Решение № 10505 от 18.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу решение 456/14.03.2022г., постановено по адм. дело 579/2021г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-С1097-0456401/04.06.2021 година, издадена от началника на отдел Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол при Централно управление на Националната агенция за приходите, с която на "Бред Енд Фууд 1" ЕООД-Благоевград е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Ответникът "Бред Енд Фууд 1" ЕООД-Благоевград, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. С обжалваното решение е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С1097-0456401/04.06.2021 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности"-София в Главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Националната агенция за приходите. Правилно съдът е отменил оспорената заповед, с оглед бланкетността и неконкретиката на изложените от страна на издателя мотиви касателно срока за запечатване на процесния обект на наложената ПАМ. Следва да бъдат споделени като обосновани изводите на съда, че изложените от страна с оспорения административен акт бланкетни мотиви не са относими към конкретното нарушение и нарушителя, както и че от същите не може да бъде обоснован извод какви по размер и начин на причиняване са визираните от страна на административния орган значителни и труднопоправими вреди за фиска. За да обоснове извод за незаконосъобразност на процесната заповед първоинстанционният съд е посочил, че в случая при извършената контролна покупка на 1 брой питка - бяла, на обща стойност 0.35 лв. е издаден фискален бон без QR код от фискално устройство от неодобрен тип свидетелство 541/08.02.2011год. Това обстоятелство е установено със съставеният на място констативен протокол от органите по приходите. Същевременно, при тези фактически установявания са обосновани изводите на първоинстанционният съд, че при издаването на процесната ПАМ са нарушени основни принципи в административното производство, уредени с чл.6 от АПК за съразмерност на наказанието с установеното нарушение, както и на преценка на всички факти и обстоятелства от значение по случая и не на последно място взета е под внимание абстрактността на изложените от страна на административния орган мотиви касателно срока на мярката. Гореизложеното води до извода за обосновано определена от съда незаконосъобразност на оспорената заповед поради наличие на отменителни основания по чл.146, т.2 и т.3 от АПК. Същността на изложените към оспорения административен акт мотиви дава основание да се приеме липса на изложени такива, като неизлагането им съставлява неизпълнение от страна на административния орган на регламентираните с разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК изисквания. Предвид изложеното оспореното съдебно решение е правилно, постановено при липсата на основания за неговата отмяна, и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,