Решение № 12596 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9989/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение 299 от 27.09.2023 г., постановено по административно дело 309/2023 г., Административен съд Кърджали е: 1) отменил по жалба на С. Мустафа от [населено място], обл. Кърджали, решение 2153-08-178 от 26.07.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ Кърджали и потвърденото с него разпореждане 2113-08-703#6 от 14.06.2023 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Кърджали, с което й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО; 2) върнал преписката на ръководител ПО (пенсионно осигуряване) при ТП на НОИ Кърджали 3а ново произнасяне по заявление вх. 2113-08-703/26.04.2023 г., за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение; 3) осъдил ТП на НОИ Кърджали да заплати на С. Мустафа разноски по делото в размер на 500 лева. Съдебният акт е оспорен с касационна жалба от директора на ТП на НОИ Кърджали, чрез пълномощник. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се претендира отмяната му и решаване на делото по същество чрез отхвърляне на първоначалната жалба на С. Мустафа срещу посоченото решение на директора на ТП на НОИ Кърджали като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответницата по касационната жалба С. Мустафа, действаща чрез процесуалния представител, в приложен отговор и становище по същество оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение да се потвърди, като претендира и присъждане на направените разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд като правилно да бъде оставено в сила. Тричленен състав на Шесто отделение на Върховният административен съд, прие касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане от 14.06.2023 г., ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Кърджали е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. Мустафа по чл. 68, ал. 1 3 от КСО. За да откаже да признае правото на пенсия по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО органът е приел, че зачетеният стаж като неработеща майка за периодите 05.04.1978 г. 01.01.1979 г. и 01.01.1989 02.12.1989 г. с продължителност 1 година, 7 месеца и 27 дни не следва да се зачитат като действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО. С оглед на това, въпреки че има навършена изискуемата възраст [възраст], от необходимия общ осигурителен стаж от 15 години, не се следва да зачита период от 1 г. 7 м. 27 дни, поради което е отказано отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО. Разпореждането е обжалвано с доводи, че неправилно е приложено материалното право относно зачитането на действителния трудов стаж и неправилно не е зачетен периода на неработещата майка като такъв стаж. С оспореното пред административния съд решение от 26.07.2023 г. директорът на ТП на НОИ Кърджали е отхвърлил като неоснователна жалбата, като е възприел и доразвил съображенията на пенсионния орган и е формулирал решаващ извод за законосъобразност на отказа да се отпусне пенсия на ответницата по касационната жалба, а осигурителният й стаж е зачетен правилно. Административният съд е приел, че решението, издадено от касационният жалбоподател е незаконосъобразно. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касационния жалбоподател пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Проверяваното решение на Административен съд Кърджали е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, а доводите на касационния жалбоподател за противното са неоснователни. Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно производство е събрал и обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното разрешаване на спора, надлежно и аргументирано е преценил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесните решение и разпореждане съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК, като е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат и от настоящата инстанция. В хода на делото пред административен съд е изяснен основният спорен момент в производството в административната и в съдебната му фаза, а именно как следва да се зачете периодите от 05.04.1978 г. 01.01.1979 г. и 01.01.1989 02.12.1989 г. , когато ответницата е била неработеща майка (според ползваната терминология от административните органи), и може ли тези периоди да се причислят към действителният й стаж, необходим за пенсиониране по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, на който въпрос съдът е даден убедителен отговор. Връщайки съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК преписката на пенсионния орган, съдът му е наредил да се произнесе отново по заявлението на С. Мустафа, като е дал за целта в мотивите си коректни указания по тълкуването и прилагането на относимите за спора правни норми. Съдържанието на атакувания съдебен акт е изцяло в съответствие с изискванията на чл. 172а от АПК. Съгласно чл. 68, ал. 3, изр. първо от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31.12.2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която дефинира понятието Действителен стаж е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. (ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., доп., бр. 8 от 2023 г.) Според изложението на касационен жалбоподател, тази разпоредба следва да се тълкува ограничително, приложима за категориите осигурени лица, както са изброени в новелата. Тричленният състав на ВАС не приема такова тълкуване и не може да го приложи. С допълването на разпоредбата, считано от 2023 г., в последната приложима редакция, наред с категориите осигурени се добавят и други и в случая тази разпоредба не ограничава, а разширява обсега си. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето от 05.04.1978 г. 01.01.1979 г. и 01.01.1989 02.12.1989 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. Както правилно е отбелязал в тази връзка съдът, приложимата материалноправна разпоредба за процесния период е нормата на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (ЗП, отм.) се зачита и времето, прекарано законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към това време е била в сила и Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.); , според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП. С Постановление на Министерския съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. В този дух е и сега действащата уредба. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Очевидно е, че при общественото осигуряване при майчинство и преди и сега, нормативно не се прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Предвид тези разпоредби административният съд правилно е приел, че пенсионните органи е следвало да зачетат периодите, общо от 1 г., 7 м. 27 дни, през които ответницата е била неработеща майка, като действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в решение 2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България. С оглед на това следва да се приеме, че както длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали, така и ръководителят на ТП на НОИ Кърджали, са преценили неправилно, че посоченият период не следва да се зачита като действителен стаж, във връзка с което направили погрешен извод, че не е налице една от кумулативно необходимите предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно липсата на изискуем действителен стаж от 15 години, поради което са издали материално незаконосъобразни актове (нарушение по чл. 146, т. 4 от АПК). Като се зачете този период за такъв стаж, за общият действителен стаж на С. Мустафа към датата на заявлението за пенсия са установени изискуемите 15 години, следователно тя е отговаряла към същия момент на кумулативно изискуемите условия по чл. 68, ал. 3 от КСО, за да се пенсионира по този ред. В този смисъл е формирана и съдебна практика на Върховния административен съд, шесто отделение, част от която е цитирана в мотивите на проверявания съдебен акт. По тези съображения касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, Административен съд Кърджали е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. С оглед позитивния за ответницата по касационната жалба, правен резултат искането й за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно. Страната е представлявана от адвокат и искането е направено своевременно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие за производството пред касационната инстанция, за платена в брой сума от 1000 лева като възнаграждение на упълномощения да я представлява пред Върховния административен съд адвокат, който е осъществил защитата й в проведеното съдебно заседание. В становището по същество от касационен жалбоподател е направено възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение с искане да бъде намалено до минимално предвидения размер за административни дела, определен в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението е своевременно и основателно, което налага намаляване на възнаграждението за адвокат като прекомерно и съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съобразявайки и установената съдебна практика по сходни случаи. В тежест на НОИ се възлага заплащането на разноски в размер на 500 лева в полза на С. Мустафа. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,