Решение № 16390 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4708/2019 г.

Решение № 16390 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4708/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на С. Методиева и Б. Методиев против решение № 7512 от 12.12.2018 г. по адм. дело № 7862/2018 г. на Административен съд - София- град, поправено с решение № 2063/26.03.2019 г. по същото дело, с което са отхвърлени жалбите им против заповед № РСР 18-РД 48-8/12.07.2018 г. на кмета на район "Сердика", Столична община, за изземване на имот частна общинска собственост. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Молят да бъде отменено. Ответникът – кметът на район "Сердика", Столична община, оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които оспореното решение е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Решението на Административен съд - София – град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен съгласно чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) орган и в предвидената писмена форма. Законосъобразно е преценено, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството по издаване на оспорената заповед се развива по инициатива на административния орган и се основава само на писмени доказателства, като договори за наем, заповед за настаняване, влезли в сила съдебни решения и др., които са известни на жалбоподателките. Поради това обстоятелството, че последните са запознати само с крайния административен акт не накърнява правото им на защита, още повече че всички възражения срещу заповедта или твърдения и доказателства за наличието на правно основание за упражняване на фактическа власт върху жилището, могат да бъдат направени или представени в хода на настоящия процес. При правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с доказателствата решаващият съд стига до извода, че не са налице основния за отмяна на заповед № РСР 18-РД 48-8/12.07.2018 г. на кмета на район "Сердика", Столична община, с която е наредено да се изземе от жалбоподателите и членовете на семейството им общинско жилище, находящо се в [населено място], [жк], [улица][жилищен адрес] състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, тъй като материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 65, ал. 1 ЗОС са изпълнени. Цитираният текст осигурява бърз и ефикасен начин за защита на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината/района е необходимо наличието на следните условия: недвижим имот, който е общинска собственост и осъществяване на владение или държане върху този имот от друго лице без законово основание. В случая е установено, че имотът, предмет на заповедта за изземване, е апартамент, частна общинска собственост, който се държи на отпаднало правно основание от жалбоподателите, тъй като договорът, с който имотът е предоставен под наем на С. Методиева и Б. Методиев и на членовете на семейството им (настанителна заповед), е прекратен към 5.08.2013 г. поради изтичане на срока съгласно чл. 14, ал. 3 ЗОС. В този смисъл са мотивите на влязлото в сила решение № 9321 от 9.07.2018 г., постановено по адм. дело № 1427/2018 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. Поради това следва да се приеме, че изискванията на чл. 65, ал. 1 ЗОС са изпълнени, налице са основанията за изземване на имота, предвидени в цитираната норма и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Възраженията на жалбоподателите, че договорът за наем не е ограничен със срок и следователно не е прекратен, правилно са приети от административния съд за неоснователни. Разпоредбата на чл. 236, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), според която, ако ползването на имота продължи без противопоставянето на собственика след изтичане на определения срок, договорът не се счита за прекратен, не може да се приложи, тъй като същата се отнася за договори, сключени между равнопоставени субекти по отношение на вещи, собственост на частни лица и не засяга хипотезите на предоставяне под наем на жилища – общинска собственост, чието управление и ползване се подчинява на специален ред, а Законът за общинската собственост в чл. 14, ал. 3 и чл. 17, ал. 1 препраща към ЗЗД единствено по отношение на прекратяването на наемните правоотношения и поддържането и текущите ремонти на общинските имоти, предоставени за ползване и под наем. Освен това в норма на чл. 14, ал. 3 ЗОС се определя максимален срок за отдаване под наем на имоти частна общинска собственост, който е 10 години. В случая срокът на наемния договор е изтекъл на 5.08.2013 г. и след тази дата жалбоподателите държат имота без основание. Доводът, че жилищните нужди на двамата жалбоподатели са непроменени, не е свързан с представките по чл. 65, ал. 1 ЗОС за изземване на имота и следователно с предмета на спора, поради което не следва да бъде обсъждан. Всичко изложено налага заключението, че предпоставките на чл. 65 ЗОС са изпълнени и оспорената заповед на кмета на район "Сердика", Столична община е законосъобразна. Ето защо като достига до извод, че не са налице основания за отмяна на административния акт и по тези съображения отхвърля жалбите на С. Методиева и Б. Методиев, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Касационният довод за допуснати при постановяване на оспореното решение съществени нарушения на съдопроизводствените правила, също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК съдът извършва преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Изводите на съдебния състав, че към момента на издаване на заповедта за изземване на жилището, наемното правоотношение е прекратено и жалбоподателите държат имота без правно основание, е направен след обсъждане и анализ на всички представени доказателства. Обсъдени са и всички доводи и възражения на страните, като в съответствие с изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК изводите на административния съд са подробно мотивирани. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице сочените от касационните жалбоподатели основания за отмяна на оспорения съдебен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон, обосновава се от доказателствата и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направеното до приключване на устните състезания в касационната инстанция искане и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на Столична община сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,