Решение № 6547 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14776/2017 г.

Решение № 6547 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14776/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Х. от гр. В., против Решение № 1638/09.10.2017 г., постановено по адм. дело № 1246/2017 г., по описа на Административен съд В., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП № 17 - 0819 - 001294/18.04.2017 г., издадена от мл. инспектор Д. И. Д., на длъжност мл. автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР В.. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът - мл. инспектор Д. И. Д., на длъжност мл. автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР В., редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд В. е отхвърлил като неоснователна жалбата на Д. Р. Х. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП № 17 - 0819 - 001294/18.04.2017 г., издадена от мл. инспектор Д. И. Д., на длъжност мл. автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР В.. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Наложената принудителна административна мярка има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други нарушения по този закон и едновременно с това е насочена към прекратяване на деянието. Решението е правилно. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Установената фактическа обстановка напълно попада в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП. С процесната заповед се налага принудителна административна мярка. Мерките за административна принуда по чл. 171, т. 2а ЗДвП /съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП/ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ предхожда налагането на адресата на административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (НП). Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 2а ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което в случая е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. Органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд В. съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение