Решение № 13623 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2762/2020 г.

Решение № 13623 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2762/2020 г., IV о., докладчик председателят Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Колева, против решение № 2693/18.12.2019 г. постановено по адм. дело № 2809/2018 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отменено като незаконосъобразно решение № 16/19/4/0.0.0033/3/05/03/01 за изплащане на финансова помощ и налагане на финансова корекция, изх. № 01-6300/377/04.07.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта с която се отказва частично плащане на финансовата помощ по договор № РД 09-58/25.01.2017 г. и е наложена финансова корекция в размер на 4 110 лв. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с материалния закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът Сдружение с нестопанска цел "Местна инициативна група община Марица", чрез процесуалния си представител адвокат Н. Симеонова, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноски по приложен списък. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, по мотиви, че съдът не е приложил правилно материалния закон, като е достигнал до извод за немотивираност на оспорения акт. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Сдружение с нестопанска цел "Местна инициативна група община Марица", против решение № 16/19/4/0.0.0033/3/05/03/01, изх. № 01-6300/377/04.07.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта, с която на сдружението е наложена финансова корекция в размер на 4 110 лв, на посочено основание чл. 32 от Наредба № 1/22.01.2016 г. за прилагане на подмярка 19. 4 "Текущи разходи и популяризиране на стратегия за Водено от общностите местно развитие" на мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. и чл. 70, ал. 1, т. 10, вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Съдът обосновано приел оспорването за допустимо като подадено от легитимирано лице в законоустановения срок. В съответствие с представените доказателства е констатирал, че между Управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" за периода 2014-2020 г., Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014-2020" и Сдружение "Местна инициативна група община Марица" е подписано споразумение № РД 50-195/29.11.2016 г. за изпълнение на стратегия за Водено от общностите местно развитие на територията на община Марица. Със заповед № РД 09-324/10.04.2017 г., изменена със заповед № РД 09-564/18.07.2017 г, и двете на заместник-министъра на земеделието, храните и горите и ръководител на Управляващия орган на ПРСР 2014-2020 г., са одобрени частично предложените от СНЦ "МИГ община Марица" дейности и разходи по подмярка 19. 4 "Текущи разходи и популяризиране на стратегия Водено от общностите местно развитие" съгласно приложенията към заповедите. В изпълнение на нормативни и договорни задължения, на 30.01.2018 г. СНЦ "МИГ община Марица" е подало заявка за междинно плащане № 16/19/4/0.0.0033/3/05 за отчетен период от 1.10.2017 г. до 31.12.2017 г. с приложени към нея документи. След извършване на административни проверки и проверка на място, с писмо изх. № 01-6300/377/31.05.2018 г. изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил СНЦ "МИГ община Марица", че на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ е открито производство по налагане на финансова корекция, като има право на писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост може да приложи доказателства към тях. В указания срок е постъпило възражение от сдружението, в което е посочено, че отчетните доклади за извършената работа на експертите и сметките за изплатени сума попадат в периода, за който е подадена заявката за плащане. На база констатираните несъответствия и след обсъждане на възражението, е издадено решение 16/19/4/0.0.0033/3/05/03/01 за изплащане на финансова помощ и налагане на финансова корекция, с което изпълнителният директор на ДФЗ е одобрил финансова помощ по заявката за плащане в размер на 64 383, 09 лв и е отказал частично изплащане в размер на 4 110 лв, включващо: заявени разходи по дейност 2. 1 "Разходи за външни услуги, възнаграждения и осигуровки, дължими от МИГ за външни консултанти, физически или юридически лица, свързани с прилагането на стратегията" за А. Петров в размер на 1 500 лв и за М. Маринова - 750 лв; заявени разходи по дейност 12 "Непреки разходи по чл. 9, ал. 2, т. 3, 5, 6, 8, 10, 12 и 18 от Наредба № 1/22.01.2016 г. на МЗХ" за правни услуги в размер на 840 лв и за счетоводни услуги в размер на 180 лв, както и разходи по дейност II 3.1.2., извършени от "Фернет България" ООД в размер на 840 лв, които според него не отговарят на изискванията на чл. 32, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 29, ал. 3 от Наредба № 1/2016 г. Въз основа на събраните доказателства и назначената и изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза, Административен съд-Пловдив е счел, че решението, в частта му за определяне на финансова корекция е издадено от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. Посочил е, че в административния акт са изложени факти, от които са изведени кратки бланкетни мотиви, въз основа на които е отказано частично изплащане на финансовата помощ и не е ясно какво е установеното несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени в Наредбата. Счел е, че не може да се направи категоричен извод как в действителност органът е определил размера на финансовата корекция, тъй като не е конкретизирано коя точно част от целия разход по всяка точка касае отказа за изплащане. Позовал се е на клаузи от сключените договори с външните експерти и момента на изпълнението им и е посочил, че според разпоредбата на чл. 66 ЗЗД възложителят не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар и задълженията да са делими. Посочил е, че едва след разплащането на заявените за възстановяване разходи, сдружението разполага с всички необходими документи съгласно Приложение № 7 към чл. 29, ал. 2 от Наредбата, доказващи извършените от МИГ дейности. За да отмени решението в обжалваната му част е стигнал до извод, че въпреки че част от дейностите са извършени в периода юли-септември 2017 г., вземанията по договорите са станали дължими и изискуеми в следващия тримесечен период и същите са включени в заявката за плащане от 30.01.2018 г. Неправилно Административен съд-Пловдив е приел, че издаденият административен акт не е мотивиран в частта, с която е отказано частичното изплащане на финансовата помощ. В решението си, органът е изложил както фактическите, така и правните основания за отказ от изплащане на заявените от СНЦ "МИГ община Марица" разходи. Описал е поименно петте дейности и сумите, които не са верифицирани, като е посочил, че не отговарят на изискванията на чл. 32, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 29, ал. 3 от Наредба № 1/2016 г. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 3 от подзаконовия нормативен акт, Държавен фонд "Земеделие" отказва изплащането на част или на цялата помощ, когато установи несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба, като докладът за отчитане на изпълнението съдържа пълна информация за всички извършени дейности и разходи за съответния отчетен период, за който се иска възстановяване на разходи /чл. 29, ал. 3/. От анализа на цитираните разпоредби е видно, че едно от изискванията на Наредбата е докладът да отчита единствено извършените дейности и разходи за периода, за който е подадена заявката за плащане. Иначе казано, ако бенефициерът е включил разходи за дейности, извършени извън отчетния период, то същите не могат да бъдат верифицирани от органа. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредбата, заявка за плащане за съответния отчетен период може да се подава в съответната областна дирекция на ДФЗ в срок до 30 дни след изтичане на всяко тримесечие и/или шестмесечие, и/или деветмесечие, или дванадесетмесечие на календарните години за прилагане на стратегията. СНЦ "МИГ община Марица" е подало заявка за плащане за периода 1.10. -31.12.2017 г. за сумата от 68 493, 09 лв, към която е приложена таблица 2 "Заявени за подпомагане разходи", доклад за отчитане на извършените дейности, както и всички изискуеми документи. С оглед изискванията на Наредбата, в заявката следва да са включени единствено извършените дейности за месеците октомври, ноември и декември, за да бъдат допустими за финансиране. Към заявката за плащане е приложен договор за услуга от 8.08.2017 г., сключен между СНЦ "МИГ община Марица" и А. Антонов Петров за извършване на експертна работа във връзка с предоставянето на консултантски услуги относно прилагането на мерки от стратегията за ВОМР. Отчетният доклад е изготвен на 29.12.2017 г. и включва положен от експерта труд за месеците септември, октомври, ноември и декември 2017 г., като за м. септември Петров е разработвал насоки за кандидатстване и е отчел 10 дни работа или 80 часа, което се потвърждава и от приемо-предавателните протоколи. В чл. 5, ал. 1 от договора е регламентирано възнаграждение в размер на 150 лв на ден за положен експертен труд, поради което и административният орган правилно е изчислил, че разходът за този експерт, който не следва да се възстановява е в размер на 1 500 лв. Буди недоумение посоченото в първоинстанционното решение, че не може да се направи категоричен извод как в действителност органът е определил размера на финансовата корекция, тъй като не било конкретизирано коя точно част от целия разход по всяка точка касае отказа за изплащане. На първо място СНЦ "МИГ община Марица" е заявило разход за извършена от експерта дейност извън отчетния период, който не отговаря на изискванията на Наредбата /чл. 29, ал. 3/. Освен това, в таблицата за одобрение на планираните разходи, приложение към заповед № РД09-564/18.07.2017 г. на заместник-министъра на земеделието, храните и горите и ръководител на УО на ПРСР 2014-2020 г. и в сключения между сдружението и А. Петров договор изрично е определена, одобрената единична цена за разходи за външни услуги, възнаграждения и осигуровки, дължими от МИГ за външни консултанти, в размер на 150 лв/ден. В тази връзка, не намира основание и твърдението на касатора, че съдът е допуснал процесуални нарушения като не е назначил повторна експертиза за да отговори на въпроса правилно ли е определен размерът на наложената редукция. Да