Решение № 15310 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6909/2012 г.

Решение № 15310 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6909/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 237, ал. 1 вр. с чл. 239, т. 1 АПК.

От Румен Иванов Чифликчийски е подадено искане за отмяна на влязлото в сила решение № 3557/12.03.2012 г. постановено по адм. д. № 15361/2011 г. на на Върховния административен съд, тричленен състав шесто отделение на основание чл. 239, т. 1 и 3 Административнопроцесулния кодекс /АПК/.

Ответникът не изразява становище.

Върховният административен съд, петчленен състав намира искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, но разгледано по същество е неоснователно.

С решението, чиято отмяна е поискана, Върховният административен съд, тричленен състав е оставил в сила решение № 4710/31.10.2011 г. постановено по адм. д. № 3172/2011 г. на Административен съд - София- град.

В искането искателят поддържа основание за отмяна - чл. 239, т. 1 АПК като представя като нови писмени доказателства епикриза изх. № 5132/761/22.07.2010 г. на Първа МБАЛ гр. София и експертно решение № 0121/032/25.02.2011 г. на НЕЛК, както и медицинско направление от 14.02.12 г.

1. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната като разпоредбата има предвид нови обстоятелства, които са съществували към момента на гледане на делото. Представените по делото писмени доказателства не могат да бъдат счетени за нови такива. Те са съществували към момента на гледане на делото, били са известни на страната е ако искателят е приложил грижата за добре водене на процеса е могъл да ги представи в хода на производството, за да бъдат взети предвид при вземане на решението. Наред с това, те не са от съществени значение за изхода му. По тези съображения не са налице условията предвидени в разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК и искането на това основание е неоснователно.

Неоснователно е искането подадено на основание чл. 239, т. 3 АПК. При тази хипотеза отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато решението е основано на документ, който по надлежен ред е признат за подправен, или акт на съд или друго държавно учреждение, който в последствие е бил отменен. Такова доказателства по делото не е представено, поради което не е налице и хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК

При тези съображения искането за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 239, т. 1 и 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия