Решение № 11702 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8543/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Иванова, и от И. П. А., [ЕГН], чрез адв. Писарска, против Решение 14559/28.04.2025 г., постановено по адм. дело 10425 по описа за 2024 г. на Административен съд София-град. Директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, с която е отменен РА Р 22220520007054 091 001/26.08.2021 г., потвърден с Решение 148/28.01.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП София, в частта на установени данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2015 г., както и в частта на установените задължения по ЗДДФЛ за 2014 г. за довнасяне над 17 592, 62 лв. и лихви над 11 296,90 лв.; за 2017 г. установените задължения по ЗДДФЛ за довнасяне над 1 091, 69 лв. и лихви над 368.24 лв. и за 2018 г. установените задължения по ЗДДФЛ за довнасяне над 566,95 лв. и лихви над 133, 89 лв., както и в частта на разноските. Касаторът счита, че решението е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, т.к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага съображения, че неправилно в решението е прието, че за 2015 г. не е установен недостиг на парични средства в годишен аспект. Според касатора не са взети предвид разполагаемите парични средства в края на данъчния период, като същият грешен подход и е използван и при преизчислението на приходите и разходите на останалите периоди. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата срещу РА в същата част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. И. П. А. оспорва касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП София, с доводи съдържащи се в писмен отговор. И. П. А. е обжалвал чрез пълномощника си адв. Писарска съдебното решение в частта, с която е потвърден РА Р 22220520007054 091 001/26.08.2021 г., потвърден с Решение 148/28.01.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП София. Счита съдебното решение в тази негова част за неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касатора не може да се установи от мотивите на съда и от диспозитива в коя част РА е потвърден и в коя е отменен. Не е отчетено обстоятелството, че в хода на ревизията е представено удостоверение за отчисления за данъци и осигуровки на територията на Испания, като от преведените като възнаграждение суми в Испания лицето е спестявало една част, които са превеждани по сметките му в Р България. Друга част е теглена в брой и внасяна легално на територията на Р България. По подробни съображения моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Директорът на Дирекция ОДОП София оспорва касационната жалба в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. Бакърджиева. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са депозирани от страни по делото, в срока по чл.211 АПК и са процесуално допустими. Разгледана по същество жалбата на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП е частично основателна, а жалбата на И. П. А. е неоснователна. Делото е за втори път на производство пред ВАС. С Решение 11112/17.10.2024 г., постановено по адм. дело 9519/2023 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, е отменено Решение 5375 от 11.08.2023 г., постановено по адм. дело 3351/2022 г. по описа на Административен съд София-град, и делото е върнато за ново разглеждане. Установена е следната фактическа обстановка, релевантна за спора: Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК поради установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Въз основа на събраните доказателства органите по приходите са констатирали, че И. А. е местно физическо лице по смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ и на основание чл. 8 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице за облагаемите доходи, получени от източници в България и в чужбина. За ревизираните години не е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. За периода от 01.09.2014 г. до 31.12.2019 г. е работил по договор за управление и контрол в ИВО ТРАНСПРЕС ЕООД, на което е едноличен собственик. Получавал е доходи от трудови правоотношение за периода м. 04 - м. 12.2019 г. от ТУРБО ТРАНС-07 ЕООД. През 2016 г. е получавал доходи по трудово правоотношение и от ГЕТОВИ ТРАНС ЕООД, за което е представен трудов договор от 21.09.2016 година. Получавал е доходи от извън трудови правоотношения през 2016 г. и 2017 г., които са описани на стр. 2 -3 от РД. Установени са доходите от трудовите и извънтрудовите възнаграждения, получени през годините, които са намерили отражение при съпоставката на доходите и разходите. През ревизирания период са установени две сделки с недвижимо имущество. През 2016 г. е придобил недвижим имот - апартамент в гр. София, [жк], [улица]. Цената на имота е 66 499 лева. Средствата за покупката са по договор за жилищен кредит от м. 06.2016 година. Със сделка, оформена в нотариален акт от 25.04.2017 г. жалбоподателят е продал на дъщеря си поземлен имот и сграда в община Севлиево, м. "Скъсанот", за сумата от 3 300 лева. Като едноличен собственик на капитала на ИВО ТРАНСПРЕС ЕООД е внасял допълнителни парични вноски в капитала на дружеството, на основание чл. 134 от ТЗ, за което са приложени приходни касови ордери /ПКО/ и квитанции. В хода на направена проверка на ИВО ТРАНСПРЕС ЕООД са събрани разходни касови отдери (РКО) за върнати суми на И. А., както следва: 2014 г. - 23 000 лв.; 2015 г. - 47 000 лв.; 2016 г. - 38 600 лв. и за 2018 г. - 48 522,63 лева. По отношение на началната разполагаема сума в брой към 01.01.2014 г. оспорващият е дал писмени обяснения, че лицето е разполагал с около 150 000 евро, които е спестил от трудови възнаграждения, получени в Испания, където е работел от 2002 г. до 2014 година. Вследствие непредставянето на доказателства, че е разполагало със сумата от 150 000 евро, органите по приходите са възприели сумата от 5 000 лв. за начално разполагаема към 01.01.2014 година. Въз основа на събраните доказателства е извършен анализ на получените доходи и извършените разходи, придобито имущество, участия в търговски дружества и други, като е констатирано, че за 2014 г., 2015 г., 2017 г. и 2018 г. разходите надвишават приходите, а за 2016 г. и 2019 г. приходите на И. А. надвишават разходите. При тези фактически установявания съдът е счел, че липсват доказателства, затова жалбоподателят да е разполагал със сумата в размер на 248 043,19 лева, тъй като техният произход са базира само на справки за осигурителна база в Испания. Стигнал е до извод, че за 2014 г. законосъобразно с РА е определено начално салдо в размер на 5000 лева. Установил е на база банковото извлечение от Сосиете женерал експрес банк АД, че за периода 01.04.2014 г. 21.08.2014 г. сумата на всички получени преводи от Испания по банковата сметка на жалбоподателя за 2014 г. е 33 567,95 лева, а не описаната в РД сума в размер на 27 710,45 лева. Съобразно данните в цитираното банково извлечение, предоставените от ревизираното лице заеми на С. М. от 9900 лв. и на М. Т. С. от 9500 лв. през 2017г., са възстановявани на части от С. М. през 2017 г. 802 лв., през 2018г. 3000,73 лв. и през 2019 г. 5511,20 лева. М. С. също на части е връщал през 2018 г. 3000 лв. и през 2019 г. 3000 лева. Както за 2014 г., така и са останалите ревизирани периоди съдът е следвал разбирането за преизчисляване на паричните потоци, като от наличните парични средства, събрани с приходите, се извадят само разходите на лицето. При тези мотиви частично е потвърдил и частично е отменил РА. По касационната жалба на И. П. А.. Оплакванията на касатора са неоснователни. По отношение на спорните по делото въпроси, правилно съдебният състав е счел за недоказан произходът на твърдените за налични в брой средства в размер на 248 043,19 лв. от жалбоподателя, защото произходът им се базира само на Справките за осигурителна база в Испания в периода април 2005 септември 2014 година. Липсват доказателства, че РЛ е внасяло част от спестени пари в брой в Р България. За 2014 г. правилно с РА е определено начално салдо в размер на 5000 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 124 ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства, което в случая е сторено. Следва да се посочи, че решението на първоинстанционния съд не включва диспозитив по отношение на дължими ЗОВ, поради което оплакването в тази връзка е неоснователно. Съдебното решение в горепосочената част е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. Оплакването на касатора за неправилност на решението е частично основателно. Всъщност подходът на органите по приходите при издаването на РА обосновано е следвал разбирането за дохода като положително имуществено изменение, и правилно в тази връзка, а и съобразено със съдебната практика, е проверката на приходните органи за имуществено и финансово несъответствие на И. А. да се извършва на годишна база, като сборът на разполагаемите средства в брой и по банкови сметки в началото на периода и постъпленията се намали с разходите, включително и с наличните парични средства в брой и банкови сметки в края на периода. Незаконосъобразно съдът не е отчел наличните парични средства в брой и банкови сметки в края на периода, които също следва да се извадят, наред с разходите, от разполагаемите средства и постъпленията на лицето, каквито са оплакванията на този касационен жалбоподател. За изчерпателност настоящият касационен състав намира за необходимо да посочи, че първостепенният съд, обаче правилно се е мотивирал, че наличните парични средства в брой и банкови сметки в края на периода, наред и с евентуално установеното превишение на доходите, следва да се приемат като начално салдо към 01.01. на следващия проверяван период, което не е сторено от органите по приходите. Съдът обосновано е взел предвид обстоятелството, че сумата на всички получени преводи от Испания по банковата сметка на жалбоподателя за 2014 г. е 33 567,95 лева, вместо посочената в РД сума в размер на 27 710,45 лева. Съобразно данните, съдържащи се в банковото извлечение, предоставените от ревизираното лице заеми на С. М. от 9900 лева и на М. Т. С. от 9500 лева през 2017г., са възстановявани на части от С. М. през 2017 г. 802 лв., през 2018г. 3000,73 лв. и през 2019 г. 5511,20 лева. М. С. също на части е връщал суми: През 2018 г. 3000 лв. и през 2019 г. 3000 лв., което също не е съобразено при изготвяне на парични потоци от приходните органи. При преизчисляване за 2014 г. се установява недостиг на парични средства в размер на 177 261,82 лева, за 2015 г. недостиг на парични средства в размер на 7 570,23 лева, за 2017 г. недостиг на парични средства в размер на 21 633,95 лева за 2018 г. недостиг на парични средства в размер на 10 698,84 лева. Предвид гореизложеното решението като частично неправилно следва да бъде отменено в частта, в която е отменен РА, в частта на установения данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, както следва: За 2014 г. за сумата над 17 592,62 лева до сумата от 17 726,18 лева, ведно със съответните на тази разлика лихви; За 2015 г. ведно със съответните лихви; за 2017 г. за сумата над 1 091,69 лева до сумата от 2 163,40 лева, ведно със съответните на тази разлика лихви; за 2018 г. за сумата над 566,95 лева до сумата от 1 069,88 лева, ведно със съответните на тази разлика лихви. След частичната отмяна на първоинстанционното решение, касационната съдебна инстанция постановява отхвърляне на жалбата на лицето срещу РА за тази част. Решението в останалата обжалвана част по съществото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски: Решението трябва да се отмени и в частта, в която НАП - гр. София е осъдена да заплати разноски за сумата над 414 лева. Процесуалният представител на директора на Дирекция ОДОП София е претендирал разноски за две инстанции и за държавна такса л. 67 от делото. С оглед на резултата по делото в полза на данъчната администрация трябва да бъдат присъдени разноски в размер на още допълнително 234 лв. за първа инстанция. За настоящата касационна инстанция следва да ѝ се присъдят разноски в размер на 3 368 лева за юрисконсултско възнаграждение и за държавна такса в размер на 61,34 лева, или общо 3 429,34 лева. Липсват доказателства за сторени разноски от И. П. А., като ответник по касация. В представеният договор за правна защита и съдействие е посочено, че адвокатското възнаграждение ще бъде заплатено по банков път, като липсват доказателства за реалното му заплащане. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение