Решение № 1647 от 9.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11895/2020 г.

Решение № 1647 от 9.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11895/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 4723 от 25.08.2020 г., постановено по адм. д. № 10409/15 г. Административен съд – София-град, първо отделение, 21-ви състав, е отхвърлил жалбата на "Катимекс " ООД, [ЕИК], против Ревизионен акт /РА/ № 2191311211/09.05.2014 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 1460/14.08.2014 г. на директора на Д"ОДОП"-София, като е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП юрисконсулско възнаграждение в размер на 1 407, 84 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Катимекс" ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Люлин" 10, бл. 147, вх. 1, ет. 4, ап. 13, представлявано от управителя А. Т., чрез пълномощника му адв. Д. Д.. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсутлско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.

С решението си Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на "Катимекс " ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Люлин" 10, бл. 147, вх. 1, ет. 4, ап. 13, представлявано от управителя А. Т., против Ревизионен акт /РА/ № 2191311211/09.05.2014 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 1460/14.08.2014 г. на директора на Д"ОДОП"-София, с който на дружеството са установени задължения за довнасяне на ДДС в размер на 29 306, 48 лв. и лихви за забава в размер на 6 348, 31 лв., от които 27 861, 59 лв. допълнително начислен ДДС на основание чл. 86 във вр. с чл. 84 и чл. 13, ал. 1 ЗДДС по издадения от "Pietro Coricelli – S. P. A. " документи за доставки с характер на ВОП по периоди м. 11/2011 г. в размер на 9 878, 56 лв.; данъчен период м. 03/2012 г. в размер на 7 795, 25 лв. и данъчен период м. 07/2012 г. в размер на 10 189, 78 лв., както и непризнато право на данъчен кредит в размер на 1 400 лв. до доставки на "Кавис" ЕООД, "Тим групс 2007" ЕООД и "К. Т. К" ЕООД. Първоинстанционният съд е описал много подробно фактическата обстановка по провеждане на ревизията /л. 138 и сл. от адм. д. № 10409/2015 г. / - издадените заповеди по възлагане на ревизия, извършените действия в хода на ревизията, констатациите на органите по приходите за определяне на допълнителни задължения на ревизираното дружество за ДДС, заключението на вещото лице по назначената по делото компютърно-техническа експертиза. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на акта – л. 141 и сл. от делото. Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, притежава необходимите реквизити и съдържание. Предвид направено от жалбоподателя възражение за изтекла погасителна давност, първоинстанционният съд е разгледал същото приоритетно. Направено е тълкуване на относимите разпоредби на ДОПК относно давност, след което същото е отнесено към конкретните факти от делото, като е направен извод, че давността за погасяване на процесните нарушения не е изтекла и направеното възражение е неоснователно. Основните мотиви на административния съд са относно допълнително начислен ДДС в размер на 27 861, 59 лв. на основание чл. 86 във вр. с чл. 84 и чл. 13, ал. 1 ЗДДС по издадения от "Pietro Coricelli – S. P. A. " документи за доставки с характер на ВОП по периоди м. 11/2011 г. в размер на 9 878, 56 лв.; данъчен период м. 03/2012 г. в размер на 7 795, 25 лв. и данъчен период м. 07/2012 г. в размер на 10 189, 78 лв. Същите са твърде обширни, като систематизирани за целите на настоящето изложение, могат да бъдат сведени до следното: 1. Дадено е тълкуване на понятието вътрешно-общностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗДДС. 2. Посочено е, че основният спорен въпрос между страните е налице ли са укрити вътрешно-общностни придобивания от страна на "Катимекс" ООД с доставчик "Pietro Coricelli – S. P. A. ". 3. Възпроизведени са основните констатации на органите по приходите за наличие на такива вътрешно-общностни придобивания. 4. Първоинстанционният съд е приел за неоснователни всички направени възражения срещу тези констатации. Посочено е, че не са представени доказателства, че управителят на "Pietro Coricelli – S. P. A. " е предоставял парични суми на управителя на "Катимекс" ООД, чрез които да заплаща доставките; анализиран е представеният договор между "Катимекс" ООД и "Pietro Coricelli – S. P. A. ", като са споделени констатациите на приходния орган, че този договор е създаден с цел реализиране на данъчна измама, тъй като не е доказано сключването на договори от страна на "Pietro Coricelli – S. P. A. " в резултат на съдействието на "Катимекс" ООД. 5. Посочено е, че ревизираното дружество не е изпълнило изискванията на чл. 86, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 84 и чл. 117 ЗДДС и не е съставило протоколи по чл. 117 ЗДДС, не е включило същите в дневниците за продажби, дневниците за покупки и в справките-декларации за съответния период, не е начислило дължимия данък и не е упражнило право на данъчен кредит. 6. Изложени са мотиви относно упражняването на право на данъчен кредит /тълкуване на чл. 73 а ЗДДС, като е посочено, че след като ревизираното дружество е прикрило получените доставки, то не може и да упражни право на данъчен кредит.

На отделен ред /на последната страница от решението/ са изложени мотиви относно непризнато право на данъчен кредит в размер общо на 1 400 лв. по доставки на "Кавис" ЕООД, "Тим групс 2007" ЕООД и "К. Т. К" ЕООД, като е прието, че ревизионният акт е законосъобразен и в тази си част.

На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт.

Решението на Административен съд – София град е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на дружеството се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Основните оплаквания на касатора са насочени против изводите на административния съд относно допълнително начислен ДДС по ВОД извършено от "Pietro Coricelli – S. P. A. ". Посочва се, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви защо приема, че "Катимекс" ООД е получател на стоки по ВОД, в това число и по основното възражение, че по делото не са представени доказателства, че стоката е получена от "Катимекс" ООД. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност.

По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото няма спор за факти. Извършените процесуални действия, констатациите на органите по приходите, възраженията на задълженото лице и ангажираните допълнително доказателства са възпроизведени в мотивите на съдебния акт.

С оглед на констатациите на ревизионния акт и становищата на страните решаващият съд правилно е определил и спорния момент по делото – а именно – извършеното ли ВОД по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗДДС от страна на "Катимекс" ООД с доставчик "Pietro Coricelli – S. P. A. ".

Даденият положителен отговор на спорния въпрос от страна на първоинстанционния съд се споделя от настоящата съдебна инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Направените оплаквания, че решаващият съд не е изложил мотиви по основните възражения на жалбоподателя, в това число относно доказване на получаването на стоката, не могат да бъдат споделени. По същество първоинстанционният съд е изложил и обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводите на страните. Дори хипотетично да се приеме, че административният съд не е дал отговор по същество на основните възражения на жалбоподатела, настоящата съдебна инстанция намира за правилен крайният му извод за законосъобразност на ревизионния акт в тази му част.

Тъй като производството пред настоящата съдебна инстанция е повторно, при условията на чл. 227, ал. 1 АПК, следва да бъдат изложени следните мотиви в тази насока:

Настоящата състав на Върховния административен съд намира, че от събраните по делото може да бъде направен обоснован извод относно получаването на ВОД от страна на ревизираното дружество.

Доводите и аргументите в тази насока са следните:

1. В хода на ревизията е установено, че поръчките за доставка на масла /зехтин/ до "Pietro Coricelli – S. P. A. " са правени от електронната поща на "Катимекс" ООД.

1. Установено е също, че разплащанията по всяка една от доставките на "Pietro Coricelli – S. P. A. " са извършени от банковата сметка на "Катимекс" ООД. От страна на последното дружество не са представени доказателства в подкрепа на възражението, че заплатените суми са дадени от управителя на "Pietro Coricelli – S. P. A. ". Подобно твърдение е лишено от стопанска и житейска логика, тъй като по делото няма нормално обяснение защо доставчикът сам ще заплаща стоката, която той доставя. В същото време ако липсва извършването на доставка е лишено от подобна логики и факта на извършено разплащане по банков път от "Катимекс" ООД към "Pietro Coricelli – S. P. A. ".

1. В издадените фактури от "Pietro Coricelli – S. P. A. ". към фиктивния получател "Кавис" ЕООД "Катимекс" ООД е посочен като "sales accont".

1. По делото е установено по несъмнен начин, че соченият за получател "Кавис" ЕООД не е получател на стоката по фактурите издадени от "Pietro Coricelli – S. P. A. ".

1. По делото е установено също, че за процесните периоди на извършване на доставките между "Кавис" ЕООД и "Катимекс" ООД не са съществували никакви търговски взаимоотношения.

1. От страна на ревизираното дружество не са представени доказателства, че извършените плащания са във връзка с друг договор с "Pietro Coricelli – S. P. A. ".

1. От издадените от "Катимекс" ООД фактури към "Pietro Coricelli – S. P. A. ". във връзка с въпросния комисионен договор се прави извод, че ревизираното дружество е знаело за извършените доставки от "Pietro Coricelli – S. P. A. " към "Кавис" ЕООД, т. е. налице е знание по създадената схема за укриване на реалния получател на доставките.

1. В същото време "Катимекс" ООД не е осчетоводило сумите по издадените фактури по комисионен договор към "Pietro Coricelli – S. P. A. ".

1. "Катимекс" ООД не е представило доказателства за кои други клиенти по комисионния договор е издало фактури към "Pietro Coricelli – S. P. A. ".

1. При описаната схема на извършване на доставките, в това число и събраните доказателства в хода на ревизията по линия на международното сътрудничество и чрез насрещни проверки на превозвачите, органът по приходите е в обективна невъзможност да докаже реалното получаване на стоката от представител на "Катимекс" ООД. Това обстоятелство обаче се установява косвено, чрез логически анализ на останалите събрани и установени в хода на ревизията факти и доказателства, и най-вече предвид на обстоятелството, че поръчката на стоката и заплащането е извършено от ревизираното дружество.

1. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че при условията на чл. 73 а, ал. 1 ЗДДС предвид укриването на доставките, не следва да бъде приспадано право на данъчен кредит на ревизираното дружество.

Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт в частта му за определените задължения на жалбоподателя в размер на 27 861, 59 лв. на основание чл. 86 във вр. с чл. 84 и чл. 13, ал. 1 ЗДДС по издадени от "Pietro Coricelli – S. P. A. " фактури са изградени при правилно приложение на материалния закон и са обосновани на фактите по делото.

В касационната жалба не се правят конкретни оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за непризнато право на данъчен кредит в размер на 1 400 лв. по доставки на "Кавис" ЕООД, "Тим групс 2007" ЕООД и "К. Т. К" ЕООД. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК настоящата съдебна инстанция намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно и в тази му част.

По отношение на направеното възражение за изтекла погасителна давност настоящата инстанция съобрази следното:

Възражението е неоснователно.

Съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; 4. изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.

По силата на чл. 89, ал. 1 ЗДДС / в относимата към съответните данъчни периоди редакция/, когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. Нормите на чл. 87 и чл. 125 ЗДДС дефинират понятията за данъчен период и срока за подаване на декларацията. Чл. 125, ал. 5 ЗДДС разпорежда, че декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

От изложеното следва извод, че по процесните доставки данъкът подлежи на внасяне на 14 число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

При така очертаната правна рамка следва да бъде прието, че няма погасени по давност задължения за ДДС. Освен това, при сега действащата правна редакция на нормата на чл. 171, ал. 2 ДОПК /която следва да бъде приложена, доколкото става въпрос за процесуална разпоредба/, спирането на изпълнението /каквото по делото е извършено с решението на директора на Д"ОДОП"-София/ изключва погасителната давност.

След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – София град е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК касатора следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответника Д"ОДОП"-София разноски по делото за настоящата съдебна инстанция /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 1 599, 64 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,