Решение № 9733 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3493/2019 г.

Решение № 9733 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3493/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР Благоевград чрез процесуален представител срещу Решение № 2176 от 18.12.2018 г., постановено по адм. дело № 762/2018 г. по описа на Административен съд Благоевград, в частта му, с която е уважен предявеният срещу нея иск, с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се отхвърли изцяло. Ответникът – В. Стаменов, чрез процесуалния си представител взема становище за правилност и законосъобразност на решението. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Благоевград се е развило по предявения от В. Стаменов срещу ОД на МВР Благоевград иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди в размер на 800 лева, представляващи уговореното и заплатено на адвокат възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд Благоевград и Административен съд Благоевград при оспорването на наказателно постановление, издадено от началник 01 РУ Полиция Благоевград, с което му е наложено административно наказание "глоба". С обжалваното решение съдът е уважил частично предявения иск като основателен за сума в размер на 400 лева, ведно със законната лихва. За да постанови този резултат е приел че са налице изискуемите от чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата. В останалата част до претендирания размер от 800 лева искът като неоснователен е отхвърлен. При този изход на правния спор съдът е приел за неоснователна претенцията на ищеца за присъждане на понесените по делото пред АС – Благоевград разноски, поради липса на доказателства за реалното им заплащане. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че изводите на първоинстанционният съд са необосновани. В решението е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание – глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице и реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно производство по обжалване на отменения акт. По делата, приключили с отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда, правната защита на ищцата е осъществена от адвокат, чиято представителна власт произтича от представеното пълномощно. В производството, развило се пред Районен съд Благоевград е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорената сума, подлежаща на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба на В. Стаменов в частта за разноските представлява по правната си квалификация искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. По тази молба, на основание чл. 248 ГПК, следва да се произнесе първоинстанционния съд, след връщане на делото. Едва след произнасяне на АС Благоевград В. Стаменов би имал правната възможност да сезира Върховния административен съд по въпроса относно дължимостта на разноските за първоинстанционното производство, и то с частна, а не с касационна жалба. Предявената от него касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. При този изход от спора на ОД на МВР Благоевград разноски за касационното производство не се дължат. На В. Стаменов, с оглед направеното от него искане, следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на платената държавна такса от 5 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение