Решение № 3556 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13285/2008 г.

Решение № 3556 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13285/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, срещу частта от решение № 865/31.07.2008 г. по ахд № 844/2007 г. на Пловдивски административен съд, III отделение, VII състав, с която е отменен ревизионен акт (РА) № 2400095/14.03.2007 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - Стара Загора, потвърден с решение № 446/9.05.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит на Златко Колев Ташев в качеството му на ЕТ "Златко Колев - Лъки 99", гр. Стара Загора, за данъчен период м. 02.2003 г. в размер на 1000 лв. и за данъчен период м. 08.2003 г. в размер на 2000 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваната част от решението е неправилна - постановена в противоречие на материалния закон и е необоснована, иска отмяната и и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Златко Колев Ташев в качеството му на ЕТ "Златко Колев - Лъки 99", гр. Стара Загора, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна. За да постанови обжалваната част от решението, АС е приел, че е налице хипотезата на чл. 65, ал. 7 от ЗДДС (отм.) за отпадане на основанията за отказ на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) по доставки на "Икар 2002" ЕООД за м. 02.2003 г. в размер на 1000 лв. и ЕТ "Стабос - 92 - Росен Стоянов" за м. 08.2003 г. в размер на 2000 лв. са налице всички предпоставки за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.) по същите доставки - включително и двете спорни реалност на доставката по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) и начисляване на данъка от доставчика по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Неоснователно е оплакването на касатора за неправилно тълкуване на доказателствената стойност на издадения на първия доставчик - "Икар 2002 " ЕООД ДРА № 1100/15.10.2004 г., обхващащ и процесния данъчен период по ЗДДС (отм.). Доколкото е безспорно установено, че процесните фактури са отразени в дневници за продажби и справки - декларации по ЗДДС (отм.) за този период на "Икар 2002" ЕООД от проверката в информационния масив на ТД на НАП - Стара Загора, извършена от самите данъчни органи и отразена в протокола за насрещна проверка, при извършената на този доставчик ревизия тези фактури са били известни на ревизиращите органи и доставките по тях са били ревизирани. Липсата на констатации за нередовно водено счетоводство за този период и липсата на корекции по ЗДДС (отм.) за него като изпълнител означава, че ДДС по тези известни на данъчните органи доставки е редовно отразен като задължение в счетоводството и доставките са реално осъществени - в противен случай, данъчните органи щяха да изложат констатации за обратното и да корегират резултата по ЗДДС (отм.) за периода. Понятието "данъчно предимство", употребено от касатора за тези сделки е неотносимо към нормата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) и данъчния период м. 02.2003 г. - същото, произтича от отменената норма на чл. 109, ал. 11 (отм.) ДПК, която към този период вече не беше действащо материално право. Основателно е оплакването на касатора, че не е доказано начисляване на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) от ЕТ Стабос - 92 - Росен Стоянов и оттам, че неправилно е прието, че са налице всички предпоставки по чл. 64 от ЗДДС (отм.). По време на насрещната проверка данъчните органи и по време на съдебното производство вещото лице, изготвило съдебно - икономическата експертиза, не са успели да проверят счетоводството на доставчика, за да проверят дали надлежно е отразил ДДС като задължение в счетоводството си. Единствено по представената разпечатка по сметка 453/2 не могат да се направят изводи за подобно отразяване, тъй като съгласно чл. 51 ДОПК вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност - тоест без да е установено редовно водено счетоводство, включващо и проверка на кореспондиращите счетоводни сметки, не може да се направи извод за доказано отразяване на ДДС като задължение по сметка 453/2. Предвиди изложеното решението е неправилно в частта, с която е отменен РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 08.2003 г. в размер на 2000 лв., следва да бъде отменено и вместо това да се отхвърли жалбата срещу тази част от РА. В останалата обжалвана част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Касаторът не е бил представляван от юрисконсулт в настоящето производство, поради което не може да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за него. Воден от горното и на основание чл. 221 - 222 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение