Решение № 1858 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11542/2008 г.

Решение № 1858 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11542/2008 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от адв. Вичишта - пълномощник на Велин Иванов Василев срещу решение № 545 от 23.06.2008 г. постановено от Административен съд София - град, Второ отделение, 33-ти състав по адм. д. № 1756/2007 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения отказ за частта от имота, която съобразно приетото заключение е свободна от застрояване. Ответникът кмета на Столична община чрез процесуален представител адв. Василева с писмено становище мотивира доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд - София-град по чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС е образувано по жалба, подадена от касатора и още двадесет и пет лица, против заповед № РД-43-5 от 4.04.2007 г. и писмо изх. № 1194-р-15-02 от 16.04.2007 г. на кмета на Столична община. След уточнението й, производството по делото е разделено, като предмет на произнасяне по адм. д. № 1756/2007 г. е останала само жалбата на Велин Иванов Василев против заповед № РД-43-5 от 4.04.2007 г. на кмета на Столична община. С оспорената заповед, кметът на Столична община е отменил отчуждаването на 5/24 ид. ч. от свободните 275 кв. м, от претендирания имот пл. № 4609 (стар), в кв. 12, м. "НПЗ Изток-м. Къро" по плана на гр. София, отчужден за нуждите на МНО през 1952 г. Съобразно определение № 3111 от 19.03.2008 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение по адм. д. № 3232/2008 г. предмет на оспорване е отказ за отмяна на отчуждаване и възстановяване на собствеността върху целия имот, така както е формулирано искането, с което е сезиран административния орган. Решаващият съд е отхвърлил като неоснователно оспорването. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че в приложимата хипотеза на чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС не е налице една от кумулативните предпоставки - върху отчуждения като незастроен терен да не е започнало фактическо строителство. Съдът е приел, че в приложимата материалноправна хипотеза ирелевантни са фактите за наличие на свободна от застрояване площ, както и възможността за образуване на самостоятелни урегулирани поземлени имоти. При установеност, че върху част от терена е изграден комплекс за вестник "Работническо дело" - мероприятие за което е отчужден имота, съдът е стигнал до правен извод за законосъобразност на оспорения отказ. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал инвокираните нарушения, съставляващи касационни отменителни основания. Не е било спорно по делото, че е бил отчужден незастроен недвижим имот, поради което правилно съдът е приел, че приложимата хипотеза в случая е тази по чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. В тази хипотеза, предпоставка за да бъде отменено отчуждаването, освен общите условия, регламентирани в чл. 1, ал. 1 - отчуждаването да е извършено до 21.04.1990 г. по един от териториално-устройствените и благоустройствени закони, изчерпателно изброени в цитирания текст и молителят да попада в кръга на лицата, имащи право да искат отмяна на отчуждаването, е върху имота да не е започнало фактическо строителство към момента на влизането на закона в сила - 25.02.1992 г. Предпоставките за отмяна на отчуждаването са уредени в съпоставимост на кумулативност, поради което неосъществяването на някой от релевантните факти е пречка за уважаване на искането. В цитираната разпоредба няма изискване от евентуално останалата незасегната от строителство част от имота да може да се образува самостоятелен парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативи така, както това е предвидено в хипотезите на чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от същия реституционен закон. При това положение ирелевантно е заключението на вещото лице за наличие на останала незасегната от застрояване част от отчуждения имот. Установено е по делото, че върху част от терена на отчуждения имот е построен комплекс на вестник "Работническо дело". Законосъобразно при това положение решаващият съд е приел, че не е налице една от кумулативните предпоставки за допускане на отмяна отчуждаването, а именно върху терена е извършено фактическо строителство по осъществяване на отчуждителното мероприятие. Нещо повече - в случая законодателят не е поставил като изискване строителството да е законно, да е осъществено по отчуждителното мероприятие или по някое от последващите отреждания, тъй като е употребил най-общото понятие "фактическо строителство". При това положение съдебният контрол за законосъобразност на оспорения административен акт включва установяване на правнорелевантния факт дали върху терена на отчуждения имот е извършено строителство. Упражнявайки съдебен контрол в рамките на приложимия материален закон съдът е постановил обосновано и законосъобразно решение. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, § 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение,