Решение № 3521 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8680/2018 г.

Решение № 3521 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8680/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Водоснабдяване и канализация" – ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. "Победа", ул. "Генерал Владимир Вазов" № 3, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Белев и юрк. Златева, против решение № 837 от 19.04.2018 г., постановено по административно дело № 3043/2017 г. на Административен съд - Варна /АС - Варна/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 22/2017 от 12.10.2017 г., издаден от директора на Басейнова Дирекция "Черноморски район" /БДЧР/. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК, се претендира отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - директор на БДЧР – гр. Варна – оспорва касационната жалба чрез пълномощника си юрк. Вълкова, по съображения, изложени в писмен отговор и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – Варна е бил АУПДВ № 22/2017 от 12.10.2017 г., издаден от директора на БДЧР. Със същия на "Водоснабдяване и канализация" – ЕАД – Бургас на основание чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" и ал. 5, т. 1 от Закона за водите, редакция ДВ бр. 61 от 2010 г. са установени дължими публични задължения както следва: 1. сума в размер на 47 584, 58 лв. представляваща непогасен остатък от такса за периода 01.01.2015 г. -31.12.2015 г. за правото за използване на водите за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, съгласно Разрешително № 23240004/02.11.2005 г. издадено от Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", продължено и изменено с Решения № 630/18.08.2010 г. и № 998/17.10.2012 г. за ползване на воден обект езерото Вая- Бургас за заустване на пречистени отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на обект "Канализационна система на гр. Бургас". 2. Сума в размер на 50 514, 75 лева, представляващи остатък от такса за периода 01.01.2016 г. -31.12.2016 г. за правото на използване на водите за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води съгласно Разрешително № 23240004/02.11.2005 г. издадено от Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", продължено и изменено с Решения № 630/18.08.2010 г. и № 998/17.10.2012 г. за ползване на воден обект езерото Вая- Бургас за заустване на пречистени отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на обект "Канализационна система на гр. Бургас". За да отхвърли жалбата против оспорения акт, административният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/ в предвидената от закона писмена форма и съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Определил е, че основният спорен въпрос между страните по делото е свързан с това по кой ред и въз основа на какви критерии се установява дължимата такса за правото на използване на водите, и по-конкретно дали това следва да се направи на базата на заустеното количество, отчетено чрез измервателно устройство или въз основа на фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателя. Посочил е, че разрешителното № 23240004/02.11.2005 г., ведно с допълнителните Решение № 630/18.08.2010 г. и Решение № 998/17.10.2012 г. издадено от директора на БДЧР, е за заустване на отпадъчни води от обект: "Канализационна система на град Бургас" в повърхностен воден обект Бургаско езеро Вая и в него "Водоснабдяване и канализация" – ЕАД – Бургас е посочено като ползвател. Съдът е посочил, че съгласно действащата към 2015 г. Тарифа за таксите за водоползване, за ползване на воден обект и за замърсяване, размерът на годишната такса за заустване на отпадъчни води се определя по формула съгласно чл. 12, ал. 2 за ВиК операторите – според фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателите в куб. м., умножено по единичния размер на таксата. В случая правилно установени са общите количества съответно за 2015 и 2016 г. и с оглед изчисленията – правилно е определена съответната годишна такса. От общата сума са приспаднати извършените плащания, при което се формира остатъкът от дължимата такса. Така постановеното решение е правилно. На основание чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗВ дружеството дължи такса за правото на ползване на водите. Според съда изменението на чл. 194, ал. 5 от ЗВ, обн. ДВ бр. 58 от 2015 г. е неприложимо на основание пар. 62, ал. 4 ЗИД ЗВ, съгласно който до привеждане на тарифата по чл. 194, ал. 6 от закона в съответствие с изискванията на новия закон таксите се изчисляват по досегашния ред, т. е. в редакцията на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а", обн. ДВ бр. 61 от 2010 г. Съгласно този законов текст таксата се изчислява на базата на заустваните отпадъчни води и именно по този начин е изчислена в АУПДВ. Неоснователен е доводът на касатора за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждането на твърдените от жалбоподателя нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта. На първо място следва да се посочи, че съществено е това нарушение на съдопроизводствените правила, което, ако не беше допуснато от съда, би се стигнало до различни фактически установявания и правни изводи, съответно до постановяването на различно решение по спора. По същия начин стои въпросът със съществените нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на административния акт. За да е съществено нарушението то трябва да е повлияло или да е могло да повлияе на съдържанието на акта, или ако не беше допуснато, би могло да се стигне до различно разрешаване на поставения пред административния орган въпрос. Според касатора при извършените проверки липсват данни за съставяне на Констативен протокол и същият да е предявен на представител на дружеството. Посочените оплаквания са неоснователни. При издаване на оспорения административен акт административния орган се е позовал на изготвените и приобщени към административната преписка констативни протоколи /КП №№ 1034 Б/21.11.2016 г. и 315 Б/28.04.2017 г. /. От съдържанието на приложените протоколи е видно, че при извършването проверка са присъствали представители на дружеството с оглед приетите от съда доказателства /л. 46-58 по делото/, които са подписали протоколите, а съответните данни са станали достояние на дружеството. Правилно е посочил АС Бургас, че констативните протоколи представляват официални документи, ползващи се с материална доказателствена сила, която доказателствена сила не е оборена в хода на съдебното производство. По отношение на оплакването за противоречие с материалния закон, следва да бъде изложено следното: С изменението на чл. 194, ал. 5, т. 1 ЗВ, обн. ДВ бр. 58/2015 г., таксите по ал. 1, т. 3, б. "а" за замърсяване от канализационни системи се определят въз основа на годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" в куб. м, с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване. Формулата, регламентирана в чл. 12 от действащата към 2015 г. Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., за определяне на таксата за заустване на отпадъчни води в повърхностни води не кореспондира с това изменение, тъй като не съдържа корекционни коефициенти. Затова съгласно пар. 62, ал. 4 от ПЗР на ЗИД ЗВ, обн. ДВ бр. 58/2015 г., до привеждането на тарифата в съответствие с изискванията на закона таксите се събират по досегашния ред. С оглед изложеното таксата в случая за 2015 г. и 2016 г. следва да се определи съобразно чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а", обн. ДВ бр. 61 от 2010 г. и предвиждащ, че тя се изчислява годишно въз основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения. По изложените съображение оспореното в настоящото касационно производство решение на АС – Варна като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ответникът не заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение