Решение № 14592 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4816/2017 г.

Решение № 14592 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4816/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Сливен срещу решение № 23 от 13.03.2017 г., постановено по административно дело № 284/2016 г. от Административен съд Сливен, с което е отменена негова заповед за налагане на дисциплинарно наказание. В жалбата е посочено, че решението е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, но конкретни доводи са развити единствено по отношение на неговата неправилност, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, както и по отношение на присъдения размер на деловодни разноски. Моли съда да го отмени и да постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена като незаконосъобразна. В представено писмено становище процесуалния представител на жалбодателя излага същите съображения за незаконосъобразност на решението, претендира присъждане на деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответницата. Ответникът по касационната жалба – Е. Цветкова в представена от процесуален представител писмена защита оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното решение, което счита за правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против индивидуален административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати от него. След извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Предмет на проверка за законосъобразност пред Ас Сливен е била заповед № 343 з- 1582/05.10.2016 г. на Директора на ОДМВР Сливен, с която на Цветкова – старши инспектор – началник на група "Отчет на пътнотранспортните произшествия (ПТП), административно наказателна дейност и информационно аналитична дейност", в сектор "Пътна полиция", отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР Сливен е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за извършено нарушение на служебната дисциплина - неизпълнение на заповед № 804 з-142/25.04.2016 г. на началник сектор "Пътна полиция", изразено в това, че за времето от 01.06.2016 г. до 30.06.2016 г. не е въвела протоколите за ПТП – 76 бр. от месеците май и юни 2016 г. в подсистема АИС "Отчет и налази на ПТП" до 08.07.2016 г., когато излиза в платен годишен отпуск до 14.07.2016 г., съгласно заявление № 804 р-2208/05.07.2016 г. За да отмени заповедта първоинстанционния съд, след обстоен анализ на събраните доказателства установява, че в заповед № 804 з-142/25.04.2016 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Сливен липсва поставен срок за изпълнение на допълнително възложените задължения, извън тези по длъжностната характеристика на Цветкова, което би дало възможност да се установи, че след изтичането му заповедта не е изпълнена. При това и с оглед установеното регулярно изпълнение на тези допълнителни задължения от страна на Цветкова до м. юли 2016 г. обосновано и правилно в обжалваното решение е прието, че в случая от събраните доказателства не се установява Цветкова да е извършила нарушението на служебната дисциплина, за което е ангажирана дисциплинарната й отговорност с процесната заповед. Отделно от това правилно съдът установява, че макар дисциплинарната отговорност на Цветкова да е ангажирана за периода 01.06.2016 – 30.06.2016 г. в същата като дисциплинарно нарушение е включен и периода от 23.06. до 01.07.2016 г., през който същата е ползвала разрешен й отпуск. На последно място правилен е и изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта, оспорена пред него, доколкото в случая дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за неизпълнение на заповед, която е била оспорена пред съд, като съдебното производство по оспорването й е приключило с окончателен съдебен акт едва на 19.07.2016 г., при което за периода, за което органът приема, че е извършено нарушението неизпълнение на заповед, същата не била породила правно действие. Ето защо настоящият състав намира, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, а изводите на съда са обосновани и подробно мотивирани и извадени на база събраните по делото доказателства. При извършената проверка не се установиха нарушения на съдопроизводствените правила, а и такива конкретни не се твърдят в касационната жалба. Допълнително настоящият състав намира, че следва да бъде посочен и установеният по делото факт, че в групата, ръководена от Цветкова работят 7 служители, един от които е тя самата, а останалите 6 са на длъжност системен администратор, чиито основни длъжностни задължения по приложената длъжностна характеристика са именно въвеждането на данни в АИС, при което необходимостта от издаването на заповед № 804 з-142/25.04.2016 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Сливен води до извод, че именно тези служители не са изпълнявали системно задълженията си, което е довело до наличие на невъведени актове. По отношение на размера на присъдените деловодни разноски, настоящият състав намира, че предвид фактическата и правна сложност на делото и факта, че те представляват адвокатски хонорар, който е договорен и заплатен от жалбодателката в размер близък до нормативно определения минимум правилно съдът е присъдил същите в пълен размер. В случая се касае до договорни отношения, които са извън юрисдикцията на съда в случая, а и в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС е определен минималния размер, под който не може да бъде договаряно, но не и конкретният такъв. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение