Решение № 345 от 14.08.2013 г. на ВКС по н. д. № 1112/2013 г.

Решение № 345 от 14.08.2013 г. на ВКС по н. д. № 1112/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдените Г. Т. К. и Н. С. Д. за възобновяване на наказателното производство, предмет на нохд № 1891/2012 г. на Бургаския районен съд и внохд № 79/2013 г. на Бургаския окръжен съд. С позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК и сочене на доводи, които би следвало да ги подкрепят, К. и Д. искат отмяна на първоинстанционната присъда и въззивното решение, след което делото да се върне за ново разглеждане от досъдебното разследване, а К. алтернативно иска да бъде оправдан в тази инстанция. В съдебно заседание исканията се поддържат от упълномощен защитник на К. и лично от Д. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на първо - и второинстанционния съдебни актове и дава заключение за оставяне на исканията без уважение. ВКС установи: С присъда № 2239 от 11.ХII.2012 г. по нохд № 1891/2012 г. на Бургаския районен съд Г. Т. К., Н. С. Д. и Г. Д. В. са признати за виновни в това, че действайки в съучастие като съизвършители и след предварително сговаряне помежду си, са откраднали на 30.III.2011 г. от склад на магазин "Зора", помещаващ се в [населено място], движими вещи на обща стойност 696.64 лв., като в склада са проникнали чрез взлом и използване на техническо средство, и деянието е извършено от К. и Д. при условията на повторност, за което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7 НК за К. и Д., и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 НК за В., тримата са наказани с по 1 г. лишаване от свобода. Наложените на Д. и В. наказания са отложени от изтърпяване за срок от 3 години. Наказанието на К. е постановено да се изтърпи в затвор при строг първоначален режим, отделно от което наказание да изтърпи, на основание чл. 68, ал. 1 НК, в такова затворническо заведение и при такъв първоначален режим, и наказанието от 6 месеца лишаване от свобода, наложено на К. с присъдата по нохд № 64/2009 г. на районния съд-гр. Царево. Присъдата е потвърдена с решение № 56 от 22.III.2013 г. по внохд № 79/2013 г. на Бургаския окръжен съд. Исканията за възобновяване са допустими-изхождат от легитимирани страни, направени са в срока по чл. 421, ал. 3, изр. първо НПК и с тях се оспорва правилността на непроверени по касационен ред съдебни актове-и отчасти основателни. Искането за възобновяване от осъдения К. дословно възпроизвежда съдържанието на представеното във въззивния съд "допълнително писмено изложение", изготвено от адв. С. К. /на л. 50-51 от възз. д./. Доводите за допуснати процесуални нарушения, считани от К. за съществени, са: липса на конкретизация в обвинителния акт, "какви точно действия е извършил" всеки подсъдим; негодност като доказателствено средство на протокола за оглед от 30.III.2011 г., при което следствено действие са били иззети вещите, предмет на кражбата; произтичащи от негодността на посочения протокол негодност и на по-късно изготвените оценъчна и трасологична експертизи; липса на мотиви към първоинстанционната присъда на "фактическо и правно изложение относно всеки един признак...на престъплението", за което К. е осъден и, конкретно, относно наличието на предварителен сговор между извършителите; неглижиране на факти, установяващи, че по времето на кражбата в района е пребивавал единствено осъдения В. Възраженията срещу обвинителния акт са неоснователни. Прочитът на обстоятелствената му част показва пълното й съответствие с изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК и липсата на каквато и да било неяснота от естество да затрудни защитата на К. за извършената в съучастие с останалите двама осъдени кражба. Вярно е, че прокурорът-а и съдът след това-не е посочил, "какви точно действия е извършил" всеки от тримата съизвършители, но такава точност-кой или кои са взломили вратата на склада, кой първи е влязъл и кой какви и колко от множеството откраднати вещи е изнесъл-не е била и необходима, след като обвинението включва в себе си общност на умисъла, при която съучастниците имат и изпълняват една цел, за постигането на която могат да бъдат повече или по-малко дейни съобразно обстоятелства, независещи от обективираните им престъпни намерения. Протоколът за оглед на лекия таксиметров автомобил /с изготвените при огледа фотоси приложен на л. 34-38 от досъд. разсл./ изобщо няма приписваната му с искането значимост за доказване извършването на кражбата, авторството и нейния предмет. Дори да се приеме, че това следствено действие, извършено като неотложно без предварително разрешение е следвало-поради извършените при огледа още претърсване на автомобила и изземване на вещите-да бъде одобрено по реда на чл. 161, ал. 2 НПК, то последицата от липсата на такова одобрение е, че съставеният протокол сам по себе си няма да е годно доказателствено средство за извършеното, за реда, по който е извършено, за наличието по вид и брой на намерените вещи. В наказателния процес, обаче, доказването на едно обстоятелство става с всички възможни и допустими доказателствени средства, без някое от тях да се ползва с "предварително определена сила". Следвайки тези основни принципи на процеса, залегнали в чл. 13 и 14 НПК, първоинстанционният съд е разпитал като свидетели присъствалите при извършването на оспорваното следствено действие Св. Г. Н., водач на таксиметровия автомобил, както и полицейските служители Д. И. И., Г. Я. Р. и М. И. М. Техните безпротиворечиви показания са установили истинността на отразеното в обсъждания протокол, така че е безпредметно да се обсъжда възражението и срещу споменатите по-горе оценъчна и трасологична експертизи. Голословно е твърдението, че след като вещите, предмет на престъплението са били отнети, и предвид обемът им се е налагал автомобилен превоз, осъденият В. бил позвънил за таксиметрова услуга на свидетеля Св. Н.. Приетото за установено от двете съдебни инстанции е, че от мобилния телефон, принадлежащ на К., е било позвънено на свидетеля и той разговарял с лице, чийто глас не му е бил познат. Дали този разговор е бил проведен от К., Д. или В. няма никакво значение, след като свидетелят, пристигайки на мястото, където е бил повикан, е заварил и тримата осъдени, които лично е познавал-К. като съученик, а Д. и В. като живеещи в един и същ квартал с него съграждани. Не е основателно и възражението относно приетото от двете съдебни инстанции, че осъдените предварително са взели решение да осъществят престъплението. Само фактът, че заедно са се озовали в необичайно късен час на местопрестъплението в[жк], в който квартал не е установено да са имали каквито и да било близки, при това значително отдалечен от местоживеенето на тримата в[жк], е достатъчен за логичния извод, че отиването им там не е било случайно, а следващо реализацията на предварително взето решение за престъпно материално облагодетелстване. Възражения срещу справедливостта на наложените им наказания осъдените нямат, а доколкото изобщо са изложили доводи срещу законосъобразността на проверяваните съдебни актове, те предполагат промяна в приетите за установени факти, недопустима с оглед правомощията на касационната инстанция-арг. от ал. 2 на чл. 348 НПК. Предвид дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС