Решение № 6241 от 12.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от БГ-Агро Север ЕООД, представлявано от управителя му Г. Димитров чрез процесуален представител срещу решение 274 от 22.07.2022 г., постановено по административно дело 4/2022 г. от Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 03-РД-2189/16.07.2021 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с която е отказано финансиране по заявление за подпомагане по проект по подмярка 4.1Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за посочените в него разходи. По наведени доводи за неправилност на решението, като незаконосъобразно и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) в представена от процесуален представител молба оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Предмет на проверка пред АС Враца е била заповед 03-РД-2189/16.07.2021 г., с която на основание чл. 20а, ал.2, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП и чл. 42, ал.1 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1Инвестиции в земеделски стопанства от мярка Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -2020 г. (Наредбата) е отказано финансиране по заявлението на жалбодателя с ИД 06/04/1/0/03342/08.06.2015 г. за Ремонт и реконструкция на съществуващи складове, закупуване на техника и оборудване за нуждите на стопанството на следните разходи: 1. Зърнокомбайн New Holland, CR 9.90 на стойност 977 073,99 лв. за цялата стойност; 2. Строително монтажни работи (СМР) обект Склад за зърнени храни ремонт и реконструкция на стойност 355 512,77л в. за сумата от 259 016,52 лв.; 3. СМР обект Семехранилище със сушилня и почистване на зърно ремонти реконструкция на стойност 143 096,39 лв. за сума в размер на 102 398,39 лв.; 4. СМР - обект Семехранилище ремонт и реконструкция на стойност 241 812,91 лв. за сумата от 179 473,91 лв.; 5. СМР обект Метален навес за разтоварна шахта на стойност 10 806,50 лв. за сумата от 8387,30 лв.; 6. Разходи за Бизнес план на стойност по проекта в размер на 91263,29 лв. за сумата от 37 204,67 лв. и 7. Разходи за Извършване на обследване по енергийна ефективност, изготвяне на доклад и резюме на стойност 4500 лв. за цялата сума. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е изяснил спора по същество, като е събрал необходимите доказателства. По отношение на неодобрените разходи за зърнокомбайн правилно съдът приема, че законосъобразно е отказано финансирането, като недопустимо, тъй като същият не отговаря като технически характеристики съгласно Методиката по чл. 23, ал. 1 от Наредбата предвид заявената площ, която ще се обработва. Направеното от касатора възражение за недопустимо прилагане на Методиката по чл. 23, ал.1 от Наредбата, утвърдена от Министъра на земеделието и храните, видно от писмо изх. 13-2288/17.04.2015 г. От доказателствата по делото не се установява промяна на същата, при което се е неоснователен и наведеният довод в този смисъл. В тази част решението е правилно, тъй като от събраните по делото доказателства, включително от приетата съдебно - счетоводна експертиза се установява, че при заявените в бизнес плана обработваеми земи с площ от 5000 дка, цитираната в акта разпоредба на чл. 23, ал.1 от Наредбата е правилно приложена, като е налице несъответствие между обработваната земя и мощността на зърнокомбайна, за който се кандидатства, чиято мощност надхвърля тази, допустима за финансиране. В тази част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. В останалата му част решението е необосновано и постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По отношение на разходите относно заявените СМР за обектите Склад за зърнени храни ремонт и реконструкция, Семехранилище със сушилня и почистване на зърно ремонти реконструкция и Семехранилище ремонт и реконструкция настоящият състав намира, че съдът не е изложил мотиви, тъй като липсват фактически установявания относно правилността на изводите на органа относно размера на одобрените и неодобрени разходи, предвид обстоятелството, че в случая спора се свежда до правилността на изводите на органа относно извършените редукции на същите. Съдът е счел, че в случая спорният по делото въпрос е дали в случая за тези обекти се касае до реконструкция или ремонт основен и текущ, като този въпрос не е от компетентност на органа, постановил оспорения пред него акт. Но и по този въпрос липсват фактически установявания, базирани на представените по делото доказателства. По делото са назначени и приети без възражение от страните основна и допълнителна съдебно - технически експертизи, в които вещото лице в табличен вид е посочило в отговора към въпрос 4 от основната експертиза, както и в назначената допълнителна такава, размерите на разходите според вида на строителните дейности, които ще се извършват на обектите реконструкция, основен ремонт, текущ ремонт и довършителни работи и е направило преизчисления на референтните