Решение № 8049 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 189/2018 г.

Решение № 8049 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 189/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община В., чрез процесуалния му представител - гл. юрисконсулт Славова, против решение № 1862/26.10.2017 г. постановено по адм. дело № 1134/2017 г. на Административен съд - В., с което е отменена Заповед № 0324 от 09.02.2017 г. на кмета на община В., в частта на сграда № 22 от Приложение № 1 към заповедта, отговаряща на идентификатор 10135.1504.108.1, като незаконосъобразна. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради липса на мотиви - фактически и правни изводи, и като необосновано. Ответниците: Г. Т. Б. и В. Г. Б., редовно призовани, не се явяват. От същите, чрез пълномощника им - адв. Баргазова, е постъпил отговор, с който оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират разноски. Ответникът: "Максум" ООД, гр. В., редовно призовано, не се представлява. От дружеството е постъпило писмено становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС-В. е била Заповед № 0324/09.02.2017 г. на кмета на община В., в частта на № 22 от приложение № 1, съставляващо неразделна част от заповедта, в която част и номер е включена сграда с идентификатор 10135.1504.108.1. Заповедта е издадена на основание чл. 198, ал. 1, т. 1 ЗУТ и с нея е наложена временна строителна забрана на поземлени имоти с НКЦ, включени в списъка по чл. 61-69 на глава пета от ЗКН, за времето необходимо за създаване на ПУП за които няма изготвен такъв, до одобряване на ПУП по чл. 129, ал. 2 ЗУТ. Имотите в обхвата на заповедта са описани подробно в б."а" - "д" от нея, както и в Приложение № 1, представляващо неразделна нейна част, като обектите от № 1 до № 157 са такива без статут на НКЦ с предложение за деклариране. Под № 22 от това Приложение фигурира процесната сграда с идентификаткор 10135.1504.108.1, съсобствена между двамата жалбоподатели и "Максум" ООД. Съдът, след преценка на доказателствата по делото, е приел, че заповедта е без мотиви - фактически обстоятелства за включването на сграда № 10135.1504.108.1 за деклариране като НКЦ и в противоречие с доказателствата за изследване на друга сграда в същия имот, а именно сграда с идентификатор № 10135.1504.108.2, като подлежаща на такова деклариране. Поради това е извел извод, че оспорената заповед следва да бъде отменена като неправилна / вероятно е имал предвид като незаконосъобразна/. Решението е правилно. При установеност на правнорелевантните факти, изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед, са правилни. По делото е установено, че предмет на обследване на жилищна сграда под № 22 от списък - Приложение № 1 към оспорената заповед, представляващо неразделна част от заповедта, находяща се в гр. В., ул. "Ц. П." .№... като НКЦ, не е сграда с идентификаткор 10135.1504.108.1, а е друга сграда в същия имот, с идентификакор 10135.1504.108.2, собственост на трето лице Д. Й. Н.. Това обстоятелство е установено от съда по данни от административната преписка - Идентификационен фиш от 28.07.2017 г. /стр. 109-114/, Карта на територията с посочен номер на обекта под № 22, ракурс на фотозаснемане на сградата под № 22 /стр. 115 и 117/, писма до собствениците на сграда 1 и 2 за извършване на оглед. Въз основа на тези доказателства правилно е прието, че предмет на обследване за целите на оспорената заповед, се явава сграда с идентификатор накрая 108.2, а не сграда с идентификатор накрая 108.1.Относно последната липсват данни за изследване за нужди на административното производство по чл. 198, ал. 1, т. 1 ЗУТ, както и такива, че същата има статут на единична недвижима културна ценност по ЗКН / писмо на НИНКН до Г. Б., стр. 17/. Поради това правилно е изведен извод, че в оспорената част заповедта е незаконосъобразна, предвид непосочването на фактически обстоятелства за включване на сграда 108.1 в списъка-Приложение № 1, под № 22 като сграда без статут на НКЦ подлежаща на деклариране. При липса на фактически обстоятелства за включването на сграда 108.1 в Приложение № 1, заповедта в оспорената й част, се явява незаконосъобразна поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо и до нарушение на материалния закон. Като е достигнал до същия извод съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход по обжалването и направеното искане, на ответното дружество "Максум" ООД следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 360 лева заплатено адв. възнаграждение, видно от договора за правна защита и съдействие и фактура за заплащането им. Искането за разноски на ответниците-физически лица е неоснователно, поради отсъствие на доказателства за направата на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение