Решение № 1368 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5571/2007 г.

Решение № 1368 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5571/2007 г., V г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във връзка с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на Г. Ц. Г. от гр. Р. срещу решение № 128/28.06.2007 г. по гр. дело № 175/2005 г. на Р. окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответникът по касационната жалба К. Н. Д. от гр. Р. не изразява становище по нея. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 58/15.03.2007 г. по гр.дело № 380/2006 г. на Р. районен съд, с което е обявена нищожност на пълномощно, под № 2141/29.03.2004 г., както и на сключения договор за покупко-продажба на лек автомобил под № 4698/21.06.2004 г., въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за основателност и доказаност на исковете, предявени на основание чл. 152 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Констатирано е по делото, че страните са сключили договор за залог на вещи, по силата на който ищецът е учредил в полза на ответника залог върху лекия си автомобил, марка "Ф.", модел "С.", с описани регистрационен номер и номер на рама. Залогът е учреден, за да обезпечи вземането на ответника към ищеца, в размер на левовата равностойност на 550 евро по курса на БНБ към 29.03.2004 г., на която дата е сключен договора за заем. На 21.06.2004 г. ответникът, в качеството си на пълномощник на ищеца е продал на себе си процесния автомобил за сумата 1 300 лева. Назначената авто-техническа експертиза е установила стойността на автомобила към датата на продажбата, която е възлизала на сумата 3 500 лева. Въз основа на изяснената фактическа обстановка решаващият съд е приел, че упълномощителната сделка противоречи на разпоредбата на чл. 152 ЗЗД, като съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, затова я обявил за недействителна. Поради липса на формирано съгласие на договора за покупко- продажба на автомобила, сключен на 21.06.2004 г., съдът е мотивирал извод, че и последващата сделка е нищожна, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон, правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка и при постановяването му не са нарушени съществени съдопроизводствени правила, които да налагат отмяната му. Неоснователен е касационният довод, че макар и сключен договора за залог, в действителност вещта не му е била предадена, а автомобила е останал във владение на ищеца, при което не са били изпълнени условията за неговата валидност, затова неправилно решаващият съд е приел, че е осъществен такъв договор. Касационният довод е неотносим към възникналото спорно правоотношение, по повод на учредените представителни права по пълномощие от К. Д., в полза на касатора, включващи в обема си делегиране на представителна власт за разпореждане с лек автомобил, включително и договаряне сам със себе си. Това именно договаряне е предмет на настоящия спор, по който съдът обвързано се е произнесъл, защото с него е сезиран. С това съглашение е уговорено предварително начин на удовлетворение на касатора, в качеството му на кредитор, начин, различен от този, който е предвиден в закона. В този смисъл и съгласно чл. 152 ЗЗД, който обявява това съглашение за недействително, решаващият съд е обявил, че от датата на изразеното от длъжника К. Д. съглашение, пълномощното не е породило правните си последици, защото е нищожно и обявявайки неговата нищожност, а сключеният на 21.06.2004 г. договор за покупко-продажба, с предмет лек автомобил марка "Ф." модел "С." не е породил вещноправни последици за касатора, поради отсъствие на съгласие на продавача, представляван по нищожно пълномощно. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, V-то г. о. намира за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение, затова