стойности, като е изложило становище, че СМР, представляващи реконструкция и основен ремонт следва да бъдат извършени след издаване на разрешение за строеж, въпреки приложеното към преписката удостоверение на Главния архитект на Община Враца. Съдът в мотивите си е посочил, че по делото е назначена комплексна съдебно - техническа експертиза (каквато не се установява при преглед на материалите по делото), в частта на решението, в която обсъжда законосъобразността на акта в тази му част, но не е посочил какво приема за установено от фактическа страна относно отделните видове СМР, посочени в одобрения вече проект, допуснат до финансиране предвид получените точки при оценяването му. Не става ясно въз основа на какви доказателства приема, че посочените по сметките стойности са такива за ново строителство за посочените по - горе от т. 2 до т. 5 обекти в оспорения пред него акт, както и въз основа на какви доказателства приема, че посочените дейности не представляват възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части и съоръжения или инсталации, и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите, предвид събраните в хода на съдебното производство доказателства и по специално от заключението на вещото лице по назначените по делото основна и допълнителна съдебно технически експертизи, приети по делото без да са оспорени от страните. Още повече, че в акта липсва подобна диференцираност на посочените като неодобрени от органа разходи за отделните видове СМР, предмет на проекта. Отделно от това спорен е и въпросът доколко представеното по делото становище на главен архитект, че строежът не се нуждае от издаване на разрешение за строеж, представено съобразно възможността по чл. 25, ал. 3, т. 4 от Наредбата не е съобразено от органа предвид обстоятелството, че всеки орган разполага единствено с компетентността, възложена му от закона и при липсата на доказателства за надлежно оспорване на посочения документ. Нещо повече - като основание за отказа са изложени именно изводи относно законност, съответно незаконност на строежите, както и е извършена от заместник изпълнителния ДФЗ преценка за необходимост от издаване на разрешение за строеж, което правомощие обаче изрично с разпоредбата на чл. 148, ал. 2 от Закона за устройство на територията е възложено на главния архитект на съответната община и при липсата на такова правомощие за издателя на акта в нормативен акт. Освен това от съдържанието на заповедта се установява, че органът, при определяне на референтните разходи за СМР се е позовал на Заповед 03-РД/2735/26.09.2016 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, при установеното от съдебно - счетоводната и съдебно - техническите експертизи, че същата в случая е неприложима, а е приложима негова заповед 03-РД/1634/27.08.2015 г. При това следва да бъде посочено, че изрично в решение 493 от 18.12.2017 г., постановено по дело 466/2017 г. на АС Враца, с което е отменена заповед РД-/483/13.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с която за първи път е отказано финансиране по същото заявление на БГ-Агро-Север ЕООД това изрично е посочено като нарушение, при което буди недоумение изводът, че дадените в това решение указания са изпълнени. Доколкото правилността на изводите по отношение на разходите по т. 6 разходи за Бизнес план следват от правилността на изводите по предходните точки от заповедта, при така установеното следва, че решението е неправилно и в тази му част. По отношение на разходите по т. 7 Извършване на обследване по енергийна ефективност, изготвяне на доклад и резюме също липсват както фактически установявания въз основа на представените по делото доказателства, при което направените изводи за правилност на акта в тази му част са необосновани. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила в частта, с която е отхвърлена жалбата на БГ-Агро-Север ЕООД против заповед 03-РД/2189/16.07.2021 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, в която е отказано финансиране на разходите за зърнокомбайн New Holland, CR 9.90 на стойност 977 073,99 лв. за цялата стойност, а в останалата му част следва да бъде отменено като неправилно постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да изложи фактите, което приема за установени от доказателствата по делото факти и изложи аргументирано направените въз основа на доказателствата правни изводи, при съобразяване на изложеното в настоящето решение. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.3 АПК жалбодателят следва да бъде осъден да заплати на администрацията при ответника съобразно уважената и отхвърлена част деловодни разноски в размер на 436 лева за цялото производство, представляващи съответната част от 150 лв. възнаграждение за юрисконсулт за първа инстанция, 100 лв. за касационна инстанция и 450 лв. заплатен хонорар за вещо лице. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение