Решение № 5728 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14803/2009 г.

Решение № 5728 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14803/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ауто колор Д" ЕООД, гр. Горна Оряховица, подадена от управителя Даниел Симеонов Димитров, срещу решение № 488 от 16.10.2009 г. по адм. дело № 589/2009 г. на Административен съд гр. Велико Търново, 6 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 0400800847/07.05.2009 г., издаден от ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 287/13.07.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано -отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в писмено възражение от 12.11.2009 г., изготвени от юрк. Красимира Стефанова-Маринова, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалвания РА е отказано на "Ауто колор Д" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Интеграл" ЕООД за дан. период м. 10.2008 г., тъй като не са налице фактическите състави на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради липса на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Съдът е приел, че не е установено заплащането на основите по фактурите по банков път /според твърдението на управителя на дружеството/. Не установено чрез аналитична счетоводна отчетност дали посочените стоки са били надлежно заприходени по материалната сметка на доставчика, от кого ги е придобил /респ. дали ги е произвел от съответните суровини/ и на каква стойност и как са изписани, прието е, че няма никакви доказателства за конкретното транспортиране на отделните доставки, както и доказателства /вкл. за взетите счетоводни записвания/ за обстоятелството къде са съхранявани процесните стоки с оглед датата на последващото фактуриране към получателя "Стоялес" ЕООД /издадени през дан. период м. 12.2008 г./. Притежаването на транспортен автомобил от дружеството е установено, но според съда не е установено обстоятелството, че с него са транспортирани фактурираните стоки. От друга страна съдът е установил от представения от дружеството аналитичен регистър за см. 304 /стоки/ за периода м. 10- м. 12.2008 г., че доставките са заприходени по материалната сметка на дружеството /дебитиране на см. 304/ срещу заплащането им в брой /кредит на см. 501 каса/, което противоречи на декларираната от управителя му форма на разплащане по доставките, а от друга страна не са представени документи за удостоверяване на плащанията по банков път /платежни нареждания, банкови извлечения/, нито в брой /фискални бонове, разходни ордери/. Съобразно изложеното по-горе, АС-Велико Търново е отхвърлил жалбата на "Ауто колор Д" ЕООД по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Интеграл" ЕООД за дан. период м. 10.2008 г. Така постановеното решение е правилно. В чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС е предвидено, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а според чл. 69, ал. 1 ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. От съдържанието на цитираните разпоредби се налага изводът, че изискванията за възникване на право на приспадане на данъчен кредит се отнасят до конкретната доставка, по която е претендирано това право (по която е приспаднат данъкът в подадената справка-декларация), а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и явяваща се предходна по отношение на процесната доставка. Както се посочи, разпоредбата има предвид само пряката доставка и затова правилно първоинстанционният съд е изследвал дали процесните фактури удостоверяват реално осъществени доставки на посочените в тях стоки, като в тази връзка е извършил подробен анализ на доказателствата по тези доставки. При този анализ е направен обоснованият извод, че процесните фактури не удостоверяват реални доставки на описаните в тях стоки. С оглед липсата на доказателства за реалност на сделките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, правилно съдът е обосновал извода, че по отношение на доставките от "Интеграл" ЕООД не може да бъде признато право на данъчен кредит на дружеството. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, първо А отделение,