Решение № 219 от 14.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1495/2017 г.

Решение № 219 от 14.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1495/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Ю. И. Д., З., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 164 от 23.11.2016 г. по гр. д. № 342/2016 г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 383 от 15.07.2016 г. по гр. дело № 2555/2015 г. на Ямболския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от молителя срещу Н. о. и. иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 3 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди. Изложени са твърдения, че вследствие нарушаване на съответните процесуални правила е бил лишен от възможност да участва в делото и да получи справедлив процес, както и че са открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото. Според молителя не е установено ответникът по делото Н. о. и. да е бил представляван от юрисконсулт, т. е. от лице с юридическа правоспособност. Представят се и нови писмени доказателства - заповед от 14.10.2010 г., допълнително споразумение от 03.09.2010 г. и два класификатора на длъжностите в Р. за периода 2003 г. - 2009 г. Ответникът Н. о. и., [населено място], оспорва молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Оттук следва, че за да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. В случая представените писмени доказателства не са такива, с които молителят да не е имал възможност да се снабди още при гледане на делото, отмяна на постановеното решение по което се иска, ако е положил дължимата грижа. Производството по отмяната не е средство с помощта, на което страната може да поправи собствените си грешки при попълване на делото с факти или доказателства. Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото и не е била надлежно представлявана, а съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съда. В случая в молбата са изложени обстоятелства относно надлежното представляване на другата страна без за това да има законова възможност. След като не са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, то молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно изхода на спора на ответника по молбата за отмяна трябва да се присъдят деловодни разноски 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.