Решение № 16004 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8175/2019 г.

Решение № 16004 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8175/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 763 от 15.04.2019 г., постановено по адм. д. № 474/19 г. Административен съд – Варна, четвърти състав, е отхвърлил жалбата на Д. Диамандиев, ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], [област], срещу Акт за установяване на публично държавно вземане с № 03/06/1/0.0.1023/2/01/04/01 от 9.01.2019 г. на директора на Областен отдел Варна на ДФ "Земеделие", като е осъдил жалбоподателя да заплати на ДФ "Земеделие" – Областен отдел – Варна юрисконсулско възнаграждеине в размер на 100 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Д. Диамандиев от [населено място], чрез пълномощника си адв. Ц. Георгиева. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Областна дирекция Варна на ДФ "Земеделие" чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на Д. Диамандиев, ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], [област], срещу Акт за установяване на публично държавно вземане с № 03/06/1/0.0.1023/2/01/04/01 от 9.01.2019 г. на директора на Областен отдел Варна на ДФ "Земеделие". Описана е подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения акт. Изложени са мотиви, че същият е издаден от компетентен орган, в съответствие с чл. 166, ал. 2 ДОПК и чл. 20а ЗПЗП. Изложени са мотиви, че актът е издаден в предвидена в чл. 59, ал. 1 АПК писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в алинея втора на същия чл. 5– АПК, в това число са посочени и фактическите и правните основания за издаването му. Решаващият съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на акта. В тази насока е прието, че административният орган е спазил изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая и за служебно събиране на такива, съответно че е спазена процедурата то чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ за даване възможност на бенефициента в разумен срок да изложи своите възражения по издаване на акта и да представи доказателства. Относно твърдяното нарушение на срока по чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ е прието, че този срок е инструктивен, а не преклузивен и не спазването му не съществено нарушение на административно-производствените правила. На основание гореизложеното е обоснован извод, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. След това съдът е пристъпил към обсъждане на въпроса за материалната законосъобразност на акта. Възпроизведени са разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за това, че ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към него, когато бизнес планът не е изпълнен точно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансовата помощ. Административният съд е посочил, че съгласно чл. 14, ал. 2 от цитираната Наредба № 14 от 28.05.2015 г. изпълнението на бизнес плана следва да започне до девет месеца, считано от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, като между страните не е спорно, че жалбоподателят е закупил 2 268 бр. лешникови фиданки преди сключването на договора. Като не основателно е било определено възражението на задълженото лице, че съгласно приложение № 2 към договора "Таблици за инвестиции в дълготрайни материални и нематериални активи" от Анекс 1 е заложено не закупуването на овощно насаждение, а засаждането на такова. В тази насока са изложени мотиви, че в приложения бизнес план, част от административната преписка, ясно и точно е посочено какво и кога следва да бъде извършено, като съобразно разписаните правила на подпомагане не подлежат дейности, които вече са разписани. Изграден е извод, че жалбоподателят не е изпълнил изискването на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. и органът правилно е приел, че са налице предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 от същата наредба. Съдът е изложил и мотиви относно второто основание за прекратяване на договора – наличие на хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 20 от Наредбата, което съставлява основание да се откаже второ плащане и се дължи връщане на първото плащане по договора ведно със съответната лихва за периода. Посочено е, че дефиницията за т. н. "втори ръководител на земеделското стопанство" е дадена в § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Наредбата, както и че е установено, че две фактури от 1.11.2016 г и от 28.07.2.0917 г. са с наредител майката на жалбоподателя. Решаващият съд е посочил, че от условията за кандидатстване по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. де установява, че целта на мярката е да бъдат финансирани/подпомагани млади хора, които ще се занимават със земеделие /животновъдство в селските райони на Република България, а жалбоподателят не е представил доказателства дога е отсъствал от страната, по какви причини и за какъв период от време. Съдът е маркирал, че в сключения договор от 08.03.2016 г. в чл. 19, ал. 2 са посочени хипотезите, при които е възможно извършването на плащане от друго лице, които хипотези не се сочат от жалбоподателя. Съдът е извършил анализ на доказателствата за извършени плащания по договора, като е констатирал, че от 8 бр. само по 2 разплащанията от името на Д. Диамандиев и от неговата сметка, от останалите 6 по 4 е извършено разплащане от името и банковата сметка на майката на Диамандиев, а в два случая от неговата сметка, но с наредител майка му. По довода на страната, че майката В. Диамандиева е била назначена на длъжност "овощар", съдът е изложил мотиви, че такава длъжност не е основание да се извърши плащането от нейно име. За приложените като доказателства за извършени плащания касови бонове са изложени мотиви, че плащанията са в брой и по тази причина не става ясно кой ги е извършил. На основание гореизложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Варна е правилно и законосъобразно като краен резултат. В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд е направил необосновани изводи, че при издаване на акта за установяване на публично-държавно вземане не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, изразяващо се в това, че не е следвало да бъде издадено решение по чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП във вр. с чл. 73 от ЗУСЕСИФ. На отделен ред се излагат доводи, че първоинстанционният съд е направил необосновани изводи, че оспореният акт съответства на доказателствата по делото и е издаден в съответствие с материалния закон. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: От събраните по делото доказателства /л. 148 - 163 от административната преписка/ е видно, че между ДФ "Земеделие" и Д. Диамандиев от [населено място] има сключен договор № 03/06/1/0.0.1023/08.03.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно договора и приложение № 2 към него, лицето поема следните задължения за инвестиции в дълготрайни материални активи – закупуване на трактор с прикачен инвентар /плуг и дискова брана/ и създаване на 46 дка трайни насаждения /лешници/ с агротехнически мероприятия. На 27.09.2016 г. е подписан анекс № 1 към договора /л. 171 от административната преписка/, с който се променя срока на договора от 5.08.2018 г. на 19.03.2018 г., като приложение 2 към договора се заличава и се създава приложение № 2 към анекс № 1, според което /л. 172 от преписката/ лицето поема задължение да направи следните инвестиции: засаждане на черупкови овощни насаждения – лешници - 42 дка; засаждане на черупкови овощни насаждения – лешници – 30, 8 дка; закупуване на трактор с прикачен инвентар /плуг и дискова брана/. В изпълнение на договора на Д. Диамандиев е било извършено плащане на сумата 24 447, 50 лв. На 15.03.2018 г. от ползвателя е подадено искане за заплащане на втората вноска по договора в размер на 24 447, 50 лв. При извършени проверки преди второто плащане са установени неспазване на изискванията на чл. 9, ал. 2 т. 4 от договора – през периода на изпълнение на бизнес плана стопанството има втори ръководител, като част от лешниковите фиданки са заплатени от майката на Диамандиев. Установено е още, че част от фиданките са закупени още преди подписване на договора на 8.03.2016 г., което съставлява нарушение на чл. 6, ал. 1 от договора и чл. 14 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. Ползвателя е уведомен за констатираните нарушения с писмо изх. № 01 – 033 – 6500/143 от 21.05.2018 г. за откриване на производство за налагане на финансови корекции на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ. След писмени възражения от негова страна вх. № 02 – 030 – 6500/1546 от 4.06.2018 г. е изпратено второ писмо с изх. № 01 – 033 – 6500/234 от 22.08.2018 г. за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. След анализ на събраните доказателства и възраженията на ползвателя, административният орган е приел, че налице следните нарушения: 1. Налице е втори ръководител на стопанството по смисъла на § 1, т. 2 ДР на Наредба № 14 от 2.05.2015 г. за всички стопански операции, които са извършени от трето лице след 8.03.2016 г. и 2. Срокът за изпълнение на бизнес плана, включващ създаването на 72, 8 дка лешникови насаждения, се определя от самия договор за предоставяне на финансова помощ за времето от 8.03.2016 г. до 19.03.2018 г., като част от лешниковите фиданки са закупени преди датата на договора с ДФЗ на 8.03.2016 г., като една част са закупени още преди подаването на заявлението за подпомагане от 17.07.2015 г. На основание изложеното от административният орган е прието, че са налице условия по чл. 6, ал. 1 и 2, чл. 9, ал. 1, т. 2, т. 18, и ал. 2, т. 4, чл. 17, ал. 1, чл. 24, ал. 2, т. 4 от договор № 03/06/1/0.0.1023 от 8.03.2016 г. и чл. 11, чл. 14, ал. 2, чл. 38, ал. 1, т. 2, предл. 2, и т. 20, чл. 42, т. 16, чл. 45, т. 6 и § 1, т. 2 ДР на Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 – 2020 г., чл. 59, ал. 1 и 2 АПХЩК и чл. 165 и 166 ДОПК, като е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лв, представляваща втора вноска по цитирания договор, последният е прекратен на основание чл. 24, ал. 2, т. 4 и е определено Д. Диамандиев да възстанови публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв. По изложените по-горе мотиви Административен съд Варна е приел, че издаденият АУПДВ е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а подадената жалба отхвърлена. Първата група оплаквания на касационния жалбоподател са относно изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на акта не е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в това, че е следвало да бъде издадено решение за корекцията по реда на ЗУСЕСИФ. В жалбата се излагат подробни аргументи, обосновани с анализ на действащото законодателство във въпросната материя. Настоящата съдебна инстанция намира така направените оплаквания в касационната жалба за не основателни. Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ бр. 2/2018 г. /, започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Няма спор, че производството по сключване на процесния договор за финансово подпомагане е започнало на 17.07.2015 г., , когато е подадено заявление за подпомагане с идентификационен № 647223 от 17.07.2015 г. по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програма за развитие на селските райони за периода /ПСРС/ 2014 – 2020 година, с проект за обработка на 5 дка лешниково насаждение, 20, 2 дка тиквички и 24, 698 дка угари. За това производство относно мярка по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, е приложима Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадено от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. Следователно, то следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг /който е пет години и шест месеца, съгласно чл. 13, ал. 2 от договора за безвъзмездна финансова помощ от 08.03.2016 г. / т. е за него е неприложим редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. Тази уредба е предвиденото "друго" по смисъла на § 4, ал. 3 (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г.) от ПЗР на ЗУСЕСИФ. Последната гласи: (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г.) Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Същото следва и от разпоредбата на чл. 30, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, обн. ДВ бр. 48 от 8.06.2018 г. Според тези разпоредби "За установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване сума поради неспазване на критерий за допустимост, ангажимент или друго задължение на бенефициента, извън случаите по ал. 2, изпълнителният директор на ДФЗ – РА, или лице, на което е делегирано правомощие по чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, издава акт по чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.". Алинея 2 предвижда компетентните органи в случай на издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ за установяване дължимостта на подлежаща на възстановяване сума поради нарушение, което представлява основание за налагане на финансова корекция, посочено в чл. 70 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция "за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.". Фактическото основание за издаването на процесния АУПДВ по чл. 38, ал. 1, т. 2 и 20 от Наредба № 14 – бизнеспланът не е изпълнен точно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ; и през периода на изпълнение на бизнес плана се установи, че стопанството на ползвателя има втори ръководител. Изложеното обосновава извод, че оспореният административен акт е издаден при спазване на административно-производствените правила, и след като е стигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е приложил правилно закона. В изложения по-горе смисъл в практиката на ВАС е решение № 9980 от 28.06.2019 г. на осмо отделение, постановено по адм. д. № 2508/2019 г. Втората група оплаквания на касационния жалбоподател касаят изводите на първоинстанционния съд по отношение на отсъствието на материални предпоставки за издаване на акта. По същество същите се изразяват в преповтаряне на аргументите, изложени и пред първоинстанционния съд, защо в случая не е налице "втори ръководите", съответно защо следва да бъде прието, че задълженията по договора са изпълнени в срок. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По отношение на хипотезата за т. н. "втори ръководител" в касационната жалба се правят оплаквания, че съдът не е анализирал всеобхватно всички налични доказателства по делото, не е съобразил, че част от плащанията, с които се обосновава наличие на втори ръководител са извършени преди сключване на договора, съответно че В. Диамандиева е била назначена за овощар, а в същото време е прието за доказано, че тя се явява втори ръководител на стопанството. Направените оплаквания са неоснователни. За да изгради своите изводи относно наличието на тази материална предпоставка за издаване на оспорения акт, първоинстанционният съд е извършил детайлен анализ на всички събрани по делото доказателства, като е съобразил дадената легална дефиниция за "втори ръководител" на стопанство в § 1, т. 2 ДР на цитираната Наредба № 14 от 28.05.2015 г. Необсъждането на относими факти и обстоятелства, свързани с личността на Д. Диамандиев, не може да бъде разглеждано като съществено процесуално нарушение, доколкото спорът не се свежда до това, дали той е отговарял на законовите и договорните изисквания, а дали майка му В. Диамандиева е имала качеството на втори ръководител на стопанството. Извършените от последната плащания преди сключването на договора на 08.03.2016 г. правилно са били взети предвид, доколкото нормата на § 1, т. 2 ДР на Наредба № 14 поставя изисквания за отсъствие на "втори ръководител" и по отношение на кандидата ползвател, едноличен търговец или собственик на капитала. Дори същите да не бъдат взети под внимание, от данните по делото е видно, че В. Диамандиева е извършила две разплащания от банковата сметка на ползвателя след сключването на договора на 8.03.2016 г. което попада в дефиницията на § 1, т. 2 от ДР на Наредбата – "извършва финансови операции от името и за сметка на земеделското стопанство". Тълкуването на нормата на въпросния § 1, т. 2 от ДР на Наредбата, както и на клаузите на договора и самата Наредба, навеждат на извод, че по нормативен път се въвежда задължение всички действия по управление на земеделското стопанство – търговска и земеделска дейност, разпореждане с активи, финансови операции да бъдат извършвани от ползвателя, като санкцията от неизпълнението на това задължение има за последица това, че лицето губи право на второто плащане и дължи връщане на първото плащане по договора – чл. 38, ал. 1, т. 20 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. Наличието само на това основание е достатъчно да обоснове законосъобразност на оспорения АУПДВ. По отношение на другата хипотеза за издаване на АУПДВ – неспазване на срока за изпълнение на бизнес плана, в касационната жалба се правят оплаквания, че мотивите на първоинстанционния съд в тази насока са бланкетни и необосновани. Навеждат се доводи, че не е отчетено обстоятелството, че при проверките за изпълнение на бизнес плана е установено, че същият е изпълнен, съответно, че част въпросните фиданки са били засадени още към датата на подписване на договора, което обстоятелство е било известно на ДФЗ, като въпросните дървета се считат за дълготраен материален актив от момента, в който започнат плододаване. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор, че жалбоподателят е засадил 42 дка с лешникови фиданки преди датата на сключване на договора – 8.03.2016 г. Спорът между страните е правен и се свежда до това – извършената инвестиция преди сключването на договора и извършване на първото плащане съставлява ли нарушение срока за изпълнение на бизнес плана, който срок съгласно договора /чл. 13, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1 /е в периода от сключване на договора, до 5.08.2018 г. /след подписването на анекса до 19.03.2018 г. /. Даденият от съда положителен отговор на спорния въпрос – че предварителното засаждане на фиданките съставлява неизпълнение на срока на договора, е логическо обосновано на фактите по делото и при правилно тълкуване на материалния закон. Изложените мотиви по правото в първоинстанционното решение действително са твърде кратки / по същество е посочено, че тълкуването на относимите правни разпоредби налага до извод, че на подпомагане подлежат бъдещи действия, а не вече извършени такива, което по същество е вярно/, поради което в допълнение следва да бъде посочено следното: Условията за допустими за подпомагане лице са заложени в чл. 5 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. Едно от тях е това по чл. 5, ал. 2, т. 3 – имат икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) в границите между левовата равностойност на 8000 евро и 16 000 евро включително. Последната разпоредба се допълва от чл. 31 от Наредбата, според който когато при изчисление на икономическия размер на стопанството по чл. 5, ал. 2, т. 3 са включени намерения за засаждане/засяване на земеделски култури и заложените в бизнес плана срокове за засяването/засаждането изтичат след датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, РА изплаща първото плащане в срок до един месец от приключване на проверката/посещението на място и само при условие, че е установено спазване на заложените в бизнес плана срокове за засяване/засаждане на земеделските култури и съответствие с изискването по чл. 5, ал. 2, т. 3. Използваният в нормата израз "намерения за засаждане" означава, че се имат предвид бъдещи действия, нещо, което следва да се изпълни, а не действия, които са били вече извършени. От представените по административната преписка доказателства е видно, че при подписването на договора в първоначалния бизнес план е включено създаването на трайни насаждения /лешници/ с агротехнически мероприятия – 46 дка /приложение № 2 към договора – л. 168 от административната преписка/, а при подписването на анекса от 27.09.2016 г. е предвидено засаждане на черупкови овощни насаждения – лешници – 42 дка плюс 30, 8 дка /приложение № 2 към анекса – л. 171 от административната преписка. Изложеното навежда на извод, че изпълнението на бизнес плана предполага създаването на лешникови насаждения след сключването на договора. Наличието на насаждения преди подписването на договора означава, че бизнес планът не е изпълнен "точно" по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. и съставлява основание ползвателя на помощта да не получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 от Наредбата първото плащане по договора за предоставяне на финансова помощ. Обстоятелството по какви причини не е било установено наличието на насажденията преди сключването на договора е неотносимо по отношение на неизпълнението, доколкото същото е обективен факт, с наличието на който правните норми свързват с настъпването на определени правни последици. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АУПД и е потвърдил същия, Административен съд – Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касатора следва да бъде осъден да заплати на ДФ "Земеделие" юрисконсулско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,