Решение № 24 от 6.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1725/2017 г.

Решение № 24 от 6.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1725/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Евгений Стайков Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба вх. № 5028333/24.02.2017 г. на [фирма] - [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 8544/24.11.2016 г., постановено по гр. д. № 15689/2012 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, IVб с-в. В молбата за отмяна се поддържа, че решението на СГС (чиято отмяна се иска по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК), противоречи на влязлото в първоинстанционно решение по гр. д. № 959/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 119 с-в, постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание. Излагат се съображения, че решението на СРС в отхвърлителната му част, с която е постановено, че процесният договор не е нищожен поради противоречие със закона, е правилно и законосъобразно. Претендира се отмяна на неправилното според молителя въззивно решение на СГС и постановяване на ново решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове от [фирма] против [фирма] с правно основание чл. 26 ЗЗД. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по молбата за отмяна [фирма] - [населено място], в която се излагат съображения, че не са налице предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна. Сочи се, различните основания за нищожност, предвидени в чл. 26 ЗЗД, представляват пороци, а не различни обстоятелства, които водят до тях. В тази връзка се поддържа, че при наличието на едни и същи факти и на едно и също искане, формалното позоваване на различни законови основания за нищожност на сделките, не обуславя различен предмет на исковете. Според ответника по молбата, ако в случая се допусне отмяна на въззивното решение, то ще се стигне до повторно пререшаване на спора в нарушение на принципа на чл. 299, ал. 1 ГПК. В молбата се твърди, че с исковата претенция на [фирма] са предявени искове за нищожност на договора при условията на евентуалност, а не кумулативно, и че обявената нищожност от въззивния съд обуславя същите правни последици, каквито и обявената нищожност от първата инстанция. В проведеното открито заседание на 24.01.2017 г. процесуалният представител на молителя [фирма] поддържа молбата за отмяна по съображенията, изчерпателно изложени в нея. Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото, становищата на страните и в съответствие с правомощията по чл. 303- 307 ГПК, приема следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима - подадена е от заинтересована страна по см. на чл. 303, ал. 1 ГПК в преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С решение № II-119-119/21.08.2012 г. по гр. д. № 959/2012 г. по описа на СРС, II г. о., 119 с-в, е обявен на основание чл. 26, ал. 1 предл. 2 ЗЗД за нищожен договор от 17.03.2006 г. за прехвърляне на търговското предприятие [фирма], сключен между [фирма] и [фирма] като с решението са отхвърлени исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора поради противоречие на закона, противоречие на морала и липса на съгласие. Първоинстанционното решение е било обжалвано с въззивна жалба от ответника [фирма]. С решение № 8544/24.11.2016 г., постановено по гр. д. № 15689/2012 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, IVб с-в., въззивният състав е потвърдил първоинстанционното решение. В мотивите на въззивното решение е отразено, че въз основа на приетата на установена от първата инстанция фактическа обстановка, съдът приема, че процесният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 202, ал. 2, т. 1 и чл. 201 НК. Въззивният състав е посочил, че останалите въведени от ищеца и разгледани от районния съд основания за нищожност на договора - липса на съгласие, заобикаляне на закона и противоречие с морала, не следва да се обсъждат, доколкото е установено наличието на най-широкото по обхват и с най- голяма тежест основание за нищожност, а именно - противоречието на договора със закона. Настоящият състав намира, че в случая не са налице предпоставките за допускане на отмяна на влязлото в сила решение на СГС по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Видно от диспозитива на въззивното решение (чиято отмяна са иска), съдът е потвърдил първоинстанционното решение, с което е обявен договорът за нищожен, т. е., както формално, така и de jure, не съществуват две отделни решения, които да си противоречат по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Обстоятелството, че първоинстанционното решение не е било обжалвано от ищеца [фирма] в частта му, с която са отхвърлени претенциите за обявяване нищожността на договора за основание чл. 26 ЗЗД поради противоречие на закона, не означава, че в отхвърлителната му част първоинстанционното решение се ползва със сила на пресъдено нещо. Потвърждавайки решението на СРС за прогласяване нищожността на договора на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и квалифицирайки установения от първата инстанция порок на сделката, не като заобикаляне на закона, а като противоречие със закона, въззивният съд не е постановил различно решение между същите страни, за същото искане и на същото основание. Това е така, защото претенцията на ищеца за прогласяване нищожността на договора, е предявена при условията на евентуалност на основанията в чл. 26 ЗЗД, произтичаща от един и същи факт, а именно - че Д. К. е бил признат с влязла в сила присъда за виновен за длъжностно присвояване във връзка с процесната сделка за прехвърляне на търговското предприятие. Правните последици при уважаване на иска по чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД и тези при уважаване на иска по чл. 26, ал. 1 предл. 2 ЗЗД са едни и същи, което е обусловило правомощието на въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение без да пререшава спора (в тази връзка ищецът не е имал правен интерес да обжалва решението на СРС в отхвърлителната му част). Отделно следва да се има предвид, че с молбата за отмяна, молителят иска пререшаване на спора по същество относно валидността на договора, което не е допустимо по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Съгласно чл. 307, ал. 4 ГПК в случая по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК съдът отменя неправилното решение. С молбата от 24.02.2017 г. молителят в нарушение на чл. 299, ал. 1 ГПК иска да бъде отменено не само решението на СГС, но и решението на СРС в частта му, с която договорът е признат за нищожен поради заобикаляне на закона, и да бъде постановено ново решение, с което претенцията по чл. 26 ЗЗД да бъде отхвърлена на всички заявени от ищеца основания. Мотивиран от горното и на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 306 ГПК и чл. 307, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,