Решение № 4400 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6901/2016 г.

Решение № 4400 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6901/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Производството по делото е образувано по жалба на М. Б. М. от [населено място], в качеството му на наследник на М., В. и Д. Д., против Решение № 365 от 12.05.2016 г. на Министерския съвет на Р. Б. за отчуждаване на части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Реконструкция и електрификация на жп линията П. – С. - турска/гръцка граница, и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч", разположени в землището на [населено място], [община], [област], в частта, в която е определено обезщетение за отчуждените имоти № [номер], № [номер], № [номер], № [номер], № [номер] и № [номер], находящи се в землището на [населено място], [община], [област], ЕКАТТЕ [номер], с вид на територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе. В жалбата се излагат доводи, че решението следва да се отмени в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждените части от процесните имоти, находящи се в землището на [населено място], [община], [област], ЕКАТТЕ [номер], с вид на територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, за изплащане на собствениците на отчуждени имоти на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Направено е искане за присъждане на разноските съгласно приложен списък на същите. Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена. Процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните съображения: На основание процедура по чл. 34а, ал. 1, във вр. с чл. 34б и § 1 от ДР на ЗДС, с Решение № 365 от 12.05.2016 г. на Министерския съвет на Р. Б. за отчуждаване на части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Реконструкция и електрификация на жп линията П. – С. - турска/гръцка граница, и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч", разположени в землището на [населено място], [община], [област], са отчуждени части от поземлени имоти № [номер], № [номер], № [номер], № [номер], № [номер] и № [номер], ЕКАТТЕ [номер], с вид на територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе. По искане на жалбоподателя и за изясняване на обстоятелствата по делото, с определение от 08.09.2016 г., съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната цена на процесните имоти. На 21.03.2017 г. е представена съдебно-оценителна експертиза, която е изготвена от вещо лице, което отговаря на изискванията, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС, да бъде "оценител на имоти". При изготвяне на експертното заключение, вещото лице е взело предвид предоставените по административната преписка пазарни аналози, тъй като жалбоподателят не е представил допълнителни актове за сделки. В така представената съдебно-оценителна експертиза, стойността на обезщетението е определена по пазарни аналози за земеделски земи, находящи се в землището на [населено място] за периода 18.12.2015 г. – 18.12.2014 г. При изработката на експертизата са използвани последните 20 бр. вписани сделки от общо представени 49 бр. с подобни на процесните имоти характеристики. Вещото лице е посочило размер на обезщетението за отчуждените части от поземлени имоти № [номер], № [номер], № [номер], № [номер], № [номер] и № [номер] в размер на 686 лв. Посочената от вещото лице стойност на отчуждените части от процесните имоти е по-ниска от тази, определена от административния орган – 688 лв. В експертизата вещото лице е определило и стойността на обезщетението за трайните насаждения по Наредбата за базисните цени на трайните насаждения относно намиращите се лозови насаждения в 1, 661 дка засегната площ, като посочената стойност на обезщетението е 6313 лв. Посочена е и оценка на обезщетението за конструкцията – колове и поцинкована тел, находяща се в отчуждаваните части от процесните имоти в размер на 1107 лв. Така в заключение е посочено, че определеното парично обезщетение за отчуждените части от процесните имоти, трайните насаждения и конструкцията възлиза общо на 8106 лв. С оглед заключението на съдебно-оценителна експертиза, съдът намира определеното от вещото лице обезщетение по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС за равностойно и законосъобразно. Предвид изложеното, жалбата следва да се уважи, а решението на административния орган следва да се измени, като обезщетението да се увеличи от 688 на 8106 лв. Основателно е искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски. Съгласно чл. 80 от ГПК на стр. 131 от делото е приложен списък на разноските, съгласно който същите са в общ размер на 1000 лв. От тях 700 лв. са за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 22.03.2017 г., като сумата е заплатена в брой, а останалите 300 лв. са платен депозит за вещо лице, съгласно приложена по делото вносна бележка на стр. 99. Следва да се посочи, че съдът намира възражението на ответната страна за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, за неоснователно, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение съответства на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд - ІІІ отделение,