се изчислят разходите извън срока на отчетния период е елементарно аритметично действие, което може да бъде извършено от съда без необходимостта от специални знания, налагащи назначаване на вещо лице-счетоводител, като отчетените извън периода, 10 дни за месец септември, се умножат по определената единична цена на ден /10 х150=1 500 лв/. По този начин са изчислени и разходите по сключения договор с експерта М. Маринова, която е отчела 5 дни за м. септември или общо 750 лв, които не са одобрени на основание чл. 32, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 29, ал. 3 Наредбата. По отношение на отказаните разходи за правни услуги следва да се отбележи, че на 8.08.2017 г. сдружението е сключило договор с адвокат В. Ангелова с предмет: правно консултиране и съгласуване на документации за възлагане на дейности по подмярка 19. 4. Уговорена е обща цена за изпълнение на услугите в размер на 840 лв и срок до 30.09.2017 г. Посочено е, че плащането се извършва в срок до 30 дни след подписване на двустранен приемно-предавателен протокол и представяне на доклад за изпълнение на дейностите. По преписката е налична сметка за изплатени суми от 13.10.2017 г. При така представените доказателства и извършени правни услуги през месеците август и септември, правилно административният орган е отказал плащане поради това, че същите са заявени в друг отчетен период, следващ изпълнението им. Идентичен е случаят за разходите за счетоводни услуги, като в договора е уговорено заплащане на равни месечни вноски в размер на 180 лв, които се заплащат до края на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Представен е приемо-предавателен протокол и фактура от м. октомври, с които е приета работата и е изплатено възнаграждение за м. септември 2017 г. С договор от 7.09.2017 г. СНЦ "МИГ община Марица" е възложило на "Фернет България" ООД да извърши определени дейности, като една от тях е "Организиране на информационни срещи за най-малко 10 участника" - 19 броя събития с единична уговорена цена от 210 лв. От графика за информационните срещи е видно, че четири от тях са проведени през м. септември, поради което и ДФЗ е отказал изплащане на сумата от 840 лв. От така изложеното е видно, че част от включените в заявката за плащане за периода 01.10. -31.12.2017 г. дейности са извършени през м. септември, т. е. преди този отчетен период, поради което правилно ДФЗ е отказал да възстанови извършените разходи по отделните договори с оглед изискването на чл. 29, ал. 3 от Наредбата. Съдът, макар да е приел, че задълженията по всички договори са делими е посочил, че възложителят не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, без да отчита изискванията на Наредба № 1/2016 г., с която са уредени условията и редът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 19. 4. Посочил е, че едва след разплащане на заявените за възстановяване разходи МИГ разполага с всички необходими документи, съгласно Приложение № 7 към чл. 29, ал. 2 от Наредбата, доказващи извършените от сдружението дейности. Административен съд-Пловдив обаче не е съобразил, че съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредбата заявката за плащане за съответния отчетен период се подава в срок до 30 дни след изтичане на всяко тримесечие, а в чл. 9, ал. 5 е посочено, че плащането на разходи за дейности, включени в заявката може да бъде извършено от МИГ в срок до 30 дни след изтичане на съответния отчетен период. Двата срока са идентични и дават възможност на МИГ, в едномесечен срок след извършване на дейностите за отчетното тримесечие, да се разплатят с изпълнителите си и след набавяне на необходимите документи по Приложение 7, да подадат заявка за плащане. Не намира основание и доводът на ответника по касация, че липсват мотиви на административния акт, доколкото не става ясно кои нарушения са определени като нередност. В случая органът е отказал частично изплащане на финансова помощ, за разходи за дейности, извършени извън отчетния период, за който са заявени, поради което не следва да се възстановяват съобразно приложамата Наредба. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с представените по делото доказателства и влиза в противоречие с разпоредбите на Наредба № 1/2016 г., поради което като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Поради това, че законосъобразно административният орган с решението си, на посоченото в него правно основание, частично е отказал плащане на поисканото финансово подпомагане, по подадената от СНЦ "МИГ община Марица" заявка за плащане, и при липсата на установен съществен порок при постановяване на административния акт, жалбата на сдружението срещу решение № 16/19/4/0.0.0033/3/05/03/01 за изплащане на финансова помощ и налагане на финансова корекция, изх. № 01-6300/377/04.07.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта с която се отказва частично плащане на финансовата помощ по договор № РД09-58/25.01.2017 г., следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски за двете инстанции, в определен от съда размер общо от 541, 10 лв, от които 41, 10 лв държавна такса, 300 лв депозит за вещо лице и по 100 лв юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение