Решение № 13 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 209/2008 г.

Решение № 13 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 209/2008 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 234 вр. с чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) Образувано е по молба на А. С. Н., И. Н. Н. и С. Н. И. чрез пълномощника им адв. М от АК - Бургас за отмяна на решение № 863 от 19.06.07 г. по гр. дело № 858/06 г. на Върховния касационен съд, състав на IV г. о. и на потвърденото с него решение № I* от 23.01.06 г. по гр. дело № 806/05 г. на Бургаския окръжен съд. С въззивното решение окръжният съд е отменил решение № 150/11.07.05 г., постановено от Царевския районен съд по гр. дело № 239/03 г. и е отхвърлил предявените от молителите при участие на трето лице -помагач О. П. искове за осъждане на ЕТ "М Д. Демирев" - гр. Приморско да им предаде владението върху ползваната от него част от собствения им недвижим имот - 1474/1830 кв. м, ид. ч. от УПИ * в кв. 71 по плана на гр. П., както и да премахне изградената в този имот двуетажна постройка. Молителите се позовават на основанията за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "а" и б. "в" от ГПК (отм.). Поддържа се, че между тях и трети лица са налице идентични правни спорове, решенията по които са влезли в сила след влизане в сила на решенията, чиято отмяна се иска, поради което доказателствата по тези дела били нови писмени доказателства по смисъла на чл. 231, б. "а" от ГПК (отм.) Представят решение № 710 от 1.08.07 г. по гр. дело № 925/06 г. на ВКС, I г. о.; решение № 868 от 11.09.07 г. по гр. дело № 926/06 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 151 от 19.06.06 г. по гр. дело № 22/04 г. на Царевския районен съд; решение от 28.02.07 г. по гр. дело № 781/06 г. на Бургаския окръжен съд; заключение на в. л. Илка Бакалова и заключение на извършена тройна съдебно- техническа експертиза по гр. дело № 22/04 г. на Царевския районен съд; акт за частна общинска собственост № от 16.06.05 г. на О. П. за частна общинска собственост № от 16.06.05 г. на О. П. за публична общинска собственост № от 16.06.1999 г. на О. П. за частна общинска собственост № от 9.09.1998 г. на О. П. бр. протоколи от 11.01.08 г. по изп. дело № 44/07 г. на СИС при ЦРС за предаване владението на недвижим имот; 2 бр. протоколи от 11.01.08 г. за премахване на сграда по изп. дело № 49/07 г. на СИС при ЦРС; изпълнителен лист от 13.09.07 г. на ЦРС, издаден въз основа на решение № 710 от 1.08.07 г. на ВКС и изпълнителен лист от 9.10.07 г. на ЦРС, издаден въз основа на решение № 868 от 11.09.07 г. на ВКС. С молба от 31.10.08 г. допълнително е представено решение № 790 от 15.07.2008 г. по гр. дело № 3268/07 г. на ВКС, V г. о. Ответникът по молбата ЕТ "М" гр. П. моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, петчленен състав, приема, че молбата за отмяна на влязло в сила решение е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й с оглед заявеното основание за отмяна съдът установи следното: Съгласно чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Твърденията си за новооткрити обстоятелства страната следва да подкрепи с писмени доказателства. Новите обстоятелства могат да бъдат удостоверени както с документи, които са съществували по време на висящността на делото, но страната не е била в състояние да се снабди с тях, въпреки проявената от нея дължима грижа за водене на процеса, така и с новосъздадени документи, т.е. след влизане на атакуваното решение в сила. Основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) са само юридически и доказателствени факти, които са релевантни за спорното право. Документът, на който се основава молбата за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) трябва пряко да удостоверява твърдяното с него новооткрито обстоятелство, т.е. да е достатъчен да послужи като причина, която да доведе до отстраняване силата на пресъдено нещо на атакуваното решение и да наложи повторно разглеждане на делото, за да бъде заменено неправилното решение с ново, правилно решение. Представените от молителите документи нямат характера на ново писмено доказателство, което да удостоверява новооткрити правнорелевантни или доказателствени факти, които имат съществено значение за изхода на материалноправния спор, предмет на исковете по чл. 108 и чл. 109 от ЗС, който е разрешен окончателно с влязлото в сила решение № 863 от 19.06.07 г. по гр. дело № 858/06 г. на ВКС, с което е оставено в сила въззивното решение № I* от 23.01.06 г. по гр. дело № 806/05 г. на Бургаския окръжен съд. Съдебните решения, посочени по-горе, са постановени по идентични казуси, но между други страни, поради което съставляват доказателство единствено относно обстоятелството, че конкретен правен спор е бил разгледан и разрешен по определен начин. Обстоятелството, че по друго дело с участието на други страни е било постановено влязло в сила решение, основано на фактически констатации и правни изводи, различни от тези, направени с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, не е новооткрито по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) и документът, който го удостоверява не може да послужи като причина за отстраняване силата на пресъдено нещо на атакуваното решение, за да бъде съобразяван при ново разглеждане на делото, наред с останалите доказателства. Същото се отнася за изпълнителните листове и протоколите, удостоверяващи действия на съдия изпълнител по изп. дела, образувани въз основа на влезли в сила осъдителни решения по предявени от молителите срещу други лица искове по чл. 108 и чл. 109 от ЗС. Разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на заключения на вещи лица. Макар и да е било изготвено в писмена форма и да е прието от съда, пред който е представено, заключението на вещо лица няма характер на писмено доказателство, защото не може да бъде използвано направо по друго дело без изслушване на експерта по реда на чл. 160 от ГПК (отм.). Нямат характер на нови писмени доказателства и представените с молбата за отмяна актове за общинска собственост на О. П. Документите са съставени на 9.09.1998 г., 16.06.1999 г. и на 16.06.2005 г. т.е. преди приключване на устните състезания пред въззивната инстанция на 13.12.2005 г. и молителите са били в състояние да се снабдят с тях, проявявайки нормално дължимата грижа за своевременно попълване на доказателствения материал по делото. Отделен е въпросът, че въпросните актове не са пряко относими към изхода на спора с оглед констативния им характер, т.е. характеристиката за земята като публична общинска собственост следва от разпореденото в чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС. Не е налице и основание за отмяна по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "в", предл. 2 от ГПК (отм.). В молбата не се съдържат твърдения, че атакуваните влезли в сила решения са основани на задължително за съда съдебно решение по преюдициален въпрос, което впоследствие е било отменено. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд, петчленен състав: