Решение № 670 от 14.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8982/2010 г.

Решение № 670 от 14.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8982/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-Варна моли да бъде отменено решение № 968/10.05.2010 г. по адм. д. № 3127/2009 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отменен РА № 180900256/02.07.2009 г. на ТД на НАП-Русе в частта, с която за 2004 г. е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за довнасяне 6445,98 лв с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена в тази част, като му бъдат присъдени разноски. Втора касационна жалба е подадена от Христо Славов, действащ като ЕТ "Ергодизайн-Христо Славов" против решението в частта, с която РА е потвърден в частта, с която е определен данък с лихви по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. и 2006 г. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли жалбата против РА в тази част да бъде уважена, като му бъдат присъдени разноски. По жалбата на другата страна поддържа, че е неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок., а разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 180900256/02.07.2009 г. на ТД на НАП-Русе в частта, с която за 2004 г. е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за довнасяне 6445,98 лв с лихви и е отхвърлил жалбата на Христо Славов, действащ като ЕТ "Ергодизайн-Христо Славов" в останалата й част против определените с РА данък и лихви по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. и 2006 г. Ревизията е протекла по чл. 122 ДОПК. Съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен орган по приходите след проведена по правилата на ДОПК ревизия. Ревизираното лице произвежда мебели. През 2003 г. по сметка 493 - средства на собственика са осчетоводени 163 000 лв на Христо Славов, през 2004 г. - 18 985,34 лв постъпили суми от собственика, а през 2006 г. - 132 200 лв са осчетоводени по същия начин. Сумите представляват заемни средства от 11 физически лица през 2003 г., които са върнати на заемодателите през 2007 г. В РА е прието, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, тъй като предприятието на ЕТ е финансирано с 65 686 лв през 2003 г., 22 564,34 лв през 2004 г. и с 36 659,42 лв през 2006 г., които не отговарят на финансовото състояние на търговеца и за тях не е доказан източника на финансиране. За облагането през 2003 г. обосновано съдът е приел, че Пламен Петков е изтеглил от банката 2500 лв, за които се твърди, че са предадени в заем на търговеца два дни по-рано, търговецът не е доказано да е разполагал с 15 000 лв, които да предостави в заем на ревизираното лице. За 6 от останалите заемодатели съдът е обсъдил представените доказателства след връчване на ревизионния доклад и в съдебното производство и е приел, че не установяват наличие на договорените заемни средства в патримониума на заемодателите към датите на предаване на заемните средства на равизираното лице, поради което за 72 500 лв, осчетоводени по сметка на собственика не е установено, от къде са получени от касатора. Правилен е изводът на съда, че са налице условията на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК - налице са данни за укрити приходи и доходите на ревизираното лице не съответстват на имущественото му състояние. Правилен е изводът на съда, че в РА законосъобразно е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) с лихви за внасяне за 2003 г. Правилно по чл. 160, ал. 5 ДОПК съдът не е увеличил дължимият за внасяне данък поради определената по-висока облагаема основа, за да не влоши положението на обжалващия. За облагането на доходите от 2004 г. обосновано съдът е приел, че още в хода на ревизията са представени банкови извлечения, от които е видно, че в периода 14.07 - 11.10.2004 г. заемодателят Владимир Ников е теглил суми от банковата си сметка, които е предавал на ревизираното лице в деня на тегленето или 5 дни по-късно в един от случаите, в общ размер 19 200 лв. Правилно съдът е приел, че несъответствието в счетоводните регистри и приложенията към ГДД на заемодателя не могат да обосноват извод, че заемодателят не е разполагал с предоставените в заем средства, след като са представени банкови документи за теглени суми от сметката на заемодателя и разписки за предаване на сумите по договора за заем. Представени са и разписки за връщане на заемни средства. Печалбата на ревизираното лице за 2004 г. е 6287 лв, при разходи за издръжка на семейството му от 3610 лв и законосъобразно съдът е приел, че за 2004 г. не е налице хипотезата на чл. 122, т. 2 и 7 ДОПК, а РА в частта, с която е определен данък за довнасяне с лихви за тази година е незаконосъобразен и правилно е отменен от съда. За 2006 г. съдът е приел, че в РА правилно е определен данък за внасяне по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) с лихви на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, тъй като лицата, посочени като заемодатели не са имали в патримониума си сумите, за които се твърди, че са предадени в заем на ревизираното лице. След приключване на ревизията са събрани доказателства за наличие на 15 000 евро у Ангел Дичев, за които съдът е приел, че са събрани след изтичане на времевата компетентност на ревизиращите органи, но тъй като установяват изгодни за ревизираното лице обстоятелства следва да се обсъдят. Договорът за кредит е представен от ревизираното лице с възражението към ревизионния доклад и не се касае до събрани в нарушение на ДОПК доказателства, както неправилно е приел съдът. По чл. 117, ал. 5 ДОПК ревизираното лице има право заедно с възражението по ревизионния доклад да представи доказателства. Процесуалният пропускът на съда не е съществен, тъй като доказателствата са обсъдени от съда и не опорочават правилния краен извод на съда. Обосновано съдът е приел, че по време на ревизията не е направен довод за взет кредит в този размер от Ангел Дочев, поради което доказателствата са неотносими към спора. Правилно съдът е приел, че доказателствата са съставени и представени с оглед обжалването на резултатите от ревизията. При ревизията е установено превишение на разходите над приходите за 2006 г., обосновано съдът е отхвърлил доводът за предоставен заем от физическо лице, което не е имало материални възможности да предостави заем от 13 000 лв и е достигнал до правилен извод за законосъобразност на РА в частта за облагането по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи за дължимост на определените с РА данъци и лихви за 2003 г. и 2006 г., и за незаконосъобразност на РА в частта, с която са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) с лихви за 2004 г. Обосновано съдът е приел, че не са представени доказателства за наличие на разполагаеми суми в патримониума на заемодателите към датите на предоставяне на заемите, с изключение на 2004 г. и че договорените заемни средства не са предоставени на ревизираното лице, а поради това са налице укрити приходи и превишение на разходите над приходите за 2003 г. и 2006 г. Възраженията на двамата касатори по правилността на фактическите и правни преценки на съда не са основателни. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото разноските за тази инстанция следва да останат върху страните както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,