Решение № 10308 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6524/2016 г.

ВАСV отделение07.08.2017 г.докладчик Калина Арнаудова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2094 от 28.03.2016 г. постановено по адм. дело № 5611 по описа за 2015 г. на Административен съд С.- град. ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на Ц. Я. П., със съдебен адрес гр. С., ул. "С. В." .№..., ет. ..., ап. ... сумата от 500, 00 лв. (петстотин лева), представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 10308 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6524/2016 г., V о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) срещу решение № 2094 от 28.03.2016 г. постановено по административно дело № 5611 по описа за 2015 г. на Административен съд С.-град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. По изложени в жалбата подробни съображения счита, че са били налице основания за издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение предвид разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът - Ц. Я. П., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, по съображения изложени в представено по делото становище. Прави искане решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решението съставът на АССГ е отменил заповед № ЧР 254 от 20.05.2015 г. на Изпълнителния директор на ИАРА. С последната, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и утвърдено длъжностно разписание (ДР) на агенцията, в сила от 21.04.2015 г., е прекратено служебното правоотношение на Ц. Я. П. за длъжност "директор" на Дирекция "Европейски фонд за рибарство" с ранг I младши в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. За да постанови решението си съдът е приел, че длъжността "директор" не е реално съкратена с ДР в сила от 21.04.2015 г. и продължава да съществува и след това под наименованието "директор" в новосъздадената Дирекция "Структурни фондове по рибарство". За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че съгласно ДР, в сила от 21.04.2015 г., утвърдено от изпълнителния директор на ИАРА, общата численост на персонала е 242 щатни бройки, като е създадена Дирекция "Структурни фондове по рибарство" с предвидени общо 29 щатни бройки, като за дирекцията е предвидена 1 щатна бройка за длъжността "директор". Преди утвърждаване на ДР от 21.04.2015 г. е било утвърдено такова в сила от 03.04.2015 г. Палазова е заемала длъжността директор на Дирекция "Европейски фонд за рибарство". По делото пред АССГ е изготвена съдебно-икономическа експертиза, като и повторна съдебно- икономическа експертиза, чиито заключения не са оспорени от страните. Според вещото лице при съпоставяне на длъжностните характеристики на длъжността директор на Дирекция "Европейски фонд за рибарство" и директор на Дирекция "Структурни фондове по рибарство" се установява, че функциите и задълженията се припокриват изцяло. При така установеното съдът е достигнал до извод, че липсва която и да е проявна форма на съкращаване на длъжността на жалбоподателката, поради което е отменил процесната заповед. Решението е правилно. Понятието "длъжност в администрацията" е дефинирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията и се характеризира като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. В случая не са налице посочените в разпоредбата предпоставки, обуславящи наличието на посоченото в заповедта основание за прекратяване на служебното правоотношение с Палазова. В щатното разписание от 21.04.2015 г. длъжността директор на Дирекция е преминала в новосъздадената Дирекция "Структурни фондове по рибарство", като система от функции, задачи и задължения и като длъжност директор в Дирекция "Структурни фондове по рибарство", за която е отпусната една бройка. От приетата по делото експертиза се установява, че е налице съвпадение между функциите, задълженията и изискванията на заеманата от жалбоподателката длъжност и тези, които следва да изпълнява директорът на Дирекция "Структурни фондове по рибарство". С оглед на това, че органът по назначаване не е доказал съкращаване на коментираната длъжност, издадената на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл заповед № ЧР 254 от 20.05.2015 г. е незаконосъобразна. Като я е отменил, АССГ е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора основателно се явява направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски. Същото е своевременно предявено и доказано по размер. Предвид това ИАРА следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация сумата от 500, 00 лв. разноски по делото. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, като се има предвид, че минималното дължимо такова е в размер на 500, 00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1