Решение № 14022 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9468/2013 г.

Решение № 14022 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9468/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 237 и сл. от АПК Образувано е по искане на Пламен Димитров Драгов от гр. Варна и Инна Кирилова Драгова от гр. Варна за отмяна на влязло в сила определение № 6474/05.12.2011 г. по адм. д. № 4028/2011 г. на Административен съд Варна и Определение № 1010/20.01.2012 г. по адм. д. № 256/2012 г. на тричленен състав на ВАС, 1с което горното определение е оставено в сила. Твърденията в искането са за наличието на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на молителите. Като такова се сочи Решение № 3080 от 21.12.2012 г. по адм. дело № 4014/2011 г. на Административен съд Варна, с което е отменена Заповед № ДК - 09-В-31 от 26.10.2011 г. на началника сектор Варна на РДНСК, с която е забранено ползването на строеж "едноетажна масивна сграда с изба", намираща се в ПИ с идентификатор 10135.1505.236, УПИ I-15,7,кв. 450 по плана на I м. р. на гр. Варна с административен адрес ул. "Цар Асен" № 19,21,23. Твърди, че в това производство е било безспорно установено, че молителите са имали правен интерес от оспорване процесната заповед. Ответната страна - Началникът на РДНСК - Североизточен район - гр. Варна не е изложил становище по молбата. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, намира, че молбата е подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред Административен съд - гр. Варна е образувано по жалбата на молителите против Заповед № ДК-02-СИР-217/27.10.11 г. на Началника на РДНСК - Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж: "Едноетажна жилищна сграда с изба", находящ се в гр. Варна, ул. "Цар Асен" № 19-21-23, в ПИ с идентификатор № 10135.1505.236/УПИ V-15,7/, кв. 450 по плана на I м. р., гр. Варна. С Определение № 6474/05.12.2011 г. по адм. д. № 4028/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, чиято отмяна се иска, съдебното производство е прекратено, като е прието, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателите не представят доказателства, а и не твърдят, че са собственици или носители на вещни права по отношение на процесния имот. Прекратителното определение е оставено в сила с Определение № 1010/20.01.2012 г. по адм. д. № 256/2012 г. на ВАС с мотиви, че оспорващите не попадат в кръга на лицата по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 237, ал. 1 от АПК, на отмяна подлежат влезлите в сила определения, с които се прегражда развитието на делото. Основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Представеното Решение № 3080 от 21.12.2012 г., постановено по адм. дело № 4014/2011 г. на Административен съд Варна, не е ново писмено доказателство от съществено значение за делото, защото съдебното производство е прекратено поради неговата недопустимост. В същото е приетото наличие на правен интерес от оспорване на заповед № ДК - 09-В-31 от 26.10.2011 г. на началника сектор Варна на РДНСК, с която е забранено ползването на строеж, която заповед е различна от тази, предмет на разглеждане по адм. д. № 4028/2011 г. на АС Варна. С него не се опровергава приетото от АС Варна с определение № 6474/05.12.2011 г. по същото дело и не се обосновава наличие на правен интерес от оспорване на Заповед № ДК-02-СИР-217/27.10.11 г. на Началника на РДНСК - Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконния строеж. Следва да се отбележим, че адресат на заповедта с правно основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственика на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо който се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Само за тях е налице правен интерес от оспорване на съответната заповед. Настоящият състав счита, че не следва да обсъжда твърденията на молителите за изтекла придобивна давност в тяхна полза по отношение на процесния имот, тъй като въпросът с придобивната давност не може да бъде предмет на обсъждане в административното производство. Дали е налице придобивна давност е предмет на доказване в друго производство различно от това по чл. 237 и сл. от АПК. Отделно от изложеното, молителите не представят никакви доказателства в подкрепа на тези си твърдения. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия, на основание чл. 244, ал. 1 от АПК