Решение № 4942 от 10.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община Горна Малина срещу Решение 1258/06.12.2021 г. на Административен съд София-област по адм. дело 509/2021 г., с което е отменена негова Заповед 355/26.10.2020 г., забраняваща на Фондация Дом Динев ползването и достъпа на УПИ IX-384 Складова, производствена и търговска дейност, кв. 49, с. Априлово СПЗ и находящата се в него масивна сграда за настаняване и отглеждане на кучета, ползван в нарушение на чл. 178, ал. 4 ЗУТ.

Ответникът Фондация Дом Динев, е на становище за неоснователност на жалбата.

Според заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура съдът се е произнесъл по недопустима жалба, тъй като фондацията в качеството си на наемател не е заинтересовано лице да обжалва заповедта, при евентуалност е мотивирана позиция за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение не е засегнато от заявения порок, относим към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК нарушение на материалния закон.

1. Неоснователен е единственият касационен довод, аргументиран с виждането, че именно фондацията следвало да бъде адресат на заповедта като извършител на действията по ползване на имота не по предназначението му, а не неговият собственик.

Право да заяви въвеждането на строежа в експлоатация има възложителят чл. 177, ал. 1 ЗУТ. Възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1, изр. 1 ЗУТ е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон.

Съответно, субект на задължението да ползва строежа по предназначението му или при спазването на условията за въвеждане в експлоатация, респ. на нарушенията по чл. 178, ал. 4 ЗУТ, е само възложителят. Той е дължимият адресат на административния акт по чл. 178, ал. 6 вр. ал. 4 ЗУТ, разпореждащ забрана за ползването на строежа.

1. Обстоятелството кое лице фактически ползва строежа, вкл. на облигационно основание, е без значение при определянето на заинтересованите в административното производство лица, тъй като кръгът им се изчерпва с носителите на вещни права върху строежа. Още повече в хипотезата на сключен договор за наем, в която самият възложител е предоставил вещта за неправомерно спрямо предназначението на строежа ползване.

1. Наемател на имота и сградата е П. Динев (представляващ Фондация Дом Динев) по силата на сключен договор от 18.10.2018 г. със собственика А. Йончева. Нито наемателят, нито фондацията притежават качество, обуславящо правната възможност да бъдат адресати на наложената забрана. Доколкото субект на възложеното задължение е фондацията, само на това основание заповедта е незаконосъобразна чл. 146, т. 4 АПК, а отменящото я съдебно решение е постановено в съответствие с материалния закон.

1. Противно на позицията на прокурора, правото на фондацията на съдебно оспорване произтича от факта, че е адресат на заповедта. Затова първоинстанционното решение е допустимо, а въпросът за материалноправното положение на страната е по съществото на спора.

1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Неоснователността на касационната жалба е предпоставка за присъждане в полза на ответната страна на своевременно заявеното и платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Съотнасянето на претендирания хонорар от 600 лв. към минималния размер от 900 лв. по чл. 8, ал. 2, т. 1 (в относимата редакция преди изменението с ДВ, бр. 88 от 2022 г.) от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения изключва твърдяната евентуално от касатора прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение