на работодателя не се дава предписание по ал. 4 (да предложи на работника сключване на трудов договор), в случай на смърт на работника, какъвто е и процесният случай. Съдът е приел, че издаденото постановление е законосъобразно, след като е преценил всички факти, относими към съществуването на трудово правоотношение, констатирани в него, и е установил наличието на предпоставките за издаването му по чл. 405а, ал. 1 от КТ. Съществуването на трудово правоотношение е правен извод вследствие преценка на фактите налице ли е организация на работа от работодателя и предоставено ли е от него работно облекло на работника, има ли ръководител на трудовия процес, работно време и почивки, като работникът само предоставя работната си сила и няма собствена материална база, инструменти и собствена преценка за времето на работата и организация на работния процес. Установено е по безспорен начин, че Лилов е предоставял работната си сила, поради което съдът правилно е стигнал до извод за съществуването на трудово правоотношение, каквото заключение е приел и административният орган, издал атакуваното пред първоинстанционния съд постановление. Неотносимо към спора по делото се явява твърдението в касационната жалба, че административното производство е проведено формално, без да се извършат действия от страна на административния орган, като от страна на касатора не са предоставени каквито и да било доказателства, които да опровергават констатациите на административния орган и съответно извода на съда за законосъобразност на оспореното постановление. За пълнота в тази връзка следва да се посочи, че касационни основания са конкретни порочни действия на първоинстанционния съд при формиране на фактическите и правните му изводи, и именно те, а не релевантните за материалния спор факти, представляват предмет на доказване в касационното производство. Възражението на касационния жалбоподател, че на пострадалото лице е възложено извършване на конкретна работа и постигане на определен резултат, а не трудова дейност, е неоснователно и се опровергава от приобщените по реда на чл. 44 от АПК към административната преписка показания на присъствалите по време на инцидента лица, разпитани като свидетели по воденото по случая досъдебно производство. Възражението на касатора за продължителността, през която се осъществява трудовата дейност, е без значение за характера на правоотношението. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на решението и незаконосъобразност на процесното постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение, не може да бъде кредитирана. Първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора неоснователно се явява акцесорното искане на касаторовия повереник за присъждане в полза на доверителя му на сторените деловодни разноски, а ответникът по касация не е претендирал присъждане на разноски, поради което такива не се следват и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,