Решение № 13062 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5943/2013 г.

Решение № 13062 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5943/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. М. Стоянова, срещу решение № 1795 от 18.03.2013 г., постановено по адм. д. № 8699/2012 г. по описа на Административен съд София - град, в частта, с която по жалба на Галин Недялков Ганев е отменено Уведомително писмо, изх. № 02-270-6500/5967 от 21.07.2012 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателната агенция /ДФЗ-РА/, в частта, с която е наложена санкция за бъдещ период в размер на 1672,72 лв. Релевирани се доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Галин Недялков Ганев, в писмен отговор на касационната жалба и лично в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на същата. Счита, че съдът правилно е приел, че в уведомителното писмо не е посочена фактическата причина за налагане на санкция за бъдещ период. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира за необоснован извода на съда, че в административния акт не е посочена фактическата причина за налагане на санкция за бъдещ период, както и за този, че кореспондиращата правна норма е непълно посочена. Счита, че по делото е безспорно установено, че наддекларирането на площ е 100 %, а като правно основание разпоредбата на чл. 16, § 5, предл. 4 от Регламент № 65/2011 г. била изрично посочена. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Галин Недялков Ганев против Уведомително писмо, изх. № 02-270-6500/5967 от 21.07.2012 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателната агенция /ДФЗ-РА/, с което му е отказано финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" /"АЕП"/ от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 за кампания 2011 г. в размер на 1748, 09 лв. и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 1672, 72 лв. Оспорващият възразил, че оспореният административен акт не съдържа фактически и правни основания за постановяването му, което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. С оспорената от касационния жалбоподател част на решението първоинстанционният съд е отменил уведомителното писмо в частта, с която на жалбоподателя е наложена санкция за бъдещ период в размер на 1672,72 лв. За да отмени уведомителното писмо, в посочената част, съдът приел, че същото е издадено от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ - РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20а ЗПЗП. Преценил обаче, че изискването за издаването на акта в предвидената от закона форма е спазено частично, защото в него не била посочена фактическата причина за налагане на санкция за бъдещ период. Също така непълно била посочена и приложимата правна норма, доколкото разпоредбата на чл. 16 от Регламент 65/2011 г. на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, съдържа седем отделни параграфа, без в писмото да е конкретизирано кой от тях е приложим. Съдът приел, че в § 5, трета алинея и в § 6, втора алинея са предвидени изключвания "отново от получаването на помощ, до разликата между декларираната в искането за плащане площ и установената площ". Тези изключвания, според съда, се дължат на различни причини във всяка от двете посочени хипотези - § 5, трета алинея се отнася до наддеклариране, а § 6, втора алинея - до умишлено наддеклариране. Приел, че ответникът не е изложил фактически и правни мотиви коя от двете хипотези е налице, поради което отменил акта в частта за наложената санкция. Обжалваното решение е правилно. По делото няма спор относно факта, че жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, т. е. стопанисва земеделска площ, включена в системата за идентификация на земеделските парцели. Не се спори и че в срока, определен в чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г., в съответствие с чл. 32, ал. 1 ЗПЗП, чл. 41, ал. 2 и чл. 46 ЗПЗП, е подал заявление за подпомагане по образец. Законосъобразността на постановения с уведомителното писмо отказ от финансово подпомагане, не е предмет на настоящото производство, доколкото срещу тази част на решението не е подадена касационна жалба. Спорът по настоящото делото се свежда до изискванията за форма на административния акт, в отменената от съда част, а именно изложени ли са конкретни фактически и правни основания за налагане на санкция по чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Изводите на административния съд в тази връзка са правилни и законосъобразни. Видно от оспореното Уведомително писмо, на стр. 5 е отбелязано: "Наложени санкции за бъдещ период в общ размер от: 1672.72 лв. " и е посочено правното основание на чл. 16 от Регламент 65/2011 г. Както правилно е посочил административния съд, чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, съдържа седем отделни параграфа, като никъде в уведомително писмо не е налице изрично позоваване на някой от тях. Независимо, че по делото е установено наддеклариране на площ в размер на 100 %, приложимото в случая правно основание не може да бъде установено по подразбиране. Разпоредбата на чл. 16, § 5, трета алинея от Регламент (ЕС) № 65/2011, предвижда, че ако разликата е повече от 50 %, бенефициерът се изключва отново от получаването на помощ, до разликата между декларираната в искането за плащане площ и установената площ. § 6, втора алинея от своя страна предвижда, че ако разликата е повече от 20 % от установената площ, бенефициерът отново се изключва от възможността да получава помощта, до определен размер, който съответства на разликата между декларираната площ и установената площ. Следователно, както § 5, така и § 6 на чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011, предвиждат налагане на санкция за бъдещ период, но при различни хипотези: съответно при "наддеклариране" и при "умишлено наддеклариране", както и при различен процент на наддеклариране. Както бе посочено по-горе, видно от съдържанието на уведомителното писмо, в него не са конкретизирани фактическите основания на някоя от двете хипотези, а същевременно не е посочено изрично и конкретното правно основание, приложимо в конкретния случай. Не отговаря на действителното положение направеното в тази връзка твърдение на касатора, че в Уведомителното писмо изрично било посочено правното основание на чл. 16, § 5, пр. 4 от Регламент 65/2011 г. Никъде в текста на Уведомителното писмо (стр. 1 - стр. 6), включително в таблиците, съдържащи се в него, правното основание за приложение на чл. 16 от Регламент 65/2011 г. не е конкретизирано чрез посочване на параграфи и алинеи. Противно на изложеното в касационната жалба, аргумент в обратна посока не може да се черпи и от обстоятелството, че по делото безспорно е доказано наддеклариране на площи в размер на 100 %. Както вече се посочи, и § 5 и § 6 на чл. 16 от Регламент 65/2011 г., предвиждат налагане на санкция за бъдещ период при наддеклариране, като следва да се прави разграничение между умишлено и неумишлено наддеклариране. Неоснователно е и твърдението, че следва да се прави разграничение между санкция за бъдещ период и санкция при умишленото наддеклариране, доколкото санкция за бъдещ период се налага и в двата случая на наддеклариране. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод, че административният съд правилно е приел, че оспорения административен акт, в частта за наложена санкция по чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011, е постановен в нарушение на изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - без да са изложени конкретни фактически и правни основания за издаването му. Това нарушение лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, както и препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда. Изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт е правилен, поради което съдът правилно го е отменил, като е следвало да упражни правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и да върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В този смисъл практиката на ВАС е безпротиворечива - напр. решения № 3899 от 20.03.2013 г. по адм. д. № 13126/2012 г., № 1200 от 24.01.2013 г. по адм. д. № 12488/2012 г. и № 14663 от 21.11.2012 г. по адм. д. № 4869/2012г-трите - на IV отд. на ВАС. С оглед изложеното по-горе настоящият състав намира, че на основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва преписката де се върне на административния орган за ново произнасяне в съответствие с изложените по-горе мотиви. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АССГ е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила, като се допълни с диспозитив по чл. 173, ал. 2 от АПК - преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания от съда. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение