Решение № 903 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12011/2012 г.

Решение № 903 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12011/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Якоруда, чрез проц. си представител адв. Бойка Юсева, против Решение № 1038/5.07.2012 г., постановено по адм. д. № 237/2012 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Стефан Диметров Филипов против изричен отказ на Кмета на Община Якоруда по Заявление, вх. № 94-00-3571/2.11.2011 г., обективиран в писмо, изх. № 94-00-3571/10.04.2012 г. Съдът е отменил атакувания отказ като незаконосъобразен. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. В хода на съдебното производство е установено, че на жалбоподателя неоснователно е отказано искане за изменение на кадастралния план по реда на чл. 53, ал. 1 от ЗКИР и издаване в тази връзка на скица на имота. Съдебният състав е приел, че административният акт не е мотивиран, нито са били спазени административно-производствените правила по издаването му, констатираните нарушения са на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Обстоятелството, че данните от акта за собственост на жалбоподателя и тези по КП се разминават не са основание за отказ от извършване проверка на обстоятелствата, които са довели до това положение. Съдът обстойно е анализирал нормите на чл. 53, ал. 2, чл. 54, ал. 1 от ЗКИР и чл. 59, ал. 1, т. 6 и чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. на МРРБ, като е приел, че органът е следвало да извърши проверка за установените непълноти и грешки в кадастралния план. Неоснователен е касационният довод, че оспореното писмо не носи белезите на индивидуален административен акт, доколкото със същото се засягат права и законни интереси на заинтересованата страна. